ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2071

София, 21.04.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов ч. гр. д. № 418/2026 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. С., със съдебен адрес - М., чрез адвокат А. С., против определение № 26025 от 18.12.2025 г. по в. ч.гр. д. № 14039/2025 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателката частна жалба срещу определение № 47558 от 17.11.2025 г. по гр. д. № 42465/2024 г. на Софийския районен съд. С него е оставена без уважение молбата за връщане на сума в размер на 800 лв. на основание чл. 4б ЗДТ.

В изложението на основанията за допускане на касационен контрол, приложено към жалбата, са поставени следните въпроси, за които се твърди, че са били разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за развитието на правото:

1. „Допустимо ли е връщане на заплатена държавна такса, ако впоследствие ищецът е освободен от заплащане на такси в производството?“.

2. „Може ли да се приеме, че след като ищецът е заплатил държавната такса, а впоследствие същият е освободен от заплащането, внесената държавна такса е заплатена на отпаднало основание?“.

Твърди се и очевидна неправилност на обжалваното определение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното:

Съдебното производство е образувано по искова молба на Н. А. С., с която са предявени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени...