РЕШЕНИЕ

№ 429

Гр. София, 17 октомври 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА

и след становище на прокурора от В. К. . като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 538/25 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по глава ХXXІІІ от НПК.

Образувано е по искане на и. ф. главен прокурор на Р. Б. за възобновяване на ЧНД № 1332/2024 г. по описа на Окръжен съд – гр. Благоевград и за отмяна на постановеното по същото дело Решение № 13/17.01.2025 г. в частта относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на осъдения С. В. Р. с признатото и прието за изпълнение Решение № 325/20.12.2023 г. на Тричленен апелативен съд на Тракия, Р. Г. и за връщане на делото в тази му част за ново разглеждане по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК от друг състав на същия съд.

В искането за възобновяване се сочи, че в частта относно определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ е допуснато нарушение на закона, тъй като същият не е съобразен с тежестта на наложеното наказание, което е за тежко умишлено престъпление и със завишената обществена опасност на осъдения, обусловена от многократните му предходни осъждания. Застъпва се тезата, че с определения на осъденото лице първоначален „общ“ режим на изтърпяване, който е при условията на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС съдът е допуснал съществено нарушение на закона, тъй като приложимата законова норма е тази на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ от ЗИНЗС, съгласно която първоначалният режим на изтърпяване е следвало да се определи на „строг“. По изложените съображения се прави искане за частична отмяна на влязлото в сила решение в частта относно режима за изтърпяване на наложеното наказание с признатата и приета за изпълнение присъда на чуждия съд и за връщане на делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа направеното искане от и. ф. Главния прокурор и моли същото да бъде уважено по изложените в него съображения и поради неговата основателност. Счита, че са налице основания за възобновяване на делото и за отмяна на решението на съда в частта относно режима на изтърпяване на наказанието и за връщане на делото за ново разглеждане в тази му част с цел определяне на приложимия режим, който е „строг“, за да бъдат отстранени допуснатите нарушения на материалния закон.

Служебно назначеният защитник на осъденото лице, адв. Т. пред касационната инстанция моли да се остави без уважение искането на и. ф. Главния прокурор за възобновяване на делото, като акцентира върху обстоятелството, че понастоящем осъденият е изтърпял седем години от срока на определеното му наказание лишаване от свобода и евентуалното връщане на делото с цел промяна на режима би утежнило положението му без основание.

Осъденият Р. в лична защита заявява, че по време на изтърпяване на наказанието в /държава/ е ползвал отпуск и не се е отклонил от изтърпяването му, поради което режимът му на изтърпяване е бил променен от строг на общ. Както и че понастоящем търпи наказанието си в Р България при същия режим за период от година и половина без проблеми.

В последната си дума пред ВКС моли да не се променя определеният му режим на изтърпяване, предвид краткия срок от наказанието, който е останал за изтърпяване.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение след като обсъди наведените от страните по делото доводи и в рамките на правомощията си по чл. 425 от НПК намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в рамките на шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК от легитимиран правен субект, /искането е депозирано от и. ф. главен прокурор на Р България в ОС – Благоевград на 22.05.2025 г./ насочено е срещу влязъл в сила акт от категорията по чл. 419 от НПК, непроверяван по касационен ред.

Разгледано по същество искането за възобновяване на наказателното дело се явява неоснователно.

От материалите по делото се установява, че спрямо осъдения Р. е постановено Решение № 13/17.01.2025 г. на Окръжен съд-гр. Благоевград, с което на осн. чл. 12 и сл. от Закона за признаване изпращане и изпълнение на съдебни актове за налагане на наказания лишаване от свобода, или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/ е признато и прието за изпълнение Решение № 325/20.12.2023 г. на Тричленен апелативен съд на Тракия, Р. Г. влязло в сила на 01.03.2024 г., с което на осъдения Р. е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от двадесет години за деяние, съставляващо престъпление по чл. 281, ал. 3, вр. ал. 2, т. т. 1, 5 и 6 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и „б“ от НК на Р България. С решението на българския съд наложеното с присъдата на издаващата държава наказание е приспособено на 12 години лишаване от свобода и на осн. чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС съдът е определил на осъдения първоначален „общ“ режим на изтърпяване на приспособеното наказание. С решението на окръжния съд е приспаднато и времето, през което Р. е търпял наказанието в издаващата държава и периода на задържането му под стража, общо в размер на 9 години 4 месеца и 9 дни.

Като основен довод в подкрепа на искането за възобновяване се поддържа неправилно приложение на материалния закон при определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, който е определен на „общ“, поради неправилно приложение на нормата на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС при наличие на предпоставките на чл. 57, ал. 2, б. „а“ и „б“ от ЗИНЗС за определяне на първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК са съществени нарушения по чл. 348, ал. 1-3 от НПК, които в производство, предмет на искането за възобновяване, което е по чл. 12 и сл. от ЗПИИСАННЛСМВЛС следва да се преценяват в контекста на целта и приложното поле на закона, който въвежда изискванията на РР 2008/909/ ПВР, изменено с РР 2009/299/ПВР. Съгласно чл. 1 от РР 2008/909 целта на същото е да установи правила, съгласно които държавите-членки, с оглед улесняване на социалната интеграция на осъденото лице, да признават постановените съдебни решения и да изпълняват наказанието.

В настоящият казус, осъденото лице е изтърпяло основната част от приспособеното с решението на окръжния съд наказание на територията на издаващата държава, като остатъкът за изтърпяване понастоящем е в размер под две години.

Окръжният съд се е занимал с обстоятелствата от значение за определяне на подходящият първоначален режи на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като е изложил съображения защо счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС и на осъдения да се определи по-леката форма на първоначален режим, а именно общ вместо строг, като се е позовал на изключението, предвидено в чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС.

С признаването на присъдата на издаващата държава режимът на изтърпяване на наказанието се определя по правилата на изпълняващата държава и в този смисъл приложими са разпоредбите на чл. 57 от ЗИНЗС. От друга страна спецификата на производството по ЗПИИСАННЛСМВЛС, чиято основна цел е именно социалната интеграция на осъденото лице, рефлектира и върху условията на изтърпяване на наказанието, в това число и вида на съответният затворнически режим, който не е изолиран от предходното изтърпяване на наказанието в държавата, която е постановила признатият и приет за изпълнение съдебен акт.

В настоящият случай ВКС се солидаризира със становището на окръжния съд, че приложимият режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода следва да е общ, при отчитане на периода на изтърпяване на същото наказание в издаващата държава, съотнесен към остатъка от наказанието, което следва да се търпи, чийто размер е значително по-малък от вече изтърпяната част. Както и предвид основната цел на приложения инструмент за признаване на съдебни актове за налагане на наказания лишаване от свобода в друга държава членка на ЕС, която се явява социалната интеграция на осъдения. Приспособеното с решението на окръжния съд наказание е 12 години лишаване от свобода, от което осъденият е изтърпял 9 години 4 месеца и 4 дни на територията на издаваща държава към датата на постановяване на решението. Трансферът на лицето е извършен на 13.02.2025 г. и наложеното с решението на окръжния съд наказание е приведено в изпълнение на 21.02.2025 г., като понастоящем оставащото за изтърпяване наказание е в рамките на около година и половина в зависимост от условията на изтърпяване на наказанието.

В искането за възобновяване се акцентира върху предходната съдимост на осъдения, която обуславя завишената му степен на обществена опасност, но в настоящият казус, от една страна предвид периода на изтърпяната част от наказанието и от друга поради това, че се касае за трансфер на осъдено лице за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в държавата му на произход, това обстоятелство се явява с по-ниска тежест и не препятства приложението на законово предвиденото изключение в разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС за определяне на общ затворнически режим.

Както е посочено в Наръчника относно трансфера на осъдени лица и наказанията лишаване от свобода в Европейския съюз /2019/С 403/02/ социалната интеграция е ключов аспект от рамковото решение и този принцип е отразен в множество актове на международното право – в Международния пакт на ООН за граждански и политически права, който предвижда в чл. 10, пар. 3, че основната цел на системата на местата за лишаване от свобода е поправянето и социалната интеграция на осъдените лица, а в Европейските правила за затворите на Съвета на Европа по-специално се посочва, че доколкото е възможно затворниците са настаняват в затвори, намиращи се близо до техните домове или места за социална реинтеграция, както и че режимите за работа, образование и освобождаване трябва да улесняват приобщаването на затворника към обществото.

В контекста на изложените фактически и правни съображения искането за възобновяване на делото с цел определяне на по-тежък режим за изтърпяване на остатъка от наложеното наказание на осъденото лице, по-голямата част от което вече е изтърпяно при по-лек режим би било в разрез с целите на наказанието по чл. 36 от НК, поради което се прецени за неоснователно.

С оглед изложените съображения, не са налице основания за уважаване на искането на и. ф.главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателното дело, по което не се констатира нарушение на закона и същото следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на осн. чл. 426, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на и. ф. главния прокурор на Р. Б. за възобновяване на ЧНД № 1332/2024 г. по описа на Окръжен съд – гр. Благоевград и за отмяна на постановеното по същото дело Решение № 13/17.01.2025 г. в частта относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: