ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2092 гр.София, 22.04.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр. д. № 661 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 267/25.11.2025 г. по в. гр. д.№ 397/2025 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което се потвърждава решение № 307/27.06.2025 г. по гр. д.№ 300/2025 г. на Окръжен съд Русе и е уважен иск на Г. Й. Я. против Прокуратурата на Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, за сумата 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане на незаконно обвинение за престъпления по чл. 248а, ал. 3, пр. 1 /изм./, вр. ал. 2, пр. 1 /изм./, вр. чл. 2, ал. 1 НК и по чл. 278в, ал. 1 НК, по които е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2022 г. до изплащане на сумата.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса: „При предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ?“. Според касатора, въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане...