O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2690

[населено място], 19.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Т. К. второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

Иванка Ангелова

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 608/2025 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ЗД“Б. И. АД, чрез адв. М. Г. за допълване по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по настоящото дело определение № 1935 от 24.06.2025г. чрез присъждане на сумата от 18 960 лв., с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за производството по подадената от ищците съвместна касационна жалба.

Насрещната страна - ищците Д. М. У. и Р. Р. У., действаща със съгласието на своята майка Д. М. У., уведомени чрез процесуалния им представител адв. Н. Д., не депозират становище. В подадената от тях касационна жалба е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди данните по делото, намира следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

С постановеното по настоящото дело определение № 1935/24.06.2025г. по т. д. № 608/2025г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 449 от 11.12.2024г. по в. т.д. № 353/24г. на Апелативен съд - Пловдив по подадената от ищците съвместна касационна жалба срещу отхвърителните части на въззивното решение, а именно – за разликата над 95 000 лв. до 180 000 лв. по иска на Д. М. У. и за разликата над 95 000 лв. до 190 000 лв. по иска на Р. Р. У., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг, съответно баща – Р. У.. При този изход на спора, искането на насрещната страна за присъждане на сторените разноски, е основателно.

С отговора на касационната жалба ЗД“Б. И. АД е заявило искане за присъждане на сумата от 18 960 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС, за заплащането на която са представени Договор за правна защита и съдействие № 7042 от 21.02.2025. за изплатени изцяло в брой 9 000 лв. и Договор за правна защита и съдействие № 7043 от 21.02.2025. за изплатени изцяло в брой 9 600 лв. за процесуално представителство и защита пред ВКС по дело № 353/24г. на АС-Пловдив по исковете на Д. М. У. и Р. Р. У. .

Като основателно се преценява заявеното от насрещната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В тази връзка първо следва да се отбележи, че съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22, съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. В съответствие с изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК, след като съобрази: действителната фактическа и правна сложност на делото, произтичаща от предмета на пренесения в настоящото производство спор единствено по въпроса за основателността на възражението за съпричиняване с оглед знанието на пострадалия, че причинилият ПТП водач е употребил алкохол, т. е. очевидно не е налице нито фактическа, нито правна сложност на делото; изчерпването на осъществената защита в производството пред настоящия състав на ВКС с депозиране на общ отговор на подадената съвместна касационна жалба, без съображения по приложното поле на касационното обжалване; материалния интерес, както и обстоятелството, че защитата по изходящата от двете ищци касационна жалба е идентична, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на общо 18 600 лв. с ДДС е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че възнаграждение от общо 3 000 лв. с ДДС / 2х 1 500 лв./ съответства на справедливия размер на цената на предоставената услуга с оглед обема на осъществената от процесуалния представител на ответното дружество защита и сложността на делото. Следователно, постановеното по настоящото дело определение по чл. 288 ГПК следва да се допълни на основание чл. 248 ГПК, като се постанови осъждане на ищците да заплатят на ЗД“Б. И. АД разноски в размер на по 1 500 лв., или общо 3 000 лв., за касационното производство.

Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА постановеното по т. д. № 608/2025г. на ВКС, ІІ т. о. определение № 1935 от 24.06.2025г. в частта за разноските, като постановява:

ОСЪЖДА Д. М. У. с ЕГН [ЕГН] и Р. Р. У. с ЕГН [ЕГН], действаща със съгласието на своята майка Д. М. У., да заплатят на ЗД “Б. И. АД, ЕИК[ЕИК], разноски в размер на по 1 500 лв., или общо 3 000 лв., за касационното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК в останалата част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.