ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4368

София, 29.09.2025 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при секретар

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

частно гражданско дело № 2904 от 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

С определение №348, постановено на 09.05.2025г. от Окръжен съд-Добрич по в. гр. д.№385/2024г. по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е оставена без уважение подадената от Й. С. Б. молба за изменение на постановеното по делото решение №44/05.03.2025г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 200 лв., присъдени на Е. К. Б..

Определението е обжалвано от Й. С. Б. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. За неправилен счита извода на въззивния съд, че инициираната от нея жалба е дала повод на Е. К. Б. да си ангажира адвокат, доколкото жалбата е била подадена и от С. Л., т. е. дори жалба от името на Й. С. Б. да не е била подадена, разноските пак биха били направени. Наред с това посочва, че в проведеното пред въззивния съд съдебно заседание Е. Б. е заявила, че иска делба и на гаража при квоти 1/2 за ищците и 1/2 за ответниците.

В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК Е. К. Б. и Т. Б. Б. изразяват становище, че жалбата е неоснователна, като поддържат, че крайният позитивен резултат по делото, а именно допускането на имота до делба, не се отразява на неоснователното сезиране на въззивния съд с подадената и от Й. С. Б. жалба. Претендират присъждане на направените в настоящето производство разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор и от Д. Б. Б., съдържащ становище за неоснователност на жалбата, както и искане за присъждане на направени в настоящето производство разноски.

Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Според установеното в чл. 78 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, като това правило намира приложение и във въззивното производство. Според трайно установената практика на ВКС, предвидените в чл. 78 ГПК правила, касаещи отговорността за сторените в исковите производства разноски, намират приложение в делбеното производство само съответно, вкл. и в производството пред въззивния съд като в хипотеза, при която въз основа на подадена жалба срещу решение на първоинстанционния съд, с което искът за делба е бил отхвърлен, въззивният съд допусне делбата, като установи, че между подалия въззивна жалба съделител и ответниците по жалбата е налице съсобственост и определи за всички квоти в съсобствеността, разноските за въззивното производство следва да бъдат разпределени между всички съделители според квотите им в съсобствеността, доколкото тези разноски са били направени в общ интерес. Прилагането на това правило обосновава и извод, че когато въззивната жалба е приета за частично основателна, вкл. в хипотеза, при която на единия жалбоподател са признати права в съсобствеността, но по отношение на другия е прието, че не притежава такива и спрямо него искът за делба е отхвърлен, в полза на ответниците по жалбата следва да бъде присъдена съответната част от направените разноски.

В настоящия случай въззивният съд е съобразил при постановяване на обжалваното определение посочените по-горе правила, като е отчел обстоятелството, че срещу решението на първоинстанционния съд, с което е бил отхвърлен предявеният иск за делба на гараж, е подадена въззивна жалба от съделителите С. Л. и Й. Б., като с постановеното въззивно решение след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд, имотът е бил допуснат до делба само между съделителите С. Л., Д. Б., Т. Б. и Е. Б.. В частта, с която искът за делба е бил отхвърлен по отношение на Й. Б., първоинстанционното решение не е било отменено, като е прието, че същата не притежава дял в съсобствеността, т. е. подадената от Й. Б. въззивна жалба е приета за неоснователна. Предвид този краен резултат Й. Б. е осъдена да заплати на Е. Б. само част от направените от последната разноски във въззивното производство - 200 лв. от общо 800 лв. заплатен адвокатски хонорар.

Настоящият състав напълно споделя изводите на въззивния съд досежно наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на Й. Б. за част от направените от Е. Б. разноски във въззивното производство.

Доводите, че дори жалба от името на Й. Б. да не е била подадена, то предвид подадената от С. Л. въззивна жалба разноски от страна на Е. Б. пак биха били направени, не могат да бъдат споделени, предвид изрично предвидената в чл. 342 ГПК възможност всеки съделител да възрази против правото на някой от останалите да участва в делбата, без при това да оспорва съществуването на съсобственост, т. е. наличието на предпоставки за допускане на делбата между останалите съделители.

Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Разноски на подалите отговор по частната жалба съделители не следва да се присъждат, тъй като производство по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция и в този смисъл не е налице материален интерес като самостоятелен предмет на защита, особено за съделителите Т. Б. и Д. Б., в полза на които разноски за въззивното производство не са били присъждани и съответно тяхна претенция за присъждане на разноски в настоящето производство не се оспорва.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №348/09.05.2025г., постановено от Окръжен съд-Добрич по в. гр. д. №385/2024г.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: