ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1163

гр. София, 21.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2361 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. М. К. срещу решение № 877 от 24.06.2025 г. по в. гр. д. № 1041/2025 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 16 състав, с което е потвърдено решение № 4334 от 17.07.2024 г. по гр. д. № 8570/2023 г. на Софийски градски съд, ГО, I – 2 състав, с което по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск е признато за установено, че касационната жалбоподателка дължи на „Сити Билд Студио“ ООД сумата от 27 170, 88 лв. по запис на заповед от 12.12.2022 г., заедно със законната лихва от 23.02.2023 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в случая съществува съмнение относно действителната воля на Л. К. - дали тя е издала процесния запис на заповед като физическо лице или като управител на търговско дружество. Касационната жалбоподателка извежда това съмнение от обстоятелството, че записът на заповед е издаден от физическото лице К., но съгласно отразеното в ценната книга е предявен за плащане на К. в качеството й на управител на дружество. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационното обжалване касаторката основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя въпроса „Длъжен ли е решаващият съд да установи действителната воля на издателя по записа на...