О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50334

София, 10.10.2023 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 4124 по описа за 2021г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез служител С. Д. (с юридическо образование) срещу въззивно решение № 260082/15.06.2020г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в. г.д.№587/2020г.

С определение № 50325/21.11.2022 г. производството по делото е било спряно на основание чл. 292 от ГПК.

По тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е постановено и обявено тълкувателно решение от 18.05.2023 г.

С оглед на изложеното, съдът намира, че са отпаднали процесуалните пречки по движение на делото, поради което касационното производство по него следва да бъде възобновено.

По допускане на касационното обжалване:

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат уважени така, както са предявени. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Насрещната страна А. С. А., чрез адвокат А., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените въпроси са абстрактно формулирани и по тях няма произнасяне на съда; не са включени в предмета на делото и не са обусловили крайните изводи на съда. Твърди още, че не са налице и допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280 от ГПК, тъй като представените решения са неотносими към спора. По същество развива съображения за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на направените разноски.

Насрещната страна „М.“ АД, [населено място], чрез адвокат А., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на дружеството не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да са налице допълнителните основания по чл.280 от ГПК. Сочи още, че в изложението са развити оплаквания по същество за нарушения по чл.281, т.3 от ГПК. По същество излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на направените разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл.294 от ГПК, след отменително решение №148/10.11.2020г. по г. д.№1532/2019г. на ВКС, ІІІ г. о. и връщане на делото за разглеждане по същество от друг състав на съда. Със същото въззивният Апелативен съд Пловдив е потвърдил решението на първостепенния Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – сега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ/ искове с правно основание чл.74, ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ във вр. с пар.5 от ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, както следва: от А. С. А. на сумата от 3 038 659,32лв. – изтеглени на каса от лични банкови сметки, с титуляр А. С. А., с източник на средства от специалните сметки на ЧСИ А. А. и на сумата от 3 540,87лв. – начално салдо по лична банкова сметка с титуляр А. А., с източник на средства от специалните сметки на ЧСИ А. А.; от „М.“ АД, [населено място] на подробно описани седем недвижими имота, съставляващи незаконно придобито имущество, прехвърлено от А. С. А. на дружеството, представляващите на което са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито, или са придобили имуществото с цел прикриване на незаконния му произход или на действителните права свързани с него и в условие на евентуалност иск срещу А. С. А. за отнемане в полза на Държавата на сумата от 482 000лв. и на сумата от 208 000лв., съставляващи равностойността /пазарна стойност/ на прехвърлените от него на „М.“ АД, [населено място] недвижими имоти, към датите на продажбите им, с договори за продажба, сключени с нот. акт №163, т.І, рег.№1041, д.№156/29.04.2014г. и нот. акт №130, т.2, рег.№2198, д.№325/09.05.2014г.

Във въззивното решение Пловдивският апелативен съд посочил, че в в ТД на КОНПИ е постъпило уведомление от Окръжна прокуратура – Пловдив, за образувано срещу А. А. производство по сл. д.№184/2012г., по което същият бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпления, попадащи в хипотезата на чл.22, ал.1, т.8, т.18 и т.20 от ЗОПДНПИ /отменен/. Въз основа на същото била извършена проверка на ответника за периода от 12.05.2004г. – 12.05.2014г., приключила със заключение за несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ във вр. с пар.1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм/.

Въззивният съд направил е извод, че не са налице законови пречки да бъдат извършвани преводи на суми от специалната сметка на ЧСИ, получени като такси, към личната сметка на физическото лице, изпълняващо тази функция или да се теглят в брой от него, тъй като те по същество са възнаграждение за изпълняваната дейност. Същият кредитирал заключенията по допуснатите и приети по делото експертизи, от които приел за установено следното: според вещото лице Г., общия размер на доходите, приходите и източниците на финансиране/постъпления на А. А. и семейството му за проверявания период възлизат на 3 014 633,93лв. /л.2883 от делото на ОС/, а според заключението на вещото лице Р. нетния доход на А. А. и семейството му за проверявания период възлиза на 3 765 856,21лв. Въз основа на това съдът направил извод, че нетния доход за проверявания период превишава стойността на разходите на проверяваното лице и семейството му с 2 081 418,30лв., поради което заключил, че не е налице значително несъответствие от 150 000лв. Допълнително посочил, че горният извод няма да се промени и в случай, че в имуществото на проверяваното лице бъдат включени дарените от брат му имоти, тъй като за същите били заложени стойности, към момента на придобиването им съответно 134 000лв., 146 400лв., 94 800лв. и 15 000лв., или общо 390 200лв. С тях общата стойност на имуществото би била 1 120 920,95лв., а превишаването на нетния доход над тази стойност, съответно: с 1 968 573,97лв., според заключението на вещото лице Р. и с 1 127 927,93лв., според вещото лице Г.. Въз основа на изложеното съдът направил извод, че не са налице законовите предпоставки за постановяване на исканото отнемане по отношение на ответниците, поради което намерил предявените искове за неосновтелни.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Представляват ли по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ част от активите на проверяваното лице парите имащи специално служебно предназначение / в частност суми в служебни сметки на ЧСИ от осребряване на имущество на длъжници и за лихви/, с които са извършвани разпореждания в лична полза и облага – превеждани са по лични банкови сметки и са теглени на каса, плащана е цената за придобиване на лични имоти, автомобили, плащани са лични парични задължения? Твърди, че въпросът е произнесен в противоречие с Решение №13/13.10.2012г. по конституционно дело №6/2012г. на КСРБ, както и практиката на ВКС, обективирана в решение №29/12.04.2021г. по г. д.№1021/2019г. на ВКС, ІІІ г. о.; 2/ Представляват ли „незаконно придобито имущество“ по смисъла на чл.1, ал.1 и ал.2 и чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./ активите – вещи и пари, с които проверяваното лице се е обогатило, източникът за придобиването на които е неправомерно /незаконно/ действие извършено от лицето и подлежат ли на отнемане по реда на ЗОПДНПИ /отм./? Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №89/16.07.2018г. по г. д.№1045/2018г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение №144/25.05.2011г. по г. д.№151/2011г. на ВКС, ІІІ г. о. и определение №26/21.01.2016г. по г. д.№6063/2015г. на ВКС, ІV г. о. Допускането на касационното обжалване се основана на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Отговор на въпросите за това какво имущество се включва в съдържанието на понятието „имущество“ по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, кое имуществото участва при формиране на несъответствието по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, както и подлежи ли на отнемане имуществото, което не е налично в патримониума на лицето в края на проверявания период по смисъла на чл.151 от ЗПКОНПИ е даден в постановеното ТР № 4/2021 по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. В конкретния случай, поставените от касатора въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и поради това не изпълняват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. В обжалваното решение съдът не се е произнасял дали парите имащи специално служебно предназначение /в частност суми в служебни сметки на частен съдебен изпълнител/ представляват част от активите на проверяваното лице по смисъла на пар.1, т.1 от ЗОПДНПИ /отм./. Обсъждал е единствено възнагражденията на проверяваното лице, които същото е получило в качеството си на частен съдебен изпълнител; направил е преценка каква част са от неговото имущество и е обосновал извод за липса на значително несъответствие по смисъла на пар.1, т.7 от ПЗР на ЗОПДНПИ. Последното е обусловило и крайния му извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ вр. пар.5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото от жалбоподателя основание за това по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане КПКОНПИ следва да бъде осъдена да заплати на „М.“ ЕАД сумата от 24 000лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.38 от ЗЗД КПКОНПИ следва да бъде осъдена да заплати на адв. К. А. А. от Адвокатска колегия – Пловдив адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна адвокатска помощ пред касационната инстанция в размер на 70229лв., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260082/15.06.2020г. постановено от Пловдивски апелативен съд по в. г.д.№587/2020г.

ОСЪЖДА КПОНПИ да заплати на „М.“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] сумата от 24 000лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА КПОНПИ да заплати на адвокат К. А. А. от Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес [населено място], [улица], ет.1, сумата от 70229лв., представляваща дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, на основание чл.38 от ЗЗД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: