ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1162

Гр. София, 21.04.2026г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 421 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ОП 19“ ЕООД чрез процесуалния му пълномощник – адв. М. Я., срещу въззивното решение № 1394/27.11.2025г., постановено по в. гр. д. № 2832/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която e потвърдено решение № 4473/24.07.2024 г. по гр. д. № 4440/2023 г. на СГС, с което касаторът е осъден да заплати на М. З. Р., на основание чл. 93 от ЗЗД, сумата от 31 400 евро, представляваща задатък по предварителен договор от 15.07.2021 г., сключен за следния недвижим имот – апартамент № 2, с площ от 54.08 кв. м., на втори етаж в сграда, находяща се в имот с идентификатор 68134.301.404 в [населено място].

Касационият жалбоподател поддържа, че въззивният акт е недопустим, тъй като е постановен от некомпетентен съд. Сочи, че за да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е счел, че арбитражната клауза в договора не може да бъде приложена, тъй като ищцата е потребител по смисъла на параграф 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Твърди, че с оглед поетите насрещни задължения по сключения предварителен договор за продажба на имот и неговия предмет, същият не може да бъде определен като потребителски. Изтъква, че целта на сключения договор е придобиването на недвижим имот, а имотът не е стока или услуга съгласно определенията по т. 13 и 14 на параграф 13 от ДР на ЗЗП. Предвид изложеното счита, че арбитражната клауза в договора е валидна и спорът следва да...