ОПРЕДЕЛЕНИЕ№.2867
гр. София, 13.10.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април, две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№212 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Мост енерджи“ АД срещу решение №643 от 11.07.2024 г. по в. т.д.№709/2024 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №424 от 21.03.2024 г. по т. д.№2123/2022 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от „Мост енерджи“ АД против Столична община искове: по чл. 327 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 336 230.39 лв., главница, формирана от неплатени суми по договор №-ДГ55-133/21.03.2018 г. за доставка на електрическа енергия за нуждите на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ по издадени фактура №[ЕГН]/30.09.2020 г., фактура №[ЕГН]/01.11.2020 г., фактура №[ЕГН]/01.12.2020 г., фактура №[ЕГН]/01.01.2021 г., фактура №[ЕГН]/01.02.2021 г., фактура №[ЕГН]/01.03.2021 г. и фактура №[ЕГН]/01.04.2021 г. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 2890.96 лв. до пълния предявен размер от 62 604.91 лв., обезщетение за забава начислено върху главниците по посочените фактури за периода от падежа по всяка от тях до 31.10.2022 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа се, че тълкуването на клаузата на чл. 1 от допълнителното споразумение от 23.04.2020 г. е осъществено от въззивния съд в нарушение на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, като неправилно е тълкувана и разпоредбата на чл. 113, ал. 4 ЗОП. Сочи се, че въззивният съд не е съобразил последващото поведение на страните и значението на издадените фактури, както и обстоятелството, че посочената клауза на чл. 1 от допълнителното споразумение от 23.04.2020 г. е недействителна, а процесният договор е бил прекратен Ipso jure към датата на изтичане на срока на допълнителното споразумение от 30.03.2020 г. Навеждат се доводи, че не са обсъдени всички събрани доказателства и наведените във въззивната жалба доводи, а изводите на съда са направени в отклонение на правилата на логиката и науката.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, наред с поддържаната очевидна неправилност на решението, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Може ли обуславящо волеизявление от категорията на сроковете да бъде поставено изцяло в зависимост от поведението, в частност от волята, на една от страните по договора. 2. Действителна ли е клауза от двустранен договор, съдържаща уговорка за срок, при която настъпването на срока е поставено изцяло в зависимост от волята на една от страните по договора. 3. Съответна ли е такава клауза с принципа на справедливост и с добрите нрави. 4. Може ли да се продължи действието на договор, който вече е прекратен, поради настъпването на уговорено от страните бъдещо събитие, като предпоставка за неговото прекратяване. 5. Валидно ли е обуславящо волеизявление, с което е уговорен срок на действие на договор, когато срокът е обусловен от бъдещо събитие, което нито е определено, нито е определяемо, по начин, който позволява да се определи момента на настъпването му. 6. Следва ли при тълкуване на договора, съдът да изхожда от всички обстоятелства, при които е сключен същият, в това число от интересите на страните по него. 7. Длъжен ли е съдът при установяване на действителния смисъл на неясни уговорки да прилага всички способи и правила за тълкуване на договора, в това число, непосочени в чл. 20 ЗЗД и в частност следва ли съдът да тълкува волята на страните относно спорна клауза в съответствие с принципа за тълкуване срещу страната, предложила договора. 8. Какво е материалноправното значение на издадените фактури, когато същите са включени в дневника за покупко-продажби на ответника и по тях е ползван данъчен кредит за пълната им стойност. 9. Допустимо ли е уговарянето в договор за обществена поръчка на клауза, която предвижда автоматично продължаване на срока на договора. Спрямо девети въпрос се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо останалите – селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касация Столична община навежда доводи за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в производството няма спор относно наличието на валидна облигационна обвързаност между страните, обективирана и произтичаща от сключения по реда на ЗОП договор №СОА18- ДГ55-133/21.03.2018 г., с предмет доставка на електрическа енергия по свободно договорени цени за нуждите на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ /ОП СПТО/, при договорена цена за доставяната ел. енергия в размер на 83 лв., без ДДС, за 1 мегаватчас нетна активна електроенергия за високо напрежение. Посочил е, че ищецът е твърдял, че за исковия период договорът не е действал, тъй като неговият срок е бил изтекъл, а продажбите са осъществени и възникнало задължение за заплащане на главница за цена на доставена ел. енергия в периода 01.09.2020 г. до 01.04.2021 г. по договори за продажба на активна ел. енергия в условията на фактическа доставка и по актуални борсови цени, определени по платформа „ден напред“ на Българска независима енергийна борса, като ответникът не е оспорил, че ищецът като доставчик на ел. енергия му е доставил процесните количества ел. енергия, за които са издадени процесните фактури. В тази връзка е счел, че спорният въпрос по делото е кои норми и какви правила уреждат договорите за продажба на ел. енергия по процесните фактури и каква е дължимата за доставената ел. енергия по тях цена. Установил е, че с две допълнителни споразумения към процесния договор страните са продължили действието му, като с допълнително споразумение от 23.04.2020 г. са уговорили, че „срокът на договора се удължава с 3 /три/ месеца или до провеждане на съответните законоустановени процедури за осигуряване на доставка електрическа енергия и координатор балансираща група за нуждите Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“. Изложил е съображения, че с разпоредбата на чл. 113 ЗОП са предвидени изискванията, на които следва да отговарят сроковете на договорите за обществена поръчка, като съгласно ал. 1 договорите за обществени поръчки с периодично или продължително изпълнение /какъвто е процесният/ се сключват за срок, който не може да надвишава 5 години, а в настоящият случай договорът е сключен със срок 2 години /24 месеца/ и не се спори, че срокът тече от 01.04.2018 г. и изтича на 31.03.2020 г. Установил е, че срокът е продължен първоначално с един месец /с допълнително споразумение от 30.03.2020 г./, а впоследствие със спорната разпоредба на допълнително споразумение от 23.04.2020 г. Намерил е, че продължаването на срока на договора при съблюдаване на разпоредбите на чл. 116, ал. 1, т. 7, вр. чл. 116, ал. 5 ЗОП представлява изменение на договора, което не е съществено и съответно е допустимо от закона, при спазване на правилата, въведени за сроковете на договорите за обществена поръчка, а тъй като продължаването на срока на договора не е надвишило допустимите от чл. 113, ал. 1 ЗОП 5 години, същото се явява действително. Изразил е становище, че с допълнителното споразумение от 23.04.2020 г. са предвидени две възможности за прекратяване на договорната връзка – първата е с изтичането на три месеца, а втората е до провеждане на съответните законоустановени процедури за осигуряване на доставка електрическа енергия и координатор балансираща група за нуждите Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“. Счел е, че с изтичането на три месеца от 01.05.2020 г. не е била приключила започналата процедура за осигуряване на доставка електрическа енергия и координатор балансираща група, поради което приложим е станал вторият предвиден срок с допълнителното споразумение от 23.04.2020 г., като в този период са приложими всички условия на процесния договор № СОА18-ДГ55-133/21.03.2018 г. Посочил е, че това тълкуване съответства както на конкретното формулиране на разпоредбата, така и на целта на продължаване на срока на договора, която страните изрично са посочили и приели в преамбюлите на двете споразумения към договора – да не остане Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ без доставчик на ел. енергия до смяната на доставчика на ел. енергия и координатор на балансираща енергийна група до сключването на договор с класирания в откритата процедура по ЗОП за доставка на ел. енергия. Изложил е съображения, че това прави абсолютно логично предвиждането за продължаване на срока на договора до приключване на процедурата за осигуряване на доставка на ел. енергия за Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, целящо и осигуряване на ел. енергия на съответната договорена цена и избягване необходимостта от закупуване на ел. енергия от доставчик от последна инстанция при съответните по-високи цени, а в случай, че страните са имали предвид по-ранното от двете събития – изтичането на срока и приключването на процедурата, то е следвало да посочат това при формулирането на текста на допълнителното споразумение. В тази връзка е намерил за неоснователно възражението на ищеца за това как следва да се тълкува клаузата на чл. 1 от допълнителното споразумение от 23.04.2020 г., а предвид императивното правило на чл. 113, ал. 1 от ЗОП, не е възприел и становището, че по този начин срокът на договора може да се продължава неограничено от страна на ответника. С оглед изложеното е достигнал до извод, че процесният договор, сключен при условията на ЗОП, е действал през процесния период и тъй като Столична община е заплатила цената, уговорена в раздел III, чл. 4 от договора, не дължи плащане на начислената над тази стойност цена за доставките.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед изложените в решението мотиви, обусловили решаващата воля на въззивния съд са формулираните от касатора шести и седми въпроси (по отношение на останалите въпроси не се установява наличие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК - с девети въпрос се предпоставя невъзприемано от въззивния съд становище за постигнато съгласие за автоматично продължаване на срока на договора, а по другите - липсва произнасяне, респективно формиране на воля в решението), но в случая не е налице поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По приложението на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД са постановени множество решение на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК (включително и тези, цитирани от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК), в които се приема, че поначало на тълкуване подлежат неясните и двусмислените уговорки, както и тези, които макар и разбираеми от външна страна, са предмет на спор между страните, като тълкуването се извършва съобразно критериите на чл. 20 от ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите. Прилагането на критериите на чл. 20 от ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Критериите регламентирани от чл. 20 ЗЗД са обективни, поради което разбирането на всяка от страните по договора за смисъла на договореното следва да се съобразява и отнася именно към обективираната им воля, включително изведена и от тяхното поведение при изпълнението му. В случая данните по делото сочат, че въззивният съд е издирвал действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки в договора и в допълнителните споразумения във връзка една с друга, вкл. е анализирал и посочената от страните в преамбюлите на споразуменията цел за продължаване срока на договора, като е изложил съображения и относно осъществените от страните действия след сключване на споразуменията и поведението им, обективирано в разменената между тях кореспонденция, респективно се е съобразил изцяло с цитираната по-горе практика. Всъщност с този въпрос се поддържа неправилност на изводите на съда, респективно по същество се оспорва правилността на решението, която обаче, извън въведеното с ал. 2 на чл. 280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби.
С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, настоящият състав намира, че не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №643 от 11.07.2024 г. по в. т.д.№709/2024 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.