ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4007
София, 22.08.2025г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Д. ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
като изслуша докладваното от съдия А. К. гражданско дело №4731 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. В. Г., В. И. Г. и В. И. Д., чрез процесуалния си представител адв.М. Р. от БлАК, срещу решение №181/10.04.2024г. по в. гр. д.№762/2023г. на Благоевградския окръжен съд в частта, в която е отменено решение №142/05.05.2023г., постановено по гр. д.№1201/2022г. по описа на РС Петрич, като вместо това е постановено решение, с което:
- прието е за установено по отношение на Ц. В. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], В. И. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], и В. И. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], че И. Д. А., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], е собственик на 23/112 идеални части от урегулиран поземлен имот ***, в кв. ***, по плана на [населено място], общ. Петрич, с площ от 609кв. м., при съседи - урегулиран поземлен имот ***, урегулиран поземлен имот *** и две улици, и на 23/112 идеална част от двуетажната масивна жилищна сграда, разположена в югоизточната част на този урегулиран поземлен имот, на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 182, том II, дело № 349/2022г. на Нотариус К. Т. ;
- осъдени са Ц. В. Г., В. И. Д. и В. И. Г. да предадат на И. Д. А. владението върху 23/112 идеални части от описания в нотариалния акт за дарение недвижим имот.
- отменен е на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, констативен Нотариален акт № 119, том 2, дело № 291 от 29.06.2022г. на Нотариус К.Т., до размера на 23/112 идеални части от описания в него недвижим имот: урегулиран поземлен имот ***, в кв. ***, по плана на [населено място], общ. Петрич, с площ от 609 кв. м., при съседи - урегулиран поземлен имот ***, урегулиран поземлен имот *** и две улици, и построената двуетажната масивна жилищна сграда, разположена в югоизточната част на този урегулиран поземлен имот.
В касационната жалба са развити доводи за частична недопустимост и неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпросите:
1.Следва ли въззивният съд да изследва направените възражения с всяко своевременно процесуално действие на страните – отговор, писмени бележки и становище по въззивната жалба.
2.Допустимо ли е съдът да приема за установени и безспорни факти от значение за решаване на делото, за които е направено възражение още с отговора на исковата молба.
3.Допустимо ли е съдът да извършва разширително обсъждане и тълкуване на доказателствата по делото, извън установеното с тях, без да се аргументира.
4.Длъжен ли е въззивният съд да изложи съображения защо кредитира само определени гласни доказателства, а на дава вяра на други.
Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в отклонение на следната практика на ВКС: ТР№1/06.08.2012г. на ОСГК по т. д.№1/2012г., т. 1 от ТР№1/2013г. на ОСГК, решение №32/08.02.2016г. по гр. д.№4591/2015г. на ВКС, І г. о., решение №60/07.06.2018г. по гр. д.№2420/2017г., І г. о., решение №60123/16.11.2021г. по гр. д.№50/2021г. на ВКС, ІІ г. о., решение №75/03.07.2019г. по гр. д.№2871/2018г. на ВКС, ІІ г. о., решение №3/25.01.2016г. по гр. д.№3973/2015г. на ВКС, І г. о., решение №114/20.06.2016г. по гр. д.№760/2016г. на ВКС, І г. о., решение №484/04.02.2013г. по гр. д.№740/2011г. на ВКС, І г. о., решени №113/12.06.2015г. по гр. д.№5835/2014г. на ВКС, І г. о., решение №228/01.10.2014г. по гр. д.№1060/2014г. на ВКС, І г. о., решение №367/30.05.2006г. по гр. д.№2965/2004г. на ВКС, ІV г. о. и решение №194/02.07.2012г. по гр. д.№92/2012г. на ВКС, ІІг. о.
Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от И. А., в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В срока за отговор е постъпила насрещна касационна жалба от ищцата И. А. срещу решение №181/10.04.2024г. по в. гр. д.№762/2023г. на Благоевградския окръжен съд в частта, в която е потвърдено решение №142/05.05.2023г., постановено по гр. д.№1201/2022г. по описа на РС Петрич в частта, в която е отхвърлен предявеният ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за разликата от 23/112 идеални части, до размера претендиран с исковата молба 1/4 идеална част от недвижимия имот ; оставено е без уважение искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК, за отмяна на нотариален акт № 119, том 2, дело № 291 от 29.06.2022г. на Нотариус К.Т., за разликата от 23/112 идеални части, до размера претендиран с исковата молба 1/4 идеална част.
Навеждат се доводи за очевидна неправилност на въззивното решение в атакуваната му част.
Ответниците не са депозирали отговор на насрещната касационна жалба.
Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, имат необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадени са от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че ищцата и ответниците по делото са се легитимирали като собственици на спорния недвижим имот, към момента на завеждането на ревандикационния иск пред съда, въз основа на нотариален акт за дарение - за ищцата и констативен нотариален акт - за ответниците, което означава, че върху всяка от тях е тежало задължението да докаже правото си на собственост.
Представено е удостоверение за наследници на И. А. Г., поч. на 02.03.1999г., който приживе е притежавал 1/2 идеална част от процесния по настоящото дело недвижим имот: Дворно място от 400кв. м., за което е отреден парцел ***, в кв. ***, по плана на [населено място], общ. Петрич, ведно с построена в него двуетажна жилищна сграда разположена в югоизточната част на този урегулиран поземлен имот, със застроена площ от около 40 кв. м.Наследниците по закон към момента на откриване на наследството са били децата на починалия - неговия син И. И. Г. и неговата дъщеря Е. И. Т..Доказването на обстоятелство че правото на собственост върху 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, на основание наследяване и давност, както е посочено в оспорения констативен нотариален акт № 119, том 2, дело № 291 от 29.06.2022г. на Нотариус К.Т., е в тежест на ответниците по делото, които се позовават на придобивна давност на основание чл. 79 ал. 1 от ЗС, като за да се приеме че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително само за себе си, да намери ясна външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на останалите съсобственици и сънаследници на имота, което задължително изисква владението да не е установено по скрит начин.При липса на такива действия, то промяната на намерението на владелеца на имота по отношение на останалите съсобственици, е скрито, а следователно владението е опорочено и не могат да настъпят последиците предвидени в разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗС.Прието е за безспорно по делото, че за процесната 1/2 идеална част от недвижимия имот, началото на упражняване на фактическа власт върху имота за И. И. Г. и неговата съпруга Ц. В. Г., е започнало на основание наследствено правоприемство от страна на И. И. Г..В този смисъл ответниците се явяват владелци на собствената идеална част на И. И. Г. и държатели на идеалната част на другия сънаследник Е. И. Т..След смъртта на общия наследодател И. А. Г. през 1999г., в наследствения имот са останали да живеят само И. И. Г. и семейството му, които са ползвали недвижимия имот като семейно жилище, поради липса на друг жилищен имот в тяхна собственост.За да завледее целия имот за себе си И. И. Г. и неговата съпруга Ц. В. Г., следвало да продължат да упражняват фактическа власт върху целия имот, но и да променят намерението си и превърнат държането на идеалните части на другия сънаследник Е. И. Т. във владение, като едва тогава в тяхна полза би могла да започне да тече придобивна давност.От ангажираните от страните пред първоинстанционния съд гласни доказателства, не се установява наличието на такава промяна в намерението на И. И. Г. да владее целия имот, което да доведе до неговото придобиване по давностно владение. Свидетелските показания дадени пред РС Петрич са еднозначни и непротиворечиви в тази насока, като липсват каквито и да е данни в насока И. И. Г. да е демонстрирал по отношение на сестра си Е. И. Т., намерението са да преобърне държането на нейната идеална част от наследствения имот във владение, като започне да владее нейната припадаща се част от наследството с намерение да я свои за себе си и така да стане едноличен собственик на целия неследствен имот.От събраните гласни доказателства се установява, че до смъртта на брат си, Е. И. Т. макар да е живеела в друго населено място, е посещавала дома на И. И. Г. често за празници и годишнини, като е влизала в имота свободно винаги когато е искала това и е била посрещана от брат си без по никакъв начин да и е пречено или забранявано да посещава имота.От анализа на събраните свидетелски показания може да се направи извода, че И. И. Г. е зачитал правата на сестра си в наследствения имот, като е имал съзнанието че тя е съсобственица в бащиния и имот както самия него.