ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1140 [населено място], 20.04.2026 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 4-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

М. Б.

като разгледа докладваното от съдия Добрева касационно търговско дело № 2182 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. Д. срещу решение № 380/27.06.2025 г. по в. т. д. № 106/2025 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 1599/18.11.2024 г. по т. д. № 1868/2023 г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора на основание чл. 24, ал. 1 ЗК да заплати на ПК „Биримирци“ обезщетение за вреди, причинени от него в качеството му на председател на кооперацията, както следва: в размер на 28 855 лева - неправомерно разходвани на 14.12.2018 г. в негова полза и в полза на още двама членове на кооперацията, сума в размер на 2 089 лв.- платени лихви върху просрочени местни данъци и такси за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2019 г.; сума в размер на 21, 46 лв. – платени неустойки за просрочени плащания на задължения за електроенергия за 2020 г., сума в размер на 200 лева - платена имуществена санкция за неизпълнено в срок задължение за публикуване на ГФО за 2018 г.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които обезпечават всестранно изясняване на спора. Заявяват се оплаквания, че съдът не е обсъдил нито едно от доказателствата, които касаторът е представил, нито е изложил мотиви относно възраженията и доводите в отговора на исковата молба относно незаконосъобразността на решението за ангажиране на отговорността му като председател на кооперацията. Оплакването се подкрепя с доводи, че съдът неправилно е приел искането като такова за инцидентна отмяна на решението на ОС. Всъщност предмет на спора е дали взетото решение може да бъде квалифицирано като такова, отговарящо на изискванията на чл. 15, ал. 4, т. 15 ЗК. Квалификациите на решението в протокола от ОС не следва да са задължителни за съда в това производство независимо, че е изтекъл преклузивният срок по чл. 58, ал. 5 ЗК. Наред с това се изтъкват оплаквания, че съдът необосновано е приел, че са налице основанията по чл. 24, ал. 1 ЗК за заплащане на обезщетение за вреди, тъй като ищецът не е представил доказателства, че сумата от 28 855 лв. е била платена със средства на кооперацията. Предходните инстанции са ценили като доказателства за осчетоводяване единствено документите, представляващи лист 48 и 49 от делото, но не и тези, представляващи лист 53, лист 54, и лист 55 - сметка 499-1. Наред с това се изтъква от касатора, че апелативният съд неправилно е интерпретирал фактите и обстоятелствата, установени от заключението на съдебно-счетоводната експертизата, относими към вписванията в оборотната ведомост за 2018 г. Според него от факта, че обобщените данни от оборотните ведомости за периода 2015 г. – 2018 г. са отразени и в подадените от ответника отчети за приходите и разходите, както и в годишни данъчни декларации за съответните две години не следва заключение, че и конкретните отделни приходи и разходи на кооперацията за съответната година в т. ч. плащането на 28 855 лв. съвпадат с тези, които са отразени в представената от ищеца оборотна ведомост, както е приел апелативният съд.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират основания за факултативен достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулират се следните въпроси:

1. „Следва ли съобразно задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК мотивите на съдебното решение на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо приема едните и не приема другите, както и конкретно ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а, ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не?“

2. „Вписванията в счетоводните книги, които са частни свидетелстващи документи, равнозначна ли е на материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи?“

3.„В хипотеза, когато не е разглеждан резултат от финансова ревизия на кооперацията и решението не е взето при тайно гласуване, може ли такова решение да бъде квалифицирано като решение на общо събрание на кооператорите по чл. 15, ал. 4, т. 15 ЗК, както и може ли да се приеме, че такова решение е годно основание за търсене на съдебна отговорност по реда на чл. 24 ЗК и чл. 28а ЗК, след като не съответства на изискванията на закона?“

4.„При искове по чл. 24 и чл. 28а ЗК допустимо ли е след изтичане на преклузивния срок по чл. 58, ал. 5 ЗК да се разглеждат възражения на ответника за липса на предпоставките по чл. 15, ал. 4, т. 15 ЗК?“

По първия въпрос се твърди отклонение от задължителна практика /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС/ и казуална практика по приложението на чл. 235, чл. 236 ГПК и чл. 272 ГПК. По втория въпрос се сочи отклонение от приетото с решение № 62/2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на II т. о., решение № 8/2011 г., решение № 83/2017 г. по гр. д. № 2383/2016 г. на II г. о. По трети и четвърти въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отделно се заявява основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, предполагащо директен контрол на въззивното решение. То е мотивирано с липсата на мотиви относно дължимостта на сумата 1 300 лв., която според касатора той нито е получил, нито е разходвал.

С оглед изложеното се формулира искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено с присъждане на разноски в полза на касатора.

От ответника по касация е постъпил отговор, с който жалбата се оспорва и се заявява становище за липса на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване. В отговора се поддържа, че спорният казус е разрешен при изяснена фактическа обстановка, като доказателствата са обсъдени в тяхната съвкупност и всички изложени мотиви кореспондират с материалите по делото. В решението на ОС ясно и недвусмислено се съдържа волята на кооператорите, а именно да се търси съдебна отговорност на бившия председател на УС М. Д. за нанесени на ПК „Биримирци“ вреди от негови действия или бездействия, установени от ликвидационната комисия. В евентуалност се претендира въззивното решение да бъде оставено в сила и в полза на ответника да бъдат присъдени разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Въззивният съд е отграничил като безспорни следните факти по делото:

Производството е образувано по претенция с правно основание чл. 24, ал. 1 ЗК за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от ответника М. В. Д. /касатор в настоящото производство/ в качеството му на председател на ПК „Биримирци“, подробно описани по пера и стойност в исковата молба. В нея са изложени твърдения, че ответникът е бил дългогодишен председател на ищцовата кооперация - от 2004 г. до 2021 г., като същият е бил освободен от длъжност, но не и от отговорност. След извършена от ликвидационна комисия цялостна проверка на дейността и счетоводството на кооперацията са били констатирани множество нередности, довели до нанасяне на имуществени вреди на кооперацията в резултат на виновни действия/бездействия на ответника. На проведено на 24.04.2023 г. общо събрание на кооперацията е било взето решение да се търси съдебна отговорност на ответника за нанесени на кооперацията вреди, за което е била упълномощена ликвидационна комисия.

Съставът на апелативния съд е констатирал, че между страните са безспорни обстоятелствата, че ответникът е бил председател на Земеделска кооперация „Биримирци“ през периода 2004 - 2021 г.; че единствен е представлявал кооперацията; че се е разпореждал с паричните средства на кооперацията на каса и по банкови сметки.

По оплакванията, релевирани в сезиращата въззивната инстанция жалба, съставът е приел, че тези от тях, касаещи начина на свикване, провеждане и гласуване на събранието, съответно вземането на решение за търсене на отговорност, не могат да се разглеждат в производството по иска с правно основание чл. 24 ЗК. Законосъобразността на решение на общото събрание може да бъде оспорена по съдебен ред само от изрично легитимирани лица, посочени в чл. 58, ал. 2 ЗК, и в установените от закона преклузивни срокове. До отмяната му решението поражда последиците, следващи от съдържанието му. В мотивите е отчел, че, доколкото по делото липсват твърдения и доказателства решенията на ОС на кооперацията от 22.04.2023 г. да са оспорени по реда на чл. 58 ЗК, то същите следва да се приемат за валидно взети и обективиращи волята на член-кооператорите да се потърси съдебна отговорност на Д. за причинените на кооперацията вреди.

Съдът е изложил съображения, че протоколът от проведеното събрание недвусмислено удостоверява взето решение за търсене на съдебна отговорност на ответника. Счел е за правилен отказът на първоинстанционния съд да допусне изслушване на свидетелски показания, доколкото такива са недопустими за установяване невярно съдържание на сочения документ.

Споделил е изводите на Софийски градски съд за основателност на твърденията за причинени на кооперацията вреди на стойност 28 855 лв., доколкото е констатирал липсата на доказателства, установяващи основание за извършените плащания. Приел е, че ответникът, комуто е тежестта на установи изгодните за него факти, не е представил доказателства за възникнали задължения на кооперацията към него и към другите две лица, получили плащане. Кредитирал е заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което обобщените данни от представените по делото оборотни ведомости за периода 2015 – 2018 г. са били отразени и в подадените и подписани от ответника в качеството му на представляващ кооперацията отчети за приходите и разходите и годишни данъчни декларации за съответните две години, а в тях са били отразени плащанията в общ размер на 28 855 лв. Съобразил е, че М. В. е бил председател на кооперацията за периода 2004 – 2021 г., в който период са били съставени оспорените счетоводните документи. При анализ на сочените факти е изградил извод, че именно В. следва да носи отговорността за воденето на счетоводните книги лично или чрез избора на лице, комуто е възложил това.

За неоснователни е приел и оплакванията в жалбата, касаещи осъдителното решение по отношение на претенциите за обезщетяване на вреди, изразяващи се в платени лихви върху просрочени местни данъци и такси за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2019 г., платени неустойки за просрочени плащания на задължения за електроенергия за 2020 г., както и платена имуществена санкция за неизпълнено в срок задължение да бъде публикуван в търговския регистър ГФО за 2018 г. Изложил е съображения, че ответникът, в качеството си на председател, е следвало да положи грижата на добрия стопанин. Допускането на забава в плащанията съдът е квалифицирал като виновно неизпълнение на това задължение. Доколкото от доказателствата по делото е приел забавата за установена по безспорен начин, а в същото време за доказано наличието на средства за погасяване на задълженията /чрез оборотни ведомости и извлечения от сметки/, съставът на въззивния съд е приел за основателно твърдението в исковата молба за нанесени на кооперацията вреди. В допълнение е съобразил, че, макар в кориците на делото да се съдържат доказателства за съществуването и на други задължения, то липсват такива, че същите са били по-обременителни или че са били реално заплатени за сметка на неплатените. Отчел е и липсата на доказателства, че сметките на кооперацията са били запорирани към момента, в който е бил падежът на задълженията за местни данъци и такси.

Установената по делото забава в плащането и на задължения за електроенергия, което е довело до начисляване на неустойки за забава в тежест на кооперацията, въззивният състав също е отнесъл в отговорност на председателя Д.. Позовал се е и на представеното по делото наказателно постановление от 13.02.2020 г., с което на кооперацията е била наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за неизпълнение в срок на задължението да бъде подаден ГФО за 2018 г. Отчел е липсата на доказателства, извиняващи забавата в изпълнението на това задължение.

Като краен извод съставът на Апелативен съд София е потвърдил решението на Софийски градски съд в неговата осъдителна част.

Не са налице сочените основания за директен и факултативен достъп до касация.

Неоснователността на искането за допускане до касация по първия, втория и третия въпроси произтича от обстоятелството, че те нямат правен характер по смисъла на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС.

Първият въпрос съставлява твърдение за допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция – несъответствие на фактически и правни изводи на установените по делото факти, игнориране на доказателства, невярно обсъждане и ценене на доказателства, неизвършване на самостоятелна преценка при проверка истинността на твърдения на страните. Наличието на евентуално такова съществено процесуално нарушение не е предмет на проверка по чл. 288 ГПК, а може да бъде преценявано след допуснатото касационно обжалване и обосноваване на общия критерий за осъществяване на факултативния касационен контрол, доколкото формално съдът е обсъдил заявените от касатора в качеството му на въззивник оплаквания и твърдения. Дали изводите, до които е стигнал в резултат на това обсъждане, са правилни е въпрос, който стои извън производството по селекция. Като допълнение следва да се има предвид, че касаторът недопустимо заявява оплаквания за необсъдени негови твърдения, които е въвел едва във въззивната жалба – извършени плащания по искови и изпълнителни дела в полза на кооперацията с лични негови средства и средства на И. П. и И. К..

Вторият въпрос въобще не е обсъждан от въззивния съд. В мотивите на обжалваното решение съставът е приел, че оборотните ведомости и извлечения от счетоводни сметки не носят подписа на ответника, но съдържанието им е пренесено в отчетите за приходите и разходите и годишните данъчни декларации, които са били подписани и подадени лично от ответника в качеството му на представляващ кооперацията. Оттук е направен извод за обвързаността на Д. от счетоводните вписвания. Съдът не е обосновал решението си със съображения относно наличието на материална доказателствена сила на вписванията в счетоводните книги.

Третият въпрос игнорира решаващия мотив на съда, че взетото от общото събрание решение е валидно и стабилизирано, доколкото не е било обжалвано по реда на чл. 58 ЗК. Той не кореспондира с оплакванията във въззивната жалба, че на практика решение за ангажиране отговорността на ответника липсва, доколкото протоколът от проведеното общо събрание невярно отразява провеждането на такова събрание и вземането на решение за това.

Отговор на четвъртия въпрос произтича директно от закона – срокът за обжалване на решение, взето от общото събрание на кооперацията, е преклузивен и тече в рамките на две седмици, като началото му е денят, в който е взето решението, а ако ищецът не е присъствал при решаването - денят на узнаването, или уведомяването му. Разпоредбата е императивна и не може да бъде заобиколена чрез опити да бъде инцидентно проверена законосъобразността на взетото решение в друго производство извън рамките на сочения преклузивен срок, доколкото изтичането му погасява правото да се търси съдебна защита. Разпоредбата на чл. 58 ЗК е ясна и не се нуждае от тълкуване, респективно не създава проблеми при прилагането. Касаторът не е обосновал сочената от него допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както изисква т. 4 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС. Единствено декларативното посочване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и твърдението, че липсва практика по приложение на законовата разпоредба не е достатъчно, за да бъде допуснат касационен контрол.

Не се явява удовлетворена и сочената предпоставка за директен контрол на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. В практиката на ВКС е разяснено, че това е квалифицирана форма на неправилност, която следва да е установима само след запознаване с мотивите на решението без присъщата на касационното производство проверка за правилно приложение на материална или процесуална правна норма, както и обоснованост на решаващите мотиви. В случая твърденията на касатора са за допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, регламентирани от чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, гарантращи постановяването на мотивирано решение, т. е. заявено е оплакване за допусната от съда обикновена неправилност, която изисква проверка дали изводите на въззивния съд отразяват дейност по обсъждане на наведените от страните възражения и фактически твърдения и се припокрива с основанието за касационен контрол по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК. В трайната практика на ВКС се приема, че проявления на очевидната неправилност са приложение на норма, която не е част от обективното ни право, или приложение на законова норма в нейния обратен смисъл, или драстично нарушение на основни правни принципи. Твърдения за подобни нарушения не са заявени.

При липса на релевираните от касатора основания за достъп до касационен контрол такъв следва да бъде отказан.

При изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация трябва да бъдат присъдени разноски в доказания размер от 2 400 лв. или 1 227, 10 евро.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 380/27.06.2025 г. по в. т. д. № 106/2025 г. на Апелативен съд София.

ОСЪЖДА М. В. Д. да заплати на ПК „Биримирци“ сума в размер на 1 227, 10 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.