Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Ж. П. Членове: СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията С. Б. по административно дело № 3779 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Българска народна банка, представлявана от управителя, чрез процесуални представители Н. Д. и Б. С., против решение № 803/14.02.2022 г., постановено по адм. дело № 6203/2017 г. по описа на Административен съд – София-град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за основателност на иска и се иска решението да бъде отменено. Претендира се заплащането на направените разноски.

Ответната страна – С. Т., чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и оставяне в сила на оспореното решение. Направено е искане за присъждане на разноски по повод на което е представен и списък на същите.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Решението е неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният иск.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред АССГ е образувано по иск, предявен от С. Т. против Българска народна банка /БНБ/ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8627,97 лв. от забавено плащане на гарантирания й депозит в Корпоративна търговска банка /КТБ/ в размер на 196 000 лв., за периода 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. С протоколно определение от 02.02.2022 г., на основание чл. 214 ГПК във вр. чл. 144 АПК, съдът допуснал изменение на иска за претендираното обезщетение за имуществени вреди съответно за сумата от 5741,82 лева и за периода 25.07.2014 г. - 06.11.2014 г. вкл., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Вредите се претендират от незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението й да приложи приложимо право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г.

Съдът е осъдил Българска народна банка да заплати на С. Т. изцяло претендираното от нея обезщетение за имуществени вреди в размер на 5741,82 лева, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. В полза на ищцата са присъдени и разноски в размер на 760 лева, а искането на БНБ за присъждане на разноски за процесуално представителство по делото е отхвърлено.

Съдът е приел, че БНБ е надлежен ответник в производството по обезщетяване на вреди по реда на ЗОДОВ, поради това че е натоварена с изключителна компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата интересите на вложителите.

Приел е, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че КТБ е неспособна за момента да изплати депозитите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, § 3, подточка i), ал. 2 от Директивата – задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС.

Посочил е, че съгласно т. 117 от Решението по дело С-571/16 на СЕС разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО има директен ефект и като не е взела това решение в императивния 5 дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Според съда, в случай че БНБ беше взела решението по чл. 1, § 3, подточка i) в петдневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано ищцата е можела да получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г. и именно това е датата, от която реално е започнала да търпи вреди вследствие нарушението/забавата на БНБ. От своя страна решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО, след тази дата БНБ вече не е в нарушение/забава и следователно за този период до датата на изплащане на депозита плюс начислената договорна лихва – 04.12.2014 г. също липсва причинно следствена връзка.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените от административния съд мотиви, като счита, че касационната жалба е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че С. Т. е била сключила два договора за безсрочни депозити в евро, открити на 08.10.2021 г. и на 30.09.2013 г. Договорът имал действие от датата на подписването му и бил безсрочен, с опция за прекратяването му по взаимно съгласие. Предвидено е върху сумите по съответните банкови сметки да се начислява лихва по текущ годишен лихвен процент 7.50% годишна лихва. Лихвеният процент е прилаган от датата на откриване на безсрочните депозити в евро до 30.06.2014 г. От 01.07.2014 г., съгласно приложението към решение N 82 на УС на БНБ лихвените проценти, начислявани върху депозитите на ищцата в „КТБ“ АД били 2.74% в евро.

На 20 юни 2014 г. представителите на „КТБ“ АД внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас.

С Решение № 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. Всичко изложено до тук довело до издаване на Решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ, с което бил отнет лиценза на „КТБ“ АД.

След уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на „КТБ“ АД Управителният съвет на Фонда с Решение № 61/18.11.2014 г. определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г. Видно от представените от ищцата данни след 04.12.2014 г. ѝ е била изплатена сума в размер на 196 000 лв., като тази сума представлява част от сумата по влоговите й сметки, а остатъкът, който е следвало да получи възлизал на 149 715,54 лева. При първото разпределение на налични суми между кредиторите на 09.05.2019 г. на ищцата е изплатена сума в размер на 16 920,06 лв., при второто частично разпределение, на 09.11.2020 г., ѝ е изплатена сума в размер на 12 966,08 лв. и при четвъртото разпределение на 09.04.2021 г. – 7646,39 лв.

С Решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение № 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент.

Обосновани са изложените доводи относно процесуалния ред на защита на правата на ищцата. Правилно съдът е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. С. Т. започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение.

Неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. Възложеното ѝ в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ, правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките.

Подробни съображения е изложил съдът и относно наличието на имуществени вреди от бездействието на БНБ. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.

Предвид изложените съображения, подадената касационна жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Поради изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат.

Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски, които съгласно приложен списък на същите са в размер на 750 лева, заплатени по банков път, съгласно приложена по делото Фактура № 512/16.03.2022 г. за хонорар за изготвяне на отговор срещу касационна жалба по адм. д. № 6203/2017 г. по описа на АССГ и два броя отчет от сметка на Адвокатско дружество „Маджаров и съдружници“ за сумите 350 лева и 400 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 803/14.02.2022 г., постановено по адм. дело № 6203/2017 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на С. Т., [ЕГН], разноски по делото в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Б. п/ АГЛИКА АДАМОВА

Особено мнение на докладчика по делото Светлана БорисоваОсобено мнение на съдия С. Б. по адм. д.№ 3779/2022г на ВАС

Не съм съгласна с мнението на мнозинството, че от обезщетението не следва да бъде приспадната начислената за исковия период по влоговете на ищеца договорна лихва.

В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на законната лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.

В същото време обаче, във връзка с размера на иска, не може да се пренебрегне фактът, че за период, съвпадащ с исковия, по влога на кредитора от КТБ са начислявани договорни лихви, съгласно действащия тогава текст на чл. 4, ал.2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от банката, затова че определена парична сума ѝ е предоставена за определен период. Лихвите имат характер на граждански плод на капитала. С изплащането на договорните лихви по вземането към КТБ, част от вредата на кредитора, в размер на законната лихва върху главницата, за процесния период, би била възмездена.

СЪДИЯ:

/Св.Борисова/