Част от свидетелите по делото дори сочат в показанията си, че една от стаите на първия етаж е била пазена именно за Е. И. Т., докато нейния брат е бил жив.Според въззивния съд е било без значение факта, че докато е бил жив именно И. И. Г. е плащал данъците за имота, както и разходите за консумативи за къщата - ток и вода.Плащането на данъци и консумативни разноски за наследствения имот, извършването на ремонти за поддръжката на имота не са действия демонстриращи намерение за своене, защото съгласно чл. 31 от ЗС всеки съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си, а когато сам е поел целите разноски за съсобствената вещ може да иска от останалите съсобственици да му заплатят такава част от тези разноски, която съответства на техния дял в съсобствеността.Обстоятелството че той и съпругата му Ц. са отглеждали зеленчуци в градината, не може да обуслови извода за промяна на намерението за своене/без да се установи по категоричен начин по делото че имота е бил заключван от тях и останалите сънаследници не са имали достъп до него/.Прието е, че е без правно значение обстоятелството, че И. И. Г. и неговата съпруга Е. И. Т. са извършили сериозни ремонти и подобрения в имота, със знанието и без противопоставянето на Е. Т., както и че същите са заплащали всички разходи по поддръжката на имота.Доказателство за липса в промяната на намерението на И. И. Г. и неговото семейство за промяна на държането на идеалната част на Е. И. Т. във владение, за да се придобие собствеността върху целия имот, е обстоятелството че след смъртта на И. И. Г. през 2013г., както съпругата му Ц. В. Г., така и неговата сестра Е. И. Т. са декларирали наследствени права върху идеални части от съсобствения недвижим имот в отдел „МДТ“ при Община гр. Петрич, чрез подаване на данъчна декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ.Въз основа на горното въззивният съд е приел за неустановено по делото при условията на пълно и главно доказване, че наследниците на И. И. Г., са придобили по давност собствеността върху спорната идеална част от наследствения недвижим имот и построената върху него жилищна сграда.
Въззивният съд е приел, че ищцата е собственица на идеална част от процесния недвижим имот, която е придобила чрез договор за дарение от нейната баба Е. И. Т., но не в размера, който тя е претендирала в исковата молба.Общият наследодател на страните И. А. Г., след смъртта на първата си съпруга, е сключил втори граждански брак с Н. И. П./акт № 27 от 12.05.1946г. от регистъра за женитбите/.Прието е за установено по делото, че И. И. Г. и Е. И. Т., са деца на И. А. Г. от първия му брак.Н. И. Г. е имала 6 деца от предходния си брак, които са наследници само на майка си, но не и на втория и съпруг И. А. Г..Втората съпруга на И. А. Г. е починала преди него на 01.11.1995г., като нейни наследници са били шестте и деца от предходния брак и преживелия и съпруг И. А. Г..Тъй като към момента когато се е легитимирал като собственик на 1/2 идеална част от процесния имот по давност/нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелсвена проверка № 41, том I, дело № 137/1967г. по описа на РС Петрич/, И. А. Г. е бил вече женен за Н. И. Г., то имотът е станал общо притежание на двамата съпрузи.Към момента на откриване на наследството на Н. И. Г. /01.11.1995г./, същата е имала равен дял със съпруга си по отношение на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, на който същият се е легитимирал като собственик на основание придобивна давност през 1967г.При наследяването на Н. И. Г., преживелия съпруг И. А. Г. е участвал и в частта на починалата си съпруга, наравно с шестте и деца от първия брак, поради което след смъртта на съпругата си, И. А. Г. е станал собственик на 23/56 идеални части от процесния недвижим имот.Именно тази идеална част е била в патримониума на общия наследодател на страните към датата на смъртта му- 02.03.1999г., която е била придобита от неговите деца при равни части. Поради изложените съображения въззивният съд е приел, че след смъртта на общия на страните наследодател И. А. Г., неговата дъщеря и баба на ищцата - Е. И. Т., е придобила правото на собственост в размер на 23/112 идеални части от процесния недвижим имот.Само тази част Е. Т. е могла да дари на своята внучка.Въз основа на горното е прието, че предявеният иск по чл. 108 от ЗС е частично основателен и следва да бъде уважен до размер на 23/112 идеални части, а за разликата до претендираната 1/4 идеална част отхвърлен.
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
В постояната си практика ВКС приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Когато съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на факти и обстоятелства, на които страната не се позовава, решението е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск/решение № 201 от 16.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 820/2018 г., I т. о., решение № 42 от 22.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4241/2022г., I г. о. и др./.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по претендираното от ищцата право на собственост върху УПИ№ ***, в кв. ***, по плана на [населено място], общ. Петрич, тъй като е налице вероятност в тази си част същото да е процесуално недопустимо.Следва да бъде даден отговор на въпроса налице ли е произнасяне плюс петитум, в случаите когато ищецът е поискал да бъде установено, че е собственик на една конкретно посочена от него площ, а съдът се е произнесъл, като е признал, че е собственик на по голяма площ, без да е налице надлежно изменение на заявения първоначално иск.В процесния случай ищцата е навела фактически твърдения, че е придобила правото на собственост върху УПИ№*** въз основа на договор за дарение от 2022г., с който нейната баба и е дарила 100/609кв. м.ид. ч., които съставляват 16.42% от общата площ на имота, а въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на 23/112кв. м., които са 20.54%.
Независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване и при очевидна неправилност.За да се приеме, че е налице очевидна неправилност, е необходимо да се установи, че съдът е приложил закона в неговия противоположен смисъл, основал е изводите си на норма, която е била отменена, нарушил е основни правила на съдопроизводствения ред или е допуснал груби нарушения на правилата на формалната логика, довели до постановяване на неправилно въззивно решение.Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на поддържаната от страните защитна позиция, събраните доказателства и тяхното съдържание.Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат.Касационната инстанция констатира такива пороци на обжалваното въззивно решение.
Въззивният съд е приел, че общият наследодател на страните И. А. Г. е сключил граждански брак с лицето Н. И. П. през 1946г., който е бил втори по ред и за двамата съпрузи.През 1967г. И. Г. е бил признат за собственик по давност на 1/2 ид. ч. от парцел ***в кв.***, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда. Тъй като към този момент той е имал сключен граждански брак с Н. Г., то имотът е бил придобит в условията на съпружеска имуществена общност.И. И. Г. и Е. И. Т., са деца на И. А. Г. от първия му брак, а Н. И. Г. е имала 6 деца от предходния си брак.Последната е починала на 01.11.1995г., като нейни наследници по закон са били шестте и деца от предходния брак и преживелия и съпруг И. А. Г..Въз основа на изложеното е прието, че И. Г. е придобил на лично основание и като наследник на своята съпруга 23/56ид. ч. от посочения имот.Този извод на въззивния съд е очевидно необоснован.След смъртта на Н. Г. СИО върху придобитата по давност 1/2 ид. ч. от парцел ***в кв.***, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, е била прекратена, което означава, че преживелият съпруг е придобил на лично основание 1/4 ид. ч. от имота, както и 1/28ид. ч. по наследяване от покойната си съпруга, тъй като наследява част, равна на частта на всяко едно от нейните деца/установява се починалото лице е имало шест деца от предходен брак/, т. е. И. Г. е придобил правото на собственост върху 8/28ид. ч. от имота, а не върху 23/56ид. ч.След неговата смърт всяко едно от децата му е станало собственик по наследяване на по 8/56/16/112/ид. ч. от имота.
По въпросите, които са поставени от ответниците в тяхната касационна жалба и са свързани с основателността на направеното от тях възражение за изтекла придобивна давност, касационната инстанция ще се произнесе с решението си по чл. 290 от ГПК, след като бъде определен действителният обем права, които ищцата притежава в спорния имот.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №181/10.04.2024г. по в. гр. д.№762/2023г. на Благоевградския окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите Ц. В. Г., В. И. Г. и В. И. Д., чрез процесуалния им представител адв.М. Р. от БлАК в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на общо 50/петдесет/лева и в същия срок да представят доказателства за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата им ще бъде върната.
УКАЗВА на касатора И. Д. А. в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 50/петдесет/лева и в същия срок да представи доказателства за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата и ще бъде върната.
СЛЕД внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на Председателя на Първо гражданско отделение за насрочване на делото в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: