ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1519
гр. София, 25.03.2026 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа, докладваното от съдия М. Х. ч. гр. дело № 750 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат С. И. М. срещу определение № 5481/28.11.2025г. постановено по гр. д. № 3034/2025г. на Върховен касационен съд.
Жалбоподателката твърди, че определението е неправилно. Излага, че участието като кандидат за Председател на Адвокатска колегия – Перник, за член на Адвокатския съвет и за член на Дисциплинарния съд, и подадената от нея жалба срещу резултатите от изборите, обуславят извод, че е сред лицата по чл. 7 от Закона за адвокатурата, за които е признат правен интерес от обжалване. Твърди, че решенията по Протокол №5/24.04.2025г. за избор на зам. председател и секретар на Колегията се извършва между членовете на Адвокатския съвет, който избор е бил своевременно оспорен и производството по делото висящо, поради което решенията от 24.04.2025г. са преждевременно взети, съответно незаконосъобразни и неправилни. Излага още, че разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Закона за адвокатурата е обща, не съдържа изчерпателно изброяване и допуска обжалване на всички решения, засягащи права, в какъвто смисъл е и установената практика на ВКС. По същество претендира за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Насрещната страна Висш адвокатски съвет, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по жалбата.
Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение са оставени без разглеждане жалбите на адвокат С. И. М. вх. № 955 и вх. № 956 против мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет по жалби срещу решение от 24.04.2025г., съдържащо се в Протокол №6 от същата дата от заседание на Адвокатски съвет при Адвокатска колегия – Перник, с което е прието за сведение заявление относно ползване на офис от адв. С. И. и срещу мълчалив отказ по жалба срещу решения от 24.04.2025г., съдържащи се в Протокол №5 от същата дата от заседание на Адвокатски съвет при Адвокатска колегия – Перник за избор на заместник председател на АК-Перник и секретар на Съвета на АК-Перник. Производството по делото е прекратено.
За да постанови този резултат, съставът на ВКС приел, че Върховният касационен съд е компетентен да упражни контрол за законосъобразност на решенията на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) само в предвидените в Закона за адвокатурата хипотези, които са изчерпателно посочени. Изложил, че компетентността на касационния съд за съдебен контрол на решенията на ВАдС не може да бъде изведена от разпоредбата на чл. 88, ал. 5 от ЗА, тъй като същата е обща норма, която определя реда за осъществявания от ВАдС вътрешен контрол на решенията на адвокатските съвети. Основанията за развитие на съдебното производство за контрол на решенията на ВАдС са изричното посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването или прякото препращане към разпоредбата на чл. 7, ал. 5 до ал. 7 от Закона за адвокатурата. Развил и съображения, че решенията на Адвокатския съвет при Адвокатска колегия – Перник за избор на заместник председател на АК-Перник и секретар на Съвета на АК-Перник, също не подлежат на съдебен контрол, тъй като в Закона за адвокатурата не е предвиден текст, според който този контрол е допустим. Отбелязал, че Компетентността на Висшия адвокатски съвет да се произнася срещу решения на Избирателната комисия относно избор на органи на Адвокатска колегия е ограничена, чрез изрично и изчерпателно уреждане на случаите на такъв допустим контрол в разпоредбите на чл. 99, ал. 5, чл. 103, ал. 2 и чл. 106, ал. 4 от Закона за адвокатурата. С оглед на очертаната правна уредба, заключил, че решенията на ВАдС извън предвидените в закона не подлежат на обжалване пред съд, в какъвто смисъл е и трайно установената съдебна практика.
В допълнение към горното, съставът на касационната инстанция констатирал и липса на правен интерес от подадената жалба за отмяна на решенията на САК-Перник за избор на заместник председател и секретар на САК-Перник. Посочил, че същата не би могла да доведе до благоприятен за страната правен резултат, след като жалбоподателката не е била кандидат за заемане на посочените длъжности.
Въз основа на изложеното съдът направил извод, че обжалваните мълчаливи откази на Висшия адвокатски съвет не попадат в изброените хипотези на подлежащите на обжалване пред ВКС актове, поради което подадените жалби са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.
Определението е правилно.
Съдът се е произнесъл в рамките на предмета, с който е бил сезиран, като преди разглеждане на искането по същество е направил проверка за допустимост на подадените жалби, с които бил сезиран. Последната е в правомощията на ВКС, който служебно преценява предпоставките за допустимост на образуваното пред него производство, като следи за същите по време на цялото производство – от образуването му до постановяване на съдебният акт по същество. Трайно установена е и съдебната практика на ВКС, на която се е позовал и решаващият състав, според която на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат само изрично предвидените в закона актове на Висшия адвокатски съвет, сред които не попадат решенията относно подадените заявления за ползване на офис, както и тези за избор на заместник председател и секретар на Съвета на съответната адвокатска колегия.
Неоснователен е наведеният в жалбата довод, че участието на адвокат С. М. в изборите за Председател на Адвокатска колегия – Перник, за член на Адвокатския съвет и за член на Дисциплинарния съд обосновава наличието на легитимация по смисъла на чл. 7 от Закона за адвокатурата и правен интерес от обжалване на последващите решения за избор на заместник председател и секретар на Съвета на адвокатската колегия. Наличието на изчерпателна уредба на решенията на ВАдС подлежащи на съдебен контрол пред касационния съд изключва разширителното тълкуване на разпоредбата на чл. 7 от Закона за адвокатурата. От друга страна, за да е налице правен интерес от образуваното производство, е необходимо вследствие на провеждането му да настъпят преки или косвени последици в правната сфера на страната, която го е образувала, каквито в конкретния случай не са налице. Жалбоподателката не е била сред избраните членове на Адвокатския съвет на Адвокатска колегия – Перник, поради което отмяната на решението за избор на заместник председател и секретар на Съвета на АК-Перник няма да доведе до промяна в нейната правна сфера. Извод за такъв не може да се изведе и от подадената от страната жалба срещу проведените избори за Адвокатска колегия – Перник, тъй като производството по същата (гр. д №2286/2025г. на ВКС, ІІІ г. о.) е прекратено като недопустимо с влязло в сила на 03.02.2026г. определение.
Изводът на съда в обжалваното определение за недопустимост на производството съответства на действащото законодателство, в което липсва разпоредба, която да предвижда обща възможност за обжалване на всички решения, респ. мълчаливи откази, на Висшия адвокатски съвет. Посоченото разрешение произтича от характера на адвокатурата като организация, която съгласно чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България, е свободна, независима и самоуправляваща се. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 88, ал. 5 Закона за адвокатурата, предвиждаща възможност за обжалване на решенията на адвокатските съвети пред ВАдвС, чийто решения подлежат на съдебен контрол само в изрично предвидените случаи, пряко свързани с възможността за упражняване на адвокатска професия.
Неоснователно е и оплакването за противоречие на обжалваното определение с установената практика на ВКС по приложение на чл. 7, ал. 5 от Закона за адвокатурата. Както беше посочено по-горе същата е в смисъла приложен от състава на касационния съд прекратил образуваното пред него производство. Посочените в жалбата съдебни актове са неточно цитирани и са неотносими към предмета на настоящото производство: ч. гр. д. №3472/2017г. е разгледано от състав на І г. о. на ВКС и е с предмет частна жалба по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК; гр. д.№2862/2018г. на ВКС, ІІІ г. о. е приключило с определение по чл. 288 от ГПК за недопускане до касационно обжалване на въззивно решение постановено по трудов спор; ч. гр. д. №3018/2019г. е разгледано от състав на ІІІ г. о. на ВКС и е приключило с определение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба срещу отказ за конституиране на трето лице-помагач и е потвърдено определението за връщане на частна жалба срещу отказ за конституиране на нов ответник и приемане за разглеждане на предявения спрямо него иск; гр. д.№ 2149/2020г. е разгледано от състав на ІІІ г. о. на ВКС и е било образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК; ч. гр. д. №1921/2016г. е разгледано от състав на І г. о. на ВКС и е приключило с определение по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК за потвърждаване на определение, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 304 от ГПК; ч. гр. д. №3451/2015г. е разгледано от състав на ІІ т. о. на ВКС и е имало за предмет проверка за законосъобразност на постановено от въззивен съд определение за спиране.
В заключение, изводът в обжалваното определение за недопустимост на подадените жалби е съобразен с процесуалния закон и правилен, а подадената срещу него жалба е неоснователна.
При така изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5481/28.11.2025г. постановено по гр. д. № 3034/2025г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: