5 ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2058

гр. София, 21.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 616 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответницата Е. Е. С. срещу решение № 6079 от 09.10.2025 г. по в. гр. д. № 3044/2024 г. на Софийски градски съд (СГС), в частта му, в която касаторката С. е осъдена да заплати на ищеца К. К. Ф. сумата 12 585 лв., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем от 27.05.2015 г. и анекс към него от 30.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 6 495. 20 лв., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съставляваща неустойка за забава върху непогасената главница за периода 01.07.2018 г. – 01.05.2023 г..

Касаторката поддържа в касационната си жалба, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба жалбоподателката С. навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяйки следния въпрос: „Следва ли да се приеме уговорката за неустойка за нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и какви са критериите, които следва да...