ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4152
София, 18.09. 2025 година
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.04.2025 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело № 123/2025 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (нататък и КОНПИ, Комисията) срещу въззивно решение № 145/08.10.2024 г. по в. гр. д. № 276/2024 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 45/13.02.2024 г. по гр. д. № 93/2022 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отхвърлен иск на Комисията срещу А. И. М. за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 15 000 лева - недвижим имот в [населено място], [община], представляващ застроено дворно място.
Образувано е и по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу частта от въззивно решение № 145/08.10.2024 г. по в. гр. д. № 276/2024 г. на Варненския апелативен съд, с която е потвърдено определение № 320/16.04.2024 г. по гр. д. № 93/2022 г. на Добричкия окръжен съд, с което Комисията е осъдена да заплати на А. И. М. разноски в размер на 3 845 лева.
Ответникът по жалбата А. И. М. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбите са процесуално допустими, подадени са от страна по делото, която има право и интерес да обжалва срещу решение по въззивно дело и срещу негова част с характер на определение, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване и са редовни.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд е приел следното:
Проверяваната (ответницата А. И. М. ) е неомъжена, има дъщеря и син, родени през 2006 г. и 2012 г.
През проверявания период ответницата е придобила единствено процесния имот, който е бил наличен и в края на проверявания период, закупен през 2016 г. за сумата 3 000 лева, Комисията е посочила пазарна стойност на имота 15 000 лева.
Комисията е приела, че през проверявания период ответницата и членовете на семейството и са имали доходи, приходи или източници на финансиране общо в размер на 21 682.93 лева, обичайните им и извънредни разходи са в общ размер на 189 654.13 лева, а установеният недостиг на средства е в размер на 167 971.20 лева. Поради това се е поддържало, че установеното несъответствие между нетния доход и имущество е в общ размер на 178 171.20 лева, което е значително по смисъла на приложимия към моментана подаване на исковата молба закон.
Искът е с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ.
Въззивният съд е посочил предпоставките за уважаване на иска и на вече приетото ТР по тълк. д. № 4/2021 на ОСГК на ВКС, в мотивите по т. 1 на което е прието, че стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално зaoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa нa paзxoдитe (потъмняването е на въззивния съд/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд. Едва, когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.
От така възприетото от ВКС разбиране на понятието „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, следва, че евентуален „нетен доход“ (съдържателно определено като понятие в § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ) в отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респективно да е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ.
В Решение № 50130 от 03.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021 г., IV г. о. е прието, че „в случаи като настоящия, когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ“.
Воден от изложеното дотук въззивният съд е приел, че за да се произнесе по основателността на предявения иск по делото, следва най-напред да установи вида и стойността на придобитото от ответницата и членовете на семейството й имущество в рамките на проверявания период, което все още е налично в техния патримониум към края на периода или е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин (оценени съгласно чл. 148 от ЗОНПИ), а при трансформация на имущество – стойността на наличното трансформирано имущество. Преминалите през банковите сметки парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не са част от имуществото.
Ако се установи, че придобитото от ответника имущество през целия проверяван период е на обща стойност под 150 000 лв., то не е нужно да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране на ответника и членовете на неговото семейство, както обичайните и извънредни разходи, за да се установява нетния им доход, тъй като несъответствието като величина няма да е значително по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.
Съгласно нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗОНПИ незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на неговото придобиване.
Процесният имот е единственият придобит през проверявания период.
Всички други, описани в исковата молба от Комисията като придобити имущества, всъщност представляват получени парични суми след продажбата на МПС или парични суми, преминали през банковите сметки на ответницата, за които не се твърди да са налични в патримониума й в края на проверявания период. Поради това същите не следва да участват при формиране на стойността на придобитото имущество съобразно задължителната практика на ВКС по тълкуване на приложимия материален закон.
Пазарната стойност на имота към датата на придобиването му е била в размер на 14 600 лв. и това е общата стойност на придобитото от ответницата имущество през проверявания период. Тя е по-малка от 150 000 лева
След като стойността на придобитото имущество е по-малка от 150 000 лв., то не е необходимо да се извършва изследване на останалите компоненти, определящи „нетен доход“ на ответницата през проверявания период, за да са установи дали е налице „значително несъответствие“, защото, както се посочи и по-горе – евентуална отрицателна величина на нетния доход не е имущество и не следва да се „добавя“ към стойността на придобитото имущество.
Само на това основание предявеният против ответницата иск се явява изцяло неоснователен и първоинстанционното решение следва да се потвърди.
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационният жалбоподател КОНПИ обосновава искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК и на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси:
1. Следва ли в случаите на установено налично имущество в края на проверявания период под 150 000 лв. да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се определи нетният доход и установи наличието на „значително несъответствие“, за да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито и да са налице изискуемите от специалния закон предпоставки за гражданска конфискация?
2. Съставна част от определянето на несъответствието ли е установеният недостиг на парични средства /отрицателен нетен доход/, получен при съпоставяне на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране?
3. Представлява ли противоречие на закона отъждествяването на придобитото и наличното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ?
Комисията не твърди въззивното решение да е нищожно и недопустимо и настоящият съдебен състав намира, че няма съмнение за нищожност и недопустимост на въззивното решение.
Настоящият съдебен състав намира, че няма съмнение и за очевидната неправилност на въззивното решение. При запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано.
Настоящият съдебен състав намира, че видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, първите два въпроса са обуславящи, но първият въпрос е разрешен в съответствие с приетото в мотивите към т. 1 на посоченото тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, с което съдебната практика е уеднаквена по задължителен за съдилищата начин, а вторият въпрос е разрешен в съответствие с посоченото от въззивния съд решение № 50130 от 03.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021 г., IV г. о., на което въззивният съд се е позовал, който отразява установена практика на ВКС, уеднаквена с посоченото тълкувателно решение. Поради наличието на съдебна практика на ВКС по обуславящите въпроси и поради съответствието на разрешенията на въззивния съд с нея, поставените правни въпроси нямат значение за точното прилаган на закона и за развитието на правото. Не е осъществено основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В мотивите на посоченото тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, изрично е прието следното:
Законовото изискване (за отнемане) е да е налице предмет на отнемане.
Предмет на отнемане е незаконно имущество /това, за което не е установен законен източник на доходи/, което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стoйнocттa нa т. нap. „знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зaoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa нa paзxoдитe/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.
В случаите, когато няма такова увеличаване (пpeвишaвaнe c нaй-мaлo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд) или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.
В решение № 50130 от 03.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021 г., IV г. о., в което съставът на съда се е позовал на постановеното вече ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, е прието че: Нетният доход, по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, с която е дадена легалната дефиниция, е превишението на общия размер на приходите (т. нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т. е. – оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. По-нататък съставът на ВКС е изложил и допълнителни аргументи.
Третият въпрос не е обуславящ, тъй като въззивният съд не го е разгледал. Той е разгледал въпроса за това дали придобитото и наличното в края на периода имущество надвишава 150 000 лв., тъй като е приел, че в този случай трябва да изследва дали е налице „значително несъответствие“. Т.е. не е отъждествил придобитото и наличното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“.
Поради изложеното посочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 и ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не са осъществени.
По частната касационна жалба:
Въззивният съд е приел, че обжалваното определение е допустимо, тъй като е било произнесено при съответните процесуални предпоставки и въз основа на своевременно искане за допълване на решението в частта за разноските.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд законосъобразно е възложил направените от ответницата разноски в тежест на ищеца, независимо от частичния отказ от исковете, предприет от Комисията след приемането на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/21 на ОСГК на ВКС, поради което частичното прекратяване поради отказ от иска и частичното отхвърляне на исковете не могат да бъдат поставени в причинна връзка с поведението на ответницата, за да бъде освободен ищецът от задължението да й плати направените по делото разноски. Въззивният съд е преценил фактическата и правна тежест на спора. Той е приел, че тя се определя от доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай – например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси, определя сложност в по-ниска степен. След такава преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилието на защитата при упражняването на процесуалните права, съдът намалява уговорения адвокатски хонорар. Съдът е съобразил и приетото с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на СЕС След това въззивният съд е обосновал извода си, че заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност по разгледаното от него дело, образувано по искова молба на Комисията от 22 страници с подробно изложение на множество факти и обстоятелства, относими към предявените искове, относно доходите, приходите, обичайните и извънредни разходи на ответницата, придобитото имущество и несъответствието между нетните и доходи и придобитото имущество, към която са приложени множество писмени доказателства. След което въззивният съд е обсъдил и процесуалните действия на процесуалния представител на ответницата. Така въззивният съд е обосновал извода, че възражението за прекомерност е неоснователно.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационният жалбоподател КОНПИ обосновава искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че приетото от въззивния съд е в противоречие с определение № 586/02.08.2012 г. по (ч.)гр. д. № 511/2012 г. на IV г. о. на ВКС и с определение № 460/28.07.2014 г. по гр. д. № 511/2012 г. на I г. о. на ВКС.
В първото определение, постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК по основателността на частната жалба е прието следното: По възражение за прекомерност се поддържа, че делото е продължило повече от седем години, не е преценена времевата ангажираност на адвоката, както и материалния интерес по делото. ВКС е приел, че нито продължителността на периода, през който е текъл процесът, нито обстоятелството, че адвокатът е бил ангажиран със съдебни заседания в този период многократно, нито пък материалният интерес са величини, относими към действителната фактическа и правна сложност. Към тази преценка относими биха били наличието на многобройни доказателства, положена грижа за тяхното събиране и изследване, използването на множество доказателствени средства, извършване на множество необходими действия във връзка с делото, съобразяване и снабдяване с голяма по обем, трудно намирана съдебна практика, използване на специализирана или чуждестранна правна литература и пр. усложнения, които в конкретния случай не се сочат от жалбоподателката.
Във второто определение, постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК по основателността на частната жалба е прието следното: Няма абсолютен критерий, въз основа на който да се преценява фактическата и правната сложност на делото и съответствието й със заплатеното адвокатско възнаграждение. Тази преценка е комплексна и се основава на конкретни обстоятелства по всяко дело - цената на иска, предмета на делото и кръга на подлежащите на доказване факти, подлежащите на разрешаване правни въпроси, извършените от страните процесуални действия, обема на събрания доказателствен материал, броя на проведените съдебни заседания, процесуалното развитие на делото и пр.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, той не е допуснал противоречие, а съответствие с установената практика за това как следва да се извършва преценка на фактическата и правна сложност на един гражданскоправен спор, нито конкретно с приетото по същество в двете посочени от частния жалбоподател определения.
Жалбоподателят поставя и следния въпрос, за който твърди, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
Към кой момент следва да се заяви присъждане на адвокатско възнаграждение, когато производството по делото е частично прекратено в открито съдебно заседание, за да се присъди в полза на ответника?
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с установената практика, която изисква искането да се направи преди приключването на устните състезания по делото, тъй като процесуалния представител но ответника е представила препис от договора за правна защита и съдействие, в който е отразено уговореното и заплатено възнаграждение, преди провеждане на първото открито съдебно заседание по делото (л. 228 и л. 230 от първия том по делото) и е представила списък с разноските, които претендира с отговора (становището) си по направения частичен отказ от иска (л. 330, а после и на л. 379 от втория том) и преди първоинстанционният съд да се произнесе по него, а при провеждане на устните състезания по делото процесуалният представител но ответника е направила искане за присъждане на разноските по делото, а участващият в устните състезания процесуален представител но ответника не е направил възражение за прекомерност, поради което то е преклудирано.
Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване на частната жалба.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответницата претендира разноски и е представила списък на разноски и доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение на адвокат за процесуално представителство в размер на 1 400 лева, поради което искането и е основателно.
При служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че производството по делото е образувано без касационният жалбоподател да е заплатил дължимите държавни такси в размер на 30 лева по касационната жалба и 15 лева по частната жалба, каквито на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ дължи и които с оглед изхода от това производство следва да понесе, поради което следва да бъде осъден да ги заплати.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 145/08.10.2024 г. по в. гр. д. № 276/2024 г. на Варненския апелативен съд.
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 145/08.10.2024 г. по в. гр. д. № 276/2024 г. на Варненския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение № 320/16.04.2024 г. по гр. д. № 93/2022 г. на Добричкия окръжен съд, с което КОНПИ е осъдена да заплати на А. И. М. разноски в размер на 3 845 лева.
О. К. за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на А. И. М. сумата 1 400 (хиляда и четиристотин) лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.
О. К. за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавни такса в размер на 30 (тридесет) лева за производството по касационната жалба и в размер на 15 (петнадесет) лева за производството по частната касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.