РЕШЕНИЕ

№ 199

гр. София, 20 април 2026 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. І НО, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при секретаря……...….Е. М. ......……и в присъствието на прокурора…....................К. Н.……….изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 1060 по описа за 2025 година.

Производството е образувано по касационна жалба на адв. Х. Б. – служебен защитник на подсъдимия М. Г. срещу въззивно решение № 75 от 02.10.2025 г., постановено по внохд № 132/25г. на Бургаски апелативен съд.

В жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Като съществени нарушения на процесуалните правила се изтъкват: липсата на информирано съгласие от страна на подсъдимия за провеждането на съкратено съдебно следствие по чл. 371, 2 от НПК; неправилен отказ от страна на въззивния съд за събиране на нови доказателства; липса на мотиви на решението на апелативния съд, който не извършил собствен анализ на доказателствата и вътрешна противоречивост на мотивите. Поддържа се твърдение за неправилно осъждане на подсъдимия по всички повдигнати обвинения: несъставомерност на престъплението по чл. 142а от НК, което не било осъществено от обективна страна; недоказаност на обвинението по чл. 213а от НК относно осъществена принуда с цел получаване на имотна облага и недоказаност на обвинението по чл. 152 от НК, тъй като по експертен път не била установена употреба на сила. Като явно несправедливо се счита и наложеното наказание, тъй като при определянето му не били взети предвид всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. При условията на алтернативност се настоява за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или за намаляване на наложеното наказание.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия Г. – адв. А. П. поддържа жалбата на посочените в нея основания, като излага и допълнителни аргументи в тяхна подкрепа. Алтернативно предлага делото да се върне за ново разглеждане или да се намали наложеното наказание.

Подсъдимият Г. представя писмена защита, в която заявява, че липсват доказателства за инкриминираните н обвинителния акт престъпления, а за тях се споменава единствено в показанията на пострадалата и са плод на нейното въображение. Настоява за връщане на делото за ново разглеждане.

Прокурорът от ВП дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила във връзка с провеждането на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК и по отношение на допускането и обсъждането на доказателствата от страна на въззивния съд. Намира за неоснователно и оплакването за несъставомерност на престъпленията, в извършването на които подсъдимият е обвинен. Наложеното на подсъдимия наказание счита за справедливо, поради което намаляването му намира, че би представлявало неоправдано снизхождение. Пледира за оставяне на решението в сила.

Частният обвинител В. М., редовно призована, не се явява и не се представлява. От повереника й адв. С. Н. е постъпило становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия.

В последната си дума подсъдимият Г. моли за уважаване на жалбата за връщане на делото за ново разглеждане поради неправилни действия по разследването или за намаляване на наказанието.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от 06.03.2025г., постановена по нохд № 101/25г., на окръжен съд - Бургас, подсъдимият М. Ц. Г. е признат за виновен в това, че:

- за времето от 06.16.ч. до 08.15ч. на 27.06.2022г. в гр. Св.Влас, общ. Несебър, обл. Бургас, ул. „Лозарска“ №5 , противозаконно лишил от свобода В. М. М. от [населено място], поради което и на основание чл. 142а, ал 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода;

- около 06.20ч. на 27.06.2022г. в гр. Св.Влас, общ. Несебър, обл. Бургас, ул. „Лозарска“ №5, при условията на опасен рецидив с цел да принуди В. М. М. от [населено място] да поеме имуществено задължение, я заплашил с насилие, поради което и на основание чл. 213а, ал. 3, т. 7 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б.“а“ и „б“ и чл..58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет години и глоба в размер на 7000 лв.;

- за времето от 06.30ч. на 27.06.2022г. в гр. Св.Влас, общ. Несебър, обл. Бургас, [улица] при условията на опасен рецидив, след употребата на сила и заплашване се съвкупил с В. М. М., поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 5 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ и чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание от девет години лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Г. е наложено общо наказание в размер на девет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изпълнение на наказанието, към което на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на 7000 лв.

С присъдата съдът се произнесъл по веществените доказателства.

В тежест на подсъдимия е възложено заплащането на направените разноски по делото.

По жалба на защитника на подсъдимия - адв. Б., е образувано внохд № 132/25г. на Бургаски апелативен съд. С решение № 75 от 02.10.2025г. въззивният съд изменил присъдата, като намалил размера на наложените наказания, както следва:

- за престъплението по чл. 142а от НК на две години лишаване от свобода

- за престъплението по чл. 213а от НК на шест години и осем месеца лишаване от свобода;

- за престъплението по чл. 152 от НК на шест години лишаване от свобода;

- на общото наказание по чл. 23, ал. 1 от НК на шест години и осем месеца лишаване от свобода.

В останалата част потвърдил първоинстанционната присъда.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

Жалбата е подадена от легитимирано за това лице в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Относно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК

Доводите, свързани с допуснато съществено нарушение на процесуални правила от окръжния съд при провеждането на съкратено съдебно следствие, не могат да бъдат възприети. В съдебното заседание на окръжния съд, проведено на 06.03.2025г., е направено искане от защитата на подсъдимия за разглеждане на делото по реда та съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Видно от съдържанието на съдебния протокол (л. 46 гръб от нохд № 101/25г.), съдът е разяснил подробно на подсъдимия Г. същността и правните последици на процедурата по чл. 371, т. 1 и т. 2 от НПК. В протокола е отразено и изявлението на подсъдимия, че признава всичко, изложено в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Заявил е също, че е наясно, че признанието на фактите ще бъде използвано от съда при постановяването на присъдата и че е съгласен с това. Предвид изложеното тезата, че подсъдимият не е дал информирано съгласие за провеждане на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК е очевидно несъстоятелна.

Не могат да се споделят и доводите на адв. П., че в определението за даване ход на делото при условията на чл. 371, т. 2 от НПК съдът не е изложил мотиви кои доказателства подкрепят направеното признание. Липсата на съображения в съдебен акт – присъда или решение, с които се решават въпроси по съществото на делото: съставомерност, авторство, вина, правна квалификация и наказателна отговорност винаги представляват съществено нарушение на процесуалните правила. Когато обаче се касае до разпореждане или определение, с което се третират въпроси по движение на делото, липсата на мотиви не е порок от категорията на съществените процесуални нарушения. В този смисъл определението, с което е даден ход на делото при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК е такова по движение на делото. На този етап от производството съдът не е длъжен да сочи кои от събраните на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанието, а следва да стори това в мотивите си.

В дадените обяснения пред първоинстанционния съд подсъдимият не е излагал твърдения по съществото на делото, а е поискал събирането на доказателства за семейното му положение. Това искане е било удовлетворено от съда с изискването и прилагането на справка от НБД. С това не е допуснато нарушение, а още по - малко съществено такова на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК.

Неоснователни на следващо място са доводите в жалбата, че апелативният съд е нарушил правото на защита на подсъдимия като е отказал да допусне доказателства за доброволно съгласие от страна на пострадалата за осъществяване на полов акт и изслушване на съцебно - медицинската експертиза. Когато процедурата по чл. 371, г. 2 от НПК е законосъобразно проведена, както първоинстанционният, така и въззивният съд не могат да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения от обвинителния акт - т. 8.1 от ТР №1/2008г. на ОСНК на ВКС. Наред с това следва да се отбележи, че при надлежно проведена процедура по чл. 272, ал. 4 от НПК е недопустимо въззивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Ето защо упрекът към апелативния съд, че не извършил собствен анализ на доказателствата, е неоснователен.

Относно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК

В рамките на признатите от подсъдимия и приети за установени факти, законът е приложен правилно.

1. Правото на лична свобода и неприкосновеност на гражданите е прокламирано в чл. 30 от Конституцията на Република България, която допуска ограничаването му само със закон и от компетентните за това държавни органи. Лишаването на пострадалата от правото й да се придвижва свободно в пространството и да напусне дома на подсъдимия по свое желание сочи на осъществено от Г. от обективна страна престъпление по чл. 142а, ал. 1 от НК За да е осъществен обективно този престъпен състав не се изисква пострадалият да бъде и обездвижен – вързан или окован, поради което доводите за несъставомерност базирани на обстоятелството, че подсъдимият позволил на пострадалата да излезе в двора на къщата, са несъстоятелни. От субективна страна подсъдимият е съзнавал, че задържа насилствено пострадалата в дома си против волята й.

2. На твърдението за недоказаност на обвинението по чл. 213а от НК касационният съд не може да отговори, тъй като това касае обосноваността на съдебния акт, а необосноваността не е касационно основание. В случая касационният съд може да провери единствено формалната правилност на вътрешното съдийско убеждение. За да приеме, че подсъдимият е осъществил от обективна страна този престъпен състав, съдът е взел предвид показанията на пострадалата М. и кореспондиращото им признание на подсъдимия. Правната квалификация е в съответствие с приетите за установени факти. По делото не се установява подсъдимият да е искал или получил пари от пострадалата. Такива факти не се съдържат в обстоятелствената част на обвинителния акт, а и такова обвинение не е било повдигнато на подсъдимия. Употребената от Г. заплаха с насилие е имала за цел са принуди М. да поеме имуществено задължение – да отчита на подсъдимия процент от приходите си, получени при упражняваната от нея дейност по предоставяне на платени сексуални услуги.

3. Тезата за несъставомерност на обвинението по чл. 152 от НК се основава на твърдение, че пострадалата доброволно се е съгласила да осъществи полов акт с подсъдимия. В т. 8.3 от ТР № 1/2008г. на ОСНК е указано изрично, че изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК не могат да бъдат оттеглени след постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал. 4 от НПК Независимо и наред с това следва да се отбележи, че в мотивите на двете съдебни инстанции са посочени доказателствата, подкрепящи направеното признание за употребена сила и заплашване при осъществяване на съвкуплението – показанията на пострадалата, иззетото веществено доказателство – нож тип „мачете“, заключението на съдебно - медицинската експертиза, според което липсата на травматични увреждания в областта на половите органи и бедрата на пострадалата не изключва възможностто половият контакт да е бил насилствен.

С оглед всичко изложено касационният съд намира, че правната квалификация на осъществените от М. Г. деяния е съответна на установените факти, което налага извод, че законът е приложен правилно.

Относно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК

Въззивният съд е анализирал прецизно обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанията за отделните престъпления, осъществени от подсъдимия Г.. Изложил е съображения, поради които не е ценил като смекчаващи отговорността му обстоятелства младата възраст и направеното признание на фактите. Отчел е като смекчаващо обстоятелство изразеното съжаление за извършеното, което за разлика от първостепенния съд не е приел за декларативно. Взел е предвид като отегчаващо обстоятелство завишената обществена опасност на подсъдимия, който е извършил престъпленията в периода, през който е бил в прекъсване на изтърпяване на наказание лишаване от свобода. За разлика от първоинстанционния съд е приел, че извършените от подсъдимия престъпления не се отличават с по - висока степен на обществена опасност в сравнение с такива от същия вид, което го е мотивирало да намали размерите на наложените от окръжния съд наказания. В жалбата не се сочат обстоятелства от значение за реализиране на наказателната отговорност, които да не са били взети предвид и съответно обсъдени в мотивите на апелативната инстанция.

Предвид изложеното липсват основания за допълнително смекчаване на наказанието, а оплакването за явната му несправедливост се явява неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 75 от 02.10.2025 г., постановено по внохд № 132/25г. на Бургаски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: