ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2017

София, 20.04.2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 2285 / 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. С. П., ЕГН-[ЕГН] против решение № 54 от 18.03.2025 г. по гр. д.№ 501/2024 г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 983 от 20.11.2024г., постановено по гр. д. 1119/2024 г. /погрешно посочено като гр. д. № 983/2013г./ на Бургаския окръжен съд“, в частта, с която е отхвърлен искът на Я. Д. И. от [населено място], Бургаска област с правно основание чл. 45 ЗЗД против П. С. П. от същото село за сумата над присъдените от първата инстанция 15000 лв. до размера 25000 лв. и вместо това е присъдено на Я. Д. И. обезщетение в размер на още 10000 лв., за която иска е бил отхвърлен. Присъденото обезщетение общо в размер на 25 000 лв. е за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в причинени на 06.10.2021г. телесни увреждания от прободно нараняване в коремната област. Сумата е присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 06.10.2021г., до окончателното изплащане на главницата. Отменено е решението на първата инстанция частично и относно разноските, присъдени в полза на П. С. П. до размера от 579 лв. и вместо това касатора е осъден да плати на Я. Д. И. допълнително сумата 874 лв. разноски за първоинстанционното произвадство и сумата 489 лв. разноски за въззивното производство, съразмерно с допълнително уважената част от иска.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на решението, защото е посочен грешен номер на делото на първата инстанция, чието решение частично е отменено. Твърди се противоречие с чл. 52 ЗЗД и необоснованост на извода, за размера на обезщетението, което въззивния съд е присъдил, необсъждане на свързани с това доказателства – отказ от лечение в първата болница, в която е бил закаран и обикаляне в други болници същата вечер и медицинската документация. Твърди се и допуснато съществено процесуално нарушение, защото не е допуснат до разпит свидетелят д-р В. И..

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – недопустимост на решението поради сгрешен номер на делото на първата инстанция в диспозитива и за очевидна неправилност поради явна необоснованост на решението.

Ответникът по касация Я. Д. И. оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, защото грешното посочване на номера на делото на първата инстанция е основание за производство по чл. 247 ГПК, а основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК се оспорва с оглед съдържанието на мотивите.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

С въззивното решение е съобразено следното:

С одобрено от съда на 30.01.2024г. споразумение по НОХД № 36/2024г. на РС - Айтос, касаторът П. С. П. е признат за виновен в това, че на 06.10.2021г., около 21,40 ч., в [населено място], Бургаска област, чрез нанасяне на удар с нож, причинил на Я. Д. И. от същото село средна телесна повреда, изразяваща се в плеврален излив, с което му е причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като му е наложено наказание „пробация“, при съответните пробационни мерки. Съобразена е разпоредбата на чл. 300 ГПК, това, че одобреното от съда споразумение, има последиците на влязла в сила присъда /чл. 383, ал. 1 НПК/ и е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т. е. по основание иска по чл. 45 ЗЗД е доказан.

Спорен е размера на присъденото обезщетение от въззивния съд за разликата над 15 000 лв. до присъдените 25 000 лв.

За да увеличи присъденото от първата инстанция обезщетение с 10 000 лв., въззивният съд е съобразил следното:

Според СМЕ, изготвена от д-р Г. М., прободно порезната рана нанесена от ответника П. на ищеца И. е с дължина 2 см. под дясна мамила, предизвикала е хемоторакс /кръв в гръдната кухина/ в дясно и е съпроводена със счупване на хрущялната част на 5-то ребро в дясно. Плевралният излив е причинил на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота, а счупеното ребро е довело да временно разстройство, неопасно за живота. Ако не са били извършени адекватни и навременни медицински действия е имало реална опасност от смъртен изход за пострадалия. Натискът от задържаната кръв в гърдите може да предизвика свиване на белите дробове и развитие на дихателна недостатъчност, а образуваните кръвни съсиреци са благоприятна среда за развитие на неблагоприятни микроорганизми. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че дихателната недостатъчност се развива при разтегливост във времето, в конкретния случай при процесната травма - до 24 часа. Непосредствено след инцидента И. е откаран с линейка в УМБАЛ Б., но отказал хоспитализация и извършване на операция, тъй като дежурният лекар-хирург бил в близки отношения с ответника П., според показанията на св.Г.. В последствие свидетелката придружила пострадалия до болница „Д. М. в кв.В.. В съдебно-медицинската експертиза са описани извършените там манипулации – поставени два шева, направена нова превръзка, но раната продължава да кърви и пациента е насочен към гръдна хирургия в друго лечебно заведение. Съгласно лист за преглед в УМБАЛ – Бургас от 07.10.2021г., при открита рана на неуточнена част на гръдния кош, И. е насочен към МБАЛ „Бургасмед“, където е приет за лечение по спешност с диагноза: хемиторакс, данни за плеврален излив, състояние – отслабено дишане в дясно в отделение по гръдна хирургия. Извършена му е същият ден операция, видно от протокол № 600/07.10.2021г., при която са асперирани съсиреци в плевралното пространство. На следващия ден, съгласно оперативен протокол № 593/08.10.2021г., е вкаран интеркостален катетър за дренаж. Следоперативният период е преминал сравнително гладко и е изписан на 11.10.2021г. с подобрение, при първично зарастваща оперативна рана. Свидетелката В. Г., в чийто двор се е случил инцидента, установява, че след като бил намушкан в корема, Я. бил целият в кръв и припаднал. Повикали полиция и линейка. Когато дошла линейката, пострадалият вече се бил свестил и в съзнание. Когато се прибрали от болницата (след отказа от операция в УМБАЛ-Бургас), ищецът ревял от болка в гърба и гърдите, не можел да си вземе въздух, не можел да се движи сам, помагали му да се придвижва. До приемането му за операция раната кървяла. След изписване от болницата, възстановяването му продължило в период от 2-3 месеца, в която период имал болки, не можел да се изправи нормално и да върви, не можел да работи.

Въззивният съд, при тези доказателства е приел, че справедливото обезщетение е 25 000 лв., с оглед характера и тежестта на увреждането – това, че на пострадалия е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в прободно-порезно нараняване в коремната област, причинило разстройство на здравето временно опасно за живота, съпроводено със счупване на ребро, степента на претърпените като последица болки и страдания – И. е изпитвал силни болки в гърба и в гърдите, имал е затруднено дишане, претърпял е операция с болничен престой от пет дни и последвал възстановителен период от около 2-3 месеца, през което време също изпитвал болки, не можел да се изправи нормално и да върви. При определяне размера на обезщетението е съобразена и възрастта на пострадалия – на 37 години е бил към момента на инцидента и това е помогнало за по-бързото му възстановяване, както и икономическите условия в страната към момента на инцидента.

Отказът на И. да бъде опериран в УМБАЛ-Бургас не е преценен като негово виновно поведение, предвид правото на избор на пациента на лечебно заведение, в което да се лекува и защото не е установено това негово поведение да е довело до усложнение в състоянието на пострадалия, което да обосновава и негова отговорност за вредите.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо, поради което не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал. 2 пр. 1 ГПК.

Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Допускането на грешка в диспозитива на решението при посочване номера на делото на първата инстанция се отстранява в производство по чл. 247 ГПК от съда, който го е постановил. Подобна грешка не съставлява недопустимост или неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК и не се отстранява при инстанционен контрол. Затова не обуславя допускане до касация на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.

Не е налице и очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт, без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма. Такова нарушение не е извършено. Нормата на чл. 52 ЗЗД не е императивна, но не и нарушена, защото са посочени и реално приложени критериите, въз основа на които е определен размера на обезщетението. Събраните доказателства са обсъдени, а делото не е решено при непълнота на доказателствата. Съдът преценява относимостта на доказателствата, а при допускане на свидетели съобразява и равнопоставеността на страните. Настоящата инстанция не констатира нарушение на правото на защита на касатора и нарушение на съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Спорът е решен според установените факти по делото в съответствие с процесуалния закон и не е очевидно необосновано. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе, а изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, на адвокат С. К. от [населено място], [улица], партер, офис 2, пълномощник на ответника по касация, следва да се присъди адвокатско възнаграждение, съобразно обжалваемия интерес пред тази инстанция в размер на 1300 лв., /съгл. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнаграждения на адвокатска работа/, равняващи се на 664,68 евро.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване, по касационна жалба, подадена от П. С. П., ЕГН-[ЕГН], на въззивно решение № 54 от 18.03.2025 г. по гр. д.№ 501/2024 г. на Бургаски апелативен съд, в обжалваната част, с която е отменено решение № 983 от 20.11.2024г., постановено по гр. д. 1119/2024 г. /погрешно посочено като гр. д. № 983/2013г./ на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен искът на Я. Д. И. от [населено място], Бургаска област с правно основание чл. 45 ЗЗД против П. С. П. от същото село, за сумата над присъдените от първата инстанция 15000 лв. до размера 25000 лв. и вместо това е присъдено на Я. Д. И. обезщетение в размер на още 10000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 06.10.2021г., до окончателното изплащане на главницата, което обезщетение е присъдено за причинени от ответника на ищеца телесни увреждания на 06.10.2021г.

Осъжда П. С. П., ЕГН-[ЕГН] да плати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат С. К. от [населено място], [улица], партер, офис 2, за указана правна помощ на ответника по касация Я. Д. И. от [населено място], Б. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 664,68 евро /съставляващи равностойността на 1300 лв./.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: