ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2059

гр. София, 21.04.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. ч. гр. дело № 1330 по описа на Върховния касационен съд за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. П. М., срещу против определение № 280/22.01.2026 г. постановено по гр. д. № 4109/2022 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV г. о., с което върната частна жалба с вх. № 22770/08.12.2025 г. срещу определение № 5485/28.11.2025 г., постановено по гр. д. № 4109/2022 г. на ВКС, ІV г. о.

Частният жалбоподател иска отмяна на атакуваното определение, като излага съображения за неговата неправилност. Сочи, че указаната държавна такса за разглеждане на частната й жалба в размер на 15 лв. са били изпълнени в определения от съда срок, като е заплатила сумата по сметка на ВКС на 18.12.2025 г. Твърди, че разписката е била пратена по ел. поща на съда на 19.12.2025 г., а в последствие и по пощата на 26.01.2026 г.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – касационен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК.

Видно от гр. д. № 4109/2022 г. на ВКС, срещу постановено по делото определение № 5485/28.11.2025 г., е била подадена частна жалба с вх. № 22770/08.12.2025 г. от М. П. М.. С разпореждане от 09.12.2025 г. на жалбоподателката са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. и да представи вносен документ, като са й разяснени и последиците при неизпълнение на указанията на съда. Съобщението с указанията на съда е надлежно връчено лично на М. М. на 18.12.2025 г.

С обжалваното в настоящото производство определение № 280/22.01.2026 г. е прието, че едноседмичният срок е изтекъл на 30.12.2025 г., като изпълнение не е последвало, което било основание за връщане на частната жалба. Не било заявено и искане по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК.

Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, Трето г. о. приема, че атакуваното определение е правилно, а частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Условия за допустимост с оглед редовността на частната жалба са изискванията за съдържание и приложения, уредени в императивен порядък в чл. 261, т. 1 – 4, вр. с чл. 275 ал. 2 от ГПК, сред които и прилагането на документ за внесена такса. Последното изискване е спазено, когато жалбоподателят е приложил документ за внесена такса по конкретното дело в указания размер и обратно – не е спазено, когато е платил таксата, но не е приложил документ за плащането или е посочил, че прилага вносния документ, без реално такъв да е представен в указания преклузивен законен срок. Съгласно приетото в практиката на ВКС нередовността по чл. 261, т. 4 от ГПК не се състои в невнасянето на държавна такса по сметката на съда, а в непредставянето на платежния документ, който удостоверява плащането. Ако платежният документ е представен след изтичане на срока, това процесуално действие не може да бъде взето предвид от съда съгласно изричната разпоредба на чл. 64, ал. 1 от ГПК, като е без значение дали самата държавна такса е внесена в срок /в този смисъл: определение № 480/29.06.2021 г. по ч. гр. д. № 2267/2021 г. на ВКС, III г. о.; определение № 575/24.07.2012 г. по гр. д. № 483/2012 г., IV г. о.; определение № 1046/24.04.2024 г. по ч. т.д. № 712/2024 г., II т. о. и др./. Съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК жалбата се връща, когато по реда на чл. 285, ал. 1 от ГПК съдът е дал указания за отстраняване на допуснатите нередовности и тези указания не са били изпълнени от страната в определения от закона срок.

В конкретния случай съдът е дал указание на частният жалбоподател да представи по делото документ за внесена държавна такса, като изрично е указал, че при неотстраняване на тази нередовност в посочения срок жалбата й ще бъде върната. Съобщението за тези указания е редовно връчено на жалбоподателката на 18.12.2025 г. В рамките на посочения едноседмичен преклузивен срок, даденото указание не е изпълнено от страна на жалбоподателя. При тези факти законосъобразно и обосновано с обжалваното определение от 22.01.2026 г., съставът на ВКС е върнал частната жалба.

Твърденията за изпратен препис от вносната бележка за внесена държавна такса от 15 лв. по сметката на ВКС, по електронна поща на съда на 19.12.2025 г. са недоказани. Видно от приложената справка от 29.01.2026 г. на завеждащ Служба „Регистратура“ на ВКС, в периода 01.12.2025 г.- 31.12.2025 г., по официалната поща на Служба „Регистратура“ на ВКС- registry@vks.bg не е постъпвал електронен имейл от лицето М. П. М..

По електронна поща на съда, но след постановяване на определение № 280/22.01.2026 г. са получени три писма с прикачен файл – копие от вносна бележка, получени съответно: на 24.01.2026 г. писмо с вх. № 1534/26.01.2026 г.; на 24.01.2026 г. писмо с вх. № 1592/26.01.2026 и на 28.01.2026 г. писмо с вх. № 1794/28.01.2026 г. С молба вх. №1826/26.01.2026 г., М. е представила в оригинал вносната бележка за заплатената от нея на 18.12.2025 г. държавна такса. Нито посочените документи, нито представеното с настоящата частна жалба ново копие от вносния документ могат да се приемат за изпълнение на дадените указания за отстраняване нередовностите на частна жалба с вх. № 22770/08.12.2025 г., доколкото представянето им е извън указания от съда законен процесуален срок /чл. 59 от ГПК/, без данни по делото жалбоподателката да е поискала продължаване на срок, респ. възстановяване на срок. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ГПК процесуални действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда и не могат да бъдат зачетени с обратна сила. Да се приеме, че при неспазен преклузивен срок страната може да заличи последиците му, чрез предприемане на указаните действия в последствие би обезсмислило и лишило от съдържание уредбата на общите правила за сроковете в гражданския процес в Глава VII на ГПК. Тази уредба е обща, императивна, почива на основните начала в процеса /чл. 5-9, чл. 13 от ГПК/, и цели процесуална дисциплина и срочност на процесуалните действия на съда и на страните, доколкото гражданският процес е призван да даде защита на конкретни накърнени права в определен момент, а не неопределено във времето или без значение кога. Бездействието на страната да изпълни законосъобразно дадени указания, касаещи редовността на подадена частна жалба има за законна последица връщането й - чл. 275 ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 вр. чл. 261, т. 4 от ГПК.

Предвид изложеното законосъобразно с обжалваното определение от 22.01.2026 г. е постановено връщане на частната жалба, чиято нередовност не е отстранена въпреки дадените точни указания и изтекъл срок за изпълнение. Обжалваният съдебен акт на състав на Върховния касационен съд в този смисъл е правилен и следва да се потвърди.

Предвид на горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделениеО П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 280/22.01.2026 г. постановено по гр. д. № 4109/2022 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV г. о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.