О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50503/09.10.2023 г. гр. СофияВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. Е.

ЧЛЕНОВЕ : Л. Ц.

И. Д.

изслуша докладваното от съдия Л. Ц. т. д. № 2497 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Б. С. ЕООД със седалище в [населено място], чрез назначен от съда особен представител адв. Н. Н. от САК, срещу решение № 11586/20.07.2020г., постановено по в. т.д.№5832/19 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №892/10.05.2019 г. по т. д.№329/19 г. на Софийски градски съд, с което по предявен от Софийска градска прокуратура иск е прекратено на основание чл.155 т.3 ТЗ търговското дружество „Б. С. ЕООД и на основание чл.78 ал.6 ГПК дружеството е осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски за изплатено от бюджета на съда адвокатско възнаграждение на назначения особен представител по чл.29 ал.2 ГПК.

В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение и се иска неговото обезсилване или отмяна с произтичащите от това последици. Недопустимостта на решението е аргументирана с доводи, изведени от практиката в решение №73/21.06.2019 г. по т. д.№2413/18 г. на І т. о. на ВКС, относно недопустимостта на конститутивен иск по чл.155 т.3 ТЗ в хипотеза, аналогична на обсъдената от въззивния съд. Като основания за неправилност на решението са посочени нарушение на материалния закон - чл.157 ТЗ и чл.147 ТЗ вр. чл.155, т.3 ТЗ, съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с редовността на исковата молба и конституирането на надлежните страни в процеса и необоснованост на изводите на въззивния съд за наличие на предпоставките по чл.155 т.3 ТЗ за прекратяване на търговското дружество.

В представеното с касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 ГПК, както и с основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че по обуславящ изхода на делото начин съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /решение № 73/21.06.2019 г. по т. д. № 2413/2018 г. на І т. о./ по въпроса „Допустим ли е иск по чл.155 т.3 ТЗ за прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност, когато не е вписано в Търговския регистър прекратяване поради смърт на едноличния собственик преди завеждане на иск от прокурора?“ Сочи се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било касационната инстанция да се произнесе и по разрешения от въззивния съд въпрос „Пречка ли е за прекратяване на ЕООД с иск по чл.155 т.3 ТЗ липсата на срок по чл.157 ТЗ за упражняване правомощието на наследниците да заявят продължаване на дейността по същата разпоредба, респективно - липсата на доказване каква е волята на наследниците?“.

В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден отговор на касационната жалба от Софийска градска прокуратура.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да потвърди решение №892/10.05.2019г. по т. д.№329/19г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено търговското дружество „Б. С. ЕООД на основание чл.155 т.3 ТЗ съставът на Софийски апелативен съд е констатирал, че след вписването на едноличния собственик на капитала и управител на ответното дружество С. В. И. по партидата на дружеството не са били вписвани други промени в това обстоятелство, въпреки, че на 15.07.2016г. същата е починала. Отказал е да сподели тезата на въззивника за недопустимост на предявения от прокурора иск по чл.155 т.3 ТЗ. Аргументирал се е с мотива, че прекратяването, посочено в чл.157 ал.1 ТЗ не настъпва по силата на закона, а по решение на съда, съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 т.5 ТЗ, която е приложима за всички дружества с ограничена отговорност, тъй като само в съдебно производство следва да се установят предпоставките, предвидени в нея – липсата на друго предвидено в дружествения договор, както и желание/липса на такова у наследниците да продължат дейността на дружеството. Посочил е, че липсва правна логика законодателят да легитимира прокурора да предяви иск за прекратяване само в лесно установимата хипотеза на липса на вписан управител в продължение на три месеца /чл.155 т.3 ТЗ/, но не и в тази по чл.157 ал.1 ТЗ, при която следва да се установяват много по-трудно доказуеми факти. Допълнителен аргумент съдът е почерпил и от липсата на конкретна норма, даваща на прокурора качество на заявител за директно иницииране на регистърно производство по ликвидацията на дружеството. Тъй като в случая в ТРРЮЛНЦ не е вписано прекратяване на дружеството, съдът е заключил, че искът за неговото прекратяване по съдебен ред е допустим. По неговата основателност съставът на САС е препратил към мотивите на първата инстанция, които напълно е споделил, но и излагайки свои съображения по наведените във въззивната жалба оплаквания и възражения. Приел е, че фактът, че правомощието на наследниците да заявят дали желаят да продължат дейността на дружеството не е обвързано със срок в чл.157 ал.1 ТЗ, не може да бъде тълкувано като пречка за неговото прекратяване, което няма да доведе до накърняване на интересите им, тъй като същите разполагат с възможността и в ликвидационното производство да поискат това до момента за започване на разпределението на имуществото, съгласно чл.274 ал.1 ТЗ.

Настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на така постановеното въззивно решение до касационен контрол.

Към настоящия момент е постановена задължителна съдебна практика – Тълкувателно решение №1/31.05.2023г. по тълк. д.№1/2020г. на ОСТК на Върховен касационен съд, с което е даден отговор и на двата поставени от касатора въпроса. В изложените към т.1 мотиви се приема категорично, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството; липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание и поради това в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157 ал. 1 предл. последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено. Прието е, че след като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл.155 т. 3, вр. чл. 154 ал. 1 т. 5 ТЗ – по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител, а причините, поради които дружеството е без управител са без значение за основанието на иска. По втория формулиран от касатора въпрос ОСТК е развило съображения, че производството за прекратяване на дружеството по съдебен ред не застрашава упражняването на правата на наследниците, които искат да продължат дейността на дружеството по смисъла на чл. 157 ал. 1 ТЗ, като искът по чл. 155 т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците упражнят тези си права, като конституират органи на дружеството и впишат нов управител, а освен това същите могат да се ползват и от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно правилото на чл. 274 ал. 1 изр. последно ТЗ. Наличието на тълкувателно решение, което дава отговор и на двата въпроса по обвързващ съдилищата начин и в съответствие с дадените от въззивната инстанция разрешения, не позволява да бъде направен друг извод относно допустимостта на иска, различен от направения от въззивния съд и прави неприложими сочените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, както и на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, което е основание за отказ обжалваното решение да бъде допуснато до инстанционен контрол.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция „Б. С. ЕООД бъде осъдено да заплати по сметката на Върховен касационен съд сумата 225 лв. изплатено от бюджета на съда възнаграждение за особен представител, както и 30 лв. държавна такса.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11586/20.07.2020г., постановено по в. т.д.№5832/19 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му от „Б. С. ЕООД част.

ОСЪЖДА „Б. С. ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място][жк] бл.6 вх.Г ет.6 ап.88 да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 225 лв., представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за особен представител, както и 30 лв. държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: