Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 3758 / 2022 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроицесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Бургас, чрез процесуалния му представител юрк. Т., против решение № 270 от 01.03.2022г., постановено по адм. д. № 1448/2021г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което по жалбата на „К. Б. ООД е отменено решение № 20 – 28 от 23.02.2021г. на Общинския съвет – Бургас, поправено с решение за поправка на явна фактическа грешка /ЯФГ/ на 28.09.2021г. по т. 14 от протокол № 25/28.09.2021г., с което на основание чл. 134 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗУТ е одобрено изменение на подробен устройствен план - план за регулация (ПУП - ПР) за УПИ I и II, кв. 9б по плана на ж. к. Възраждане, гр. Бургас, ПИ идентификатори № 07079.616.278 и № 07079.616.270 по кадастралната карта /КК/ на гр. Бургас, като УПИ II се заличава изцяло и се придава към УПИ I /за ПИ идентификатори № 07079.616.279/ – за училище, частично се променят улично регулационните граници на УПИ I, а съществуващите училищни сгради и съществуващ трафопост като елементи от плана за застрояване се запазват без предвиждане на ново застрояване.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и без допуснати нарушения на административно производствените правила. Твърди, че в същото са посочени правните основания за издаването му – чл. 134 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗУТ, които се обосновават от фактическите основания, а именно променените обществено икономически условия – увеличен брой ученици и за удовлетворяването на изискванията на чл. 41 ал. 3 от Наредба № 7 от 2003г. за правилата и нормативите по устройство на територията. Посочва, че това е така, тъй като площта на УПИ I – за училище е 9 691 кв. м. и увеличаването и с площта на УПИ II – за жилищно строителство – която е 451 кв. м. ще се постигнат по – добре показателите за минимална площ за ученик, която ще стане от 11,79 кв. м. при норма от 12 кв. м. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу решението на Общинския съвет.

Ответникът „Комплекс билд“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Т., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АС – гр. Бургас е приел, че за жалбоподателя в първата инстанция се легитимира като титул на право на строеж за ПИ идентификатор № 07079.616.270, за който е отреден УПИ II, кв. 9б по плана на ж. к. Възраждане по силата на нотариален акт за учредяване на право на строеж от 04.04.2019г., като с разрешение за строеж № П – 21 от 16.04.2019г. на главен експерт – архитект при община Бургас на жалбоподателя и собствениците на УПИ II /физически лица/ е разрешено построяване на жилищна сграда, като това разрешение за строеж е влезнало в сила. В решението е посочено, че разрешението за строеж е било отменено от органа, който го е издал по реда на отзива – чл. 91 АПК, но този акт е бил прогласен за нищожен с влезнали в сила съдебни решения. Строежът по посоченото разрешение за строеж е започнал, но е сплян със заповед на основание чл. 224а ЗУТ. Съдът е посочил и че УПИ II е образуван с изменение на ПУП – ПРЗ със заповед от 03.12.2002г. При тези факти АС – гр. Бургас е достигнал до извод, че оспореното решение на ОбС – Бургас е издадено от компетентен орган съгласно чл. 21 ал. 7 вр. ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че това е така, тъй като в решението и в административната преписка по издаването му липсват фактически основания за приемането му. Приел е, че от доказателствата по делото не се установява наличието на фактическите основания съответни на посоченото правно такова – чл. 134 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗУТ, както и наличието на материално правните предпоставки по чл. 21 ал. 1 ЗОС за процедираното изменение на плана. Поради това е отменил оспореното решение на ОбС – Бургас. Решението е правилно.

Правилен и обоснован е извода на АС – гр. Бургас за това, че при издаване на оспореното решение на ОбС – Бургас са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила досежно липсата на изложена фактически основания за издаване на същото. Правилно съдът е установил, че такива не се съдържат нито в решението на ОбС – Бургас, нито в административната преписка.

При наличие на действаща регулация, каквато в случая е налице от 2002г. е допустимо само на основанията посочени в чл. 134 от ЗУТ да се допусне изменение на същата и застрояването. Правилен е и извода на съда в тази връзка, че не се установяват материално правните предпоставки по чл. 134 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗУТ, които са основание за изменения на действащ ПУП – ПР, като именно това е посоченото правно основание в нея. Видно от доказателствата с оспореното решение на ОбС – Бургас е допуснал изменение на ПУП – ПР с правно основание чл. 134 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗУТ, а именно с основание, когато „настъпят съществени промени в обществено - икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът“ и когато „възникнат нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества, или отпадне необходимостта от изграждане на такива обекти“, без да са изложени мотиви кои обществено икономически или устройствени условия са се променили или каква е обществената нужда, която е възникнала, съответно без посочено в решението правно основание по чл. 134 ал. 2 от ЗУТ, която е относимата разпоредба за изменение на ПУП (ал. 1 на разпоредбата касае ОУП), водещо до изменение на ПУП. При така установената липса в оспорения акт както на фактически обстоятелства и правни основания за постановяването му, включително и липса на такива фактически основания в административната преписка, правилно съдът е приел, че оспореното решение е незаконосъобразна. Недопустимо е чак в касационната жалба да бъдат излагане евентуални такива фактически основания, а именно увеличен брой ученици и осигуряване на съответствие с нормите на чл. 43 ал. 1 от Наредба № 7/2003г. Следва обаче да се посочи и че по отношение на така твърдяните промени в обществено – икономическите условия като фактически основания за издаване на решението не са подкрепени с никакви доказателства, от които да е видно, че е увеличен броят на учениците, съответно е необходимо увеличение на площта съобразно законовите норми.

По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски, но тъй като не са представени доказателства за сторени такива в настоящото производство, същото не следва да бъде уважено.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 270 от 01.03.2022г., постановено по адм. д. № 1448/2021г. по описа на Административен съд – гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