ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2006

гр. София, 17.04.2026 година

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

като изслуша докладваното от съдията Коледжикова гр. дело № 3472 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 4359 от 26.06.2025 г., подадена от М. М. Р. и Ф. К. Р. чрез адв. Д., против решение № 133 от 23.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 124/2025 г. по описа на ОС-Добрич, с което след отмяна на решение № 7 от 16.01.2025 г. по гр. д. № 240/2023 г. по описа на РС – Тервел е признато за установено по отношение на касаторите, че Г. С. Р. от [населено място], Г. С. Р. и Г. С. Р. от [населено място] са собственици на недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ двуетажно еднофамилно жилище със застроена площ от 70 кв. м., ведно с правото на строеж върху дворното място с площ от 450 кв. м., съставляващо УПИ * в квартал 85 по подробния устройствен план на [населено място], на основание чл. 537 ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт №27, т.III, рег. № 2317, д. № 269 от 23.06.2009 г. на нотариус с рег. №*, с който М. М. Р. и Ф. К. Р. са признати за собственици; предявените от М. Р. и Ф. Р. насрещни ревандикационни искове за предаване владението на същия имот са отхвърлени.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че решаващият съд...