О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2118

Гр. София, 23.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.04.26 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №971/26 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Х. к.“ О. / с предишно наименование „И. С. К.“ О./ срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр. д. №1466/25 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу К. Г. с пр. осн. чл. 403 ГПК, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 5 100 лв./частичен иск при пълен размер на иска от 11 100 лв/., представляваща обезщетение за имуществени вреди / пропуснати ползи, съизмерими със законната лихва върху главницата от 41 198,62 лв./ за периода 5.04.21 – 5.10.23 г. Претендира се, че вредата е нанесена с допуснатото обезпечение на иска на ответника Кр. Г. срещу ищеца „И. С. К.“ О. с пр. осн. чл. 439 ГПК за недължимост на посочената главница, който е бил отхвърлен като неоснователен.

ВКС намира, че касационната жалба е недопустима на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на иска и следва да се остави без разглеждане. Воденото между страните дело по чл. 439 ГПК, по което е допуснато обезпечението е търговско – за недължимост на вземане по запис на заповед, издаден от ответника в полза на ищцовото дружество. В този смисъл са опр. по ч. т.д. №105/26 г. на второ т. о. на ВКС и определение по ч. гр. д. №2315/24 г. на трето г. о. на ВКС, в което е посочено: Обективният и общопризнат в...