РЕШЕНИЕ

№ 512

Гр. София, 15.09.2025г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр. д.№1108/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 251 от ГПК и е образувано по молба на ответника Р. Н. за тълкуване на постановеното касационно решение, тъй като е налице неяснота относно обема на притежаваното от молителката право на ползване върху процесния имот.

В срок е постъпил отговор от ищеца В. Я., в който се изразява становище за неоснователност на направеното искане.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Тълкуването предпоставя неяснота, противоречие или двусмисленост на съдебния акт, която прави същия неизпълним.Макар на тълкуване да подлежи диспозитивът на съдебното постановление, преценката за нуждата от същото се извършва в съответствие с изявената воля на съда, чрез единството на мотиви и диспозитив.

В мотивите си касационната инстанция е приела, че с договор за дарение №97, н. д.№80/2016г. на нотариус Е.Н., дарителите Д. Т. и Р. Н. даряват на Г. Т. притежаваните от тях общо 3/4 ид. ч., като всяка една от тях се запазва правото на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно.Изрично в изявлението на надареното лице, с което заявява, че приема извършеното в негова полза дарение, е отразено, че същото се задължава да осигури на прехвърлителите „правото на ползване на гореописания в п.І по настоящия договор недвижим имот, пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно“.

Прието е още, че запазеното в полза на прехвърлителите право на ползване е неделимо по своето естество/арг. чл. 128, ал. 1 от ЗЗД/, тъй като страните са предвидили изрично, че всеки от ползвателите може да...