РЕШЕНИЕ

№ 248

гр.София, 22.04.2026 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М. Е. Д.

при участието на секретаря Д. Т.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 419 по описа за 2026 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 303 и сл. ГПК.

Делото е образувано по молба на Г. Х. Х. и С. К. Х., подадена на 25.11.2025г., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение от 16.01.2024г. по гр. д. № 15040/2021г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 31.03.2025г. с постановяване на определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване. С решението е уважен предявения от „П. М. ООД против молителите иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху сграда(бивша баня) в УПИ *-* в кв. 13 по плана на [населено място], застроена на 292 кв. м. представляваща по КККР сграда с идентификатор ****, заедно с поземления имот - УПИ *-* с площ 1500 кв. м., представляващ по КККР ПИ с идентификатор *** с площ 1475 кв. м.

Молителите сочат, че са открили ново писмено доказателство от значение за делото, с което не са успели да се снабдят по време на процеса, въпреки положените усилия. Доказателството е акт за държавна собственост № 3275 от 14.02.1969г., в който ръкописно е отбелязано, че на 17.04.1991г. с решение на ИК на СНС банята се предоставя на ОбНС-Панчарево за стопанисване. С това доказателство молителите са се снабдили от СО-Р. П. след подаване на заявление за достъп до обществена информация и решение на Кмета от 20.10.2025г. за предоставяне на такава. Считат, че новото доказателство е от значение за изхода на спора, защото води до извод, че Общината не е придобила собствеността на някое от основанията в ЗМСМА и съответно не е могла да прехвърли правото на собственост на ищеца по иска „П. М. ООД.

Ответникът по молбата „П. М. ООД, ЕИК130790380, я намира за неоснователна. Счита, че представеният акт за държавна собственост с ръкописно отбелязване, не запълва основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В хода на производството молителите - ответници по иска не са твърдели, че имотът е бил предоставен на ОбНС-Панчарево, нито че не са налице законовите предпоставки за преминаване на това държавно имущество в собственост на общината. Поради това не се касае до новооткрит или новосъздаден документ за факт, който е твърдян по време на процеса, но не е могъл да бъде доказан не по вина на страната. Освен това, спорът за собственост между Общината и ответниците е разрешен с влязло в сила решение.

С. О. - трето лице помагач на ищеца по иска, в писмения си отговор намира молбата за недопустима, евентуално за неоснователна. Сочи, че новото писмено доказателство не е относимо към съществения мотив на съда за уважаване на иска. Наред с това застъпва теза, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е приложимо само за доказателства, с които страната не е могла да се снабди своевременно, въпреки положената грижа. А в настоящия случай такава невъзможност не е налице.

С определение от 18.02.2025г. молбата за отмяна е приета за допустима.

По основателността на молбата за отмяна Върховният касационен съд намира следното:

С влязлото в сила решение, което се атакува, е прието, че от наследодателя на ответниците Х. са отчуждени през 1960г. имот пл. № *, с постройките и имот пл. № *, отредени за строеж на баня и предоставени за стопанисване на СНС-Казичене. Мероприятието е реализирано, сградата е изградена през 1966 г. и приета 1968 г. Подаденото през 1993г. от С. Х. и Е. И. искане за отмяна на отчуждаването на основание чл. 1, ал. 1 и 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС не е уважено. С влязло в сила на 03.01.2012 г. решение по гр. д. № 24899/2007 г. на Софийския районен съд са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС на наследниците на И. С. М., сред които С. Х., против Столична община относно имот пл. № * и имот пл. № * от кв. 13 по плана на [населено място], а по действащия регулационен план УПИ *-* в кв. 13.

През 2008г. след проведен търг с явно наддаване Столична община продава УПИ *-* и сградата на „П. М. ООД. Дружеството е въведено във владение на 21.11.2008г.

При тези факти от правна страна е прието, че ищецът „П. М. ООД е доказал фактическия състав на поддържаното главно придобивно основание - договор за приватизационна продажба по реда на ЗППДОбП/отм./. Извършено е отчуждаване на имота по ЗПИНМ (отм.), но предпоставки за реституция по чл. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ не са налице. Имотите са останали държавна собственост и след влизане в сила на ЗМСМА, по силата на § 7, т. 6 от ПЗР собствеността върху имотите е преминала върху общината. Така че, с приватизационната продажба собствеността е прехвърлена валидно на ищцовото дружество.

За да се допусне отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая новото писмено доказателство е акт за държавна собственост № 3275 от 14.02.1969г., като соченото ново обстоятелство е отразеното в него ръкописно, че банята се предоставя на ОбНС-Панчарево. Видно е, че молителите са се снабдили с това доказателство след проведено производство по Закона за достъп до обществена информация, но не е имало пречка да сторят това и по време на процеса, започнал през 2018г. и приключил с даване ход на устните състезания през 2023г. Освен това, молителите не са поддържали в процеса никакви твърдени, свързани с предоставянето на банята за стопанисване и съответно с невъзможност държавната собственост да е трансформирана в общинска. Така че, това доказателство не обслужва защитната им теза. За да приеме, че имотът е преминал в собственост на общината съдът се е позовал на §7, т. 6 ПЗР ЗМСМА, който касае обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. Това основание не може да бъде опровергано от отразеното в акта за държавна собственост предаване на банята на ОбНС-Панчарево за стопанисване.

На следващо място новото доказателство не е и от решаващо значение за настоящия спор. Решаващият съд не е градил самостоятелни изводи въз основа на актовете за държавна и общинска собственост, приложени по делото, а се е позовал на законовите разпоредби на ЗМСМА. Също така, решаващо значение е придал на факта, че между наследниците на бившия собственик, сред които молителката С. Х. и подпомагащата страна Столична община е постановено влязло в сила решение, с което е отхвърлен иска за собственост на физическите лица. Поради обвързващата сила на това решение спрямо страните по делото (ответницата С. Х. и ищеца „Принт медиа“ ООД - частен правоприемник на Столична община) съдът не може да го пререшава.

В заключение, новото доказателство не може да обоснове отмяна на влязлото в сила решение, защото не касае обстоятелства, които са от значение за изхода на спора, които страна е твърдяла, но не е могла да ги докаже по независещи от нея причини. Затова молбата следва да се остави без уважение.

В полза на ответника по молбата следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 евро съгласно приложения списък.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Х. Х. и С. К. Х. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 16.01.2024г. по гр. д. № 15040/2021г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА на Г. Х. Х. ЕГН [ЕГН] и С. К. Х. ЕГН [ЕГН] да заплатят на „П. М. ООД, ЕИК 1300790380, сумата 450 /четиристотин и петдесет/ евро разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: