О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50500 [населено място], 09.10.2023г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 2133/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „П. Б. ЕАД, чрез процесуален представител, против Решение № 695 от 12.07.2022г. по в. гр. д. № 719/2022 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 58 от 04.03.2022 г. по гр. д. № 413/2021г. на Районен съд – Несебър, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „П. Б. ЕАД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата в размер на 24 689, 09 лв. с включен ДДС, представляваща допълнително начислена електрическа енергия в резултат на установено непълно измерване количеството електрическа енергия и извършена корекция на сметка за периода от 19.06. 2018г. до 23.07.2018г., и за която сума е издадена фактура № [ЕГН] от 01.02.2021г. за обект на потребление в [населено място], извън регулация, ИТН 2734128.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което се претендира неговата отмяна и като последица от това - присъждане на направените разноски.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. След като протоколът от извършената проверка е съставен без правно основание, може ли същият да служи за доказване на посочените в него факти и обстоятелства по делото ?;

2. При предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сума, начислена едностранно от доставчика, последният следва ли да докаже, че потребителят е извършил софтуерно нарушение, което е причина да бъде начислена едностранно от доставчика електроенергия ?

По тези формулирани от касатора въпроси се сочи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с аргумента, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Отделно се сочи и наличието на предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, обоснована с твърдението, че въззивното решение е вероятно нищожно или недопустимо и очевидно неправилно. Очевидната неправилност на обжалвания акт е аргументирана с довода, че същото е постановено в противоречие на Решение № 111 от 17.07.2015г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, I т. о.

Ответникът по касационната жалба „Електроразпределение Юг“ ЕАД в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за недоказаност на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. В случай, че касационно обжалване бъде допуснато, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Въззивният съд е формирал изводите си след анализ и преценка на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на съдебно-техническа експертиза, назначена в производство пред първата инстанция. За безспорен е приет фактът, че ищецът „П. Б. ЕАД, с клиентски номер [ЕГН], е имал качеството на абонат на ответното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Последното е доставило електрическа енергия за обект с ИТН 2734128 в [населено място], на който е монтиран електромер като средство за търговско измерване с фабричен № 3367900. На 23.07.2018г., служители от „Електроразпределение Юг“ ЕАД извършили проверка в присъствието на представител на ищеца, като съставили констативен протокол, в който са отразили, че електромерът не е в класа на точност, поради което същият бил демонтиран и предаден за експертиза. На 12.04.2020г. била изготвена справка за коригиране на сметката за електроенергия от служители на “Електроразпределение Юг” ЕАД, според която на обекта на ищеца за периода от 19.06.2018г. до 23.07.2018г. (34 календарни дни) са доначислени 4 4861 kWh електроенергия за върхова тарифа с единична цена 0,1587 лв. и 0,15026 лв. на обща стойност 6 997, 18 лв. с включен ДДС, 74 387 kWh електроенергия за дневна тарифа с единична цена 0, 1587 лв. и 0, 15026 лв. на обща стойност 11 600, 20 лв. с включен ДДС, и 38 974 kWh електроенергия за нощна тарифа с единична цена 0, 1587 лв. и 0, 15026 лв. на обща стойност 6 086,72 лв. с включен ДДС, или общо доначислена за периода електроенергия от 158 222 kWh на стойност 24 684, 10 лв. с включен ДДС. На базата на съставения констативен протокол от метрологичната експертиза било установено, че до вътрешността на електромера е осъществяван нерегламентиран достъп, в резултат на който е изменена електрическата схема, при което преминаващата през електромера електрическа енергия се измерва с отклонение, извън границите на допустимото и електромерът не съответства на техническите изисквания. С оглед направената констатация, била издадена коригираща сметка за електроенергия за сумата от 24 684,09 лв., както и фактура № [ЕГН] от 01.02.2021г., за което ищецът бил уведомен, че на основание чл.48 и чл.51, ал.2 ПИКЕЕ ще му бъде коригирана сметката за електрическа енергия за периода от 19.06.2018г. до 23.07.2018 г.

За да потвърди обжалвания пред него акт, въззивният съд, съобразявайки актуалната практика на ВКС - Решение № 124 от 18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018г., е приел, че дори в общите условия на договора за доставка на електрическа енергия в противоречие с чл. 98а, ал.1, т. 6 ЗЕ да не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, което нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, то това нарушение не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. В тази връзка, съдът е посочил, че е право и на двете страни да установят в спорното съдебно производство, при условията на равнопоставеност, правилно и законосъобразно ли е извършена корекцията на сметката на съответния абонат, потребител ли е той, количеството електрическа енергия и дължи ли се цена по-висока от тази на некоригираната му фактура, като въпросът за предвиждането на ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция следва да се изключи от обсъждане, в хипотезата на неоснователно обогатяване. Още повече, че според съда, уведомяването на абоната няма конститутивно, а само декларативно действие и поради това, не се отразява върху възникването на задължението за заплащане на доставена и използвана, включително и в хипотезата на установено неправилно отчитане/неотчитане на консумирани електрическа енергия и мрежови услуги.

Въззивната инстанция е акцентирала на факта, че независимо от съществуването на подзаконовите нормативни актове - ПИКЕЕ, както и на специалния закон - ЗЕ, правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, а специалната регламентация в ЗЕ не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. В този смисъл, решаващият съд е подчертал, че съгласно чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по-ниска цена от реално дължимата, то купувачът дължи доплащане на разликата, който извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и от общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Позовавайки се на константната практика на касационната инстанция, обективирана в Решение № 60216 от 05.07.2022г. по гр. д. № 3712/2020г. на ІV г. о. и Решение № 150 от 26.06. 2019г. по гр. д. № 4160/2018г. на ІІІ г. о., Бургаският окръжен съд е посочил, че при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, същият дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, в случай че доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, което разрешение не противоречи на законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи, а софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.

Доколкото в конкретния случай от извършената съдебно-техническа експертиза е установено, че върху средството за техническо измерване, отчитащо доставената и ползвана от ищеца електрическа енергия, е налице нерегламентирано механично въздействие, в резултат на което се е стигнало до отчитане на потреблението с - 64%, съдът е приел, че ползващият се от намесата потребител, дължи заплащане на реално доставената електрическа енергия. В тази връзка, въззивният съд е счел за неоснователно оплакването на настоящия касатор, че щом корекцията е извършена по реда на ЗЕ и ПИКЕЕ, то съдът не може да основава изводите си на ЗЗД, като е подчертал, че задължение на съда е служебно да издири приложимия закон, без да е необходимо някоя от страните да се позовава на него.

С оглед достигнатите правни изводи, въззивната инстанция е намерила, че проверката, констатациите и извършената едностранна корекция са законосъобразни и ищецът дължи заплащане на посочените във коригиращата фактура суми.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Първият въпрос от изложението досежно доказателствената сила на протокола от извършената проверка, съставен без правно основание, за установяване на посочените в него факти, няма самостоятелно правно значение за решаващите изводи на въззивния съд, че проверяваният електромер „не е в класа на точност“, съгласно употребения в констативния протокол смисъл. Изводът, че измервателният уред е отчитал с грешка от минус 64% потребена ел. енергия през процесния период е основан на съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства, и най-вече на Констативния протокол № 1294 от 26.10.2020г. от метрологична експертиза на средство за измерване и от приетото и неоспорено от страните експертно заключение, прието в първоинстанционното производство. Дадената от касатора квалификация, че протоколът е съставен без правно основание, не съответства на правната воля на съда, който е отказал обсъждането му в контекста на споделената съдебна практика на касационната инстанция. В тази връзка, въпрос за допуснато процесуално нарушение поради необсъждане на възражение за липса на основание за съставяне на протокола, или въпрос за действието във времето на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013г./, част от разпоредбите на които към момента на проверката на електромера на ищеца - 23.07.2018г. са отменени с Решение № 12897/01.12.2015г. по адм. д. № 9462/2014г. на ВАС, потвърдено с Решение № 1500/06.02.2017г. на 5 членен състав на ВАС по адм. д. № 2385/2016г., не са формулирани. При това положение, първият въпрос не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.

Доколкото при обосноваване на първия въпрос касаторът е изложил съображения за липсата на законови предпоставки за едностранно корегиране на начислената ел. енергия с оглед отменените от ВАС разпоредби на ПИКЕЕ от 2013г., за пълнота на изложението следва да се отбележи, че по този въпрос е дадено трайно разрешение с формираната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК ( Решение № 124/18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018г. на ІІІ г. о.; Решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/ 2018г. на ІІІ г. о.; Решение № 144/12.03.2021г. по гр. д. № 1251/2020 г. на ІV г. о.; Решение № 54/24.03.2021г. по гр. д. № 1843/2020г. на ІV г. о.; Решение № 216/13.01.2021 по гр. д. № 989/2020 г., ІV г. о.; Решение № 47/ 09.03.21г. по гр. д. № 2299/2020г., ІІІ г. о.; Решение № 78/05.05.2021г. по гр. д. № 2541/ 2020 г., ІІІ г. о.; Решение № 51 /25.03.2022г. по гр. д.№ 4170/21г. на ІV.г. о. и др.), която настоящият състав напълно споделя, според която договорите за продажба (доставка) на електрическа енергия имат специфичен предмет, който не изключва приложението на общите правила за продажба – чл. 183 и сл. от ЗЗД - за неуредени в ЗЕ случаи, което означава, че на основание чл. 200 ЗЗД купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, когато е налице неточно отчитане на действително доставената електрическа енергия, в резултат от което е заплатена по-малка цена от реално дължимата. След окончателната отмяна на ПИКЕЕ (ДВ бр. 98/12.11.2013г.), включително на чл. чл. 48-51, извършена с Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016г. на ВАС (обн. в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) и Решение № 2315/21.02.2018г. по адм. д. № 3879/2017г. на ВАС (ДВ бр. 97/23.11. 2018г.), електроразпределителното дружество не може да търси по реда и на основание отменените разпоредби доплащане на суми за доставена, но неплатена електроенергия. Извършената корекция на потребената от клиента на дружеството електрическа енергия обаче не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената му електрическа енергия, която не е била заплатена. Затова доставчикът има право да търси доплащане на основание чл. 200 от ЗЗД, а потребителят - съответното задължение да плати цялата потребена електроенергия. Ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, съществуването на задължението на потребителя не може да бъде отречено по формални съображения. Не е налице колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи, доколкото съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. При спор относно заплащането на доставено количество електроенергия, което не е отчетено и заплатено от абоната при редовния месечен отчет, от значение е сумарното количество на реално доставената електроенергия и периодът на доставката. Същите са установими при положителен извод на съда за проследимост, точност и достоверност на измерванията, който изключва вероятността за техническа грешка в реалното измерване на преминалата през СТИ енергия. Атакуваното решение е съобразено с тази практика на касационната инстанция, на част от която въззивният съд се е позовал в мотивите на акта.

Вторият поставен въпрос не съответства на данните по делото, тъй като съдилищата не са приели за установена софтуерна намеса в електромера, а такава във вътрешността му, изразяваща се в механично въздействие на електронната платка към куплунгите на трите токови вериги, към която допълнително са присъединени пластинки /шунтове/, в резултат на което е изменена електрическата схема, отчитаща потребление с 64% по-малко. Следователно, въпросът не удовлетворява общото основание на чл. 280, ал.1 ГПК. По предпоставилия въпроса довод на касатора за необходимост от доказване на виновно поведение от негова страна за осъществен неправомерен достъп до електрическото табло, какъвто отрича за установен от насрещната по спора страна, въззивният съд не е изложил изрично съображения, във връзка с което обаче липсва касационно оплакване, съответно формулиран въпрос. Независимо от това и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че въпросът за характера на отговорността на потребителя на електрическа енергия при корекция на сметки поради неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, при действието на редакциите на ЗЕ, обн. в ДВ бр. 54/2012 г. - обективна или виновна, е разрешен с Решение № 115 от 20.09. 2017г. по т. д. № 1156/2016г. на Второ т. о. на ВКС, което е уеднаквило предходната противоречива съдебна практика, част от която е цитирана от ищеца в изложението към касационната му жалба. Крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера и извършено преизчисление на сметката на абоната при действието на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, редакция, публ. ДВ, бр. 54/2012 г., тъй като отговорността на потребителя е договорна и е за заплащане на незаплатена цена за реално доставена енергия. Според горепосоченото решение на ВКС, по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /редакция обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ, както отменените от 2013г., така и действащите от 2019г., приемани въз основа на законова делегация, е предвидено законово основание крайният снабдител /доставчикът/ едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия.

Касаторът се е позовал общо на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК без да обоснове предпоставките на всяка от бланкетно посочените хипотези на текста, което е достатъчно да препятства достъпа до касационното обжалване. Освен това, няма и вероятност атакуваното решение да е нищожно или недопустимо /основания по чл.280, ал.2 ГПК/: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовно предявен отрицателен установителен иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява единствено основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. В случая всички доводи, изложени от касатора, съставляват основания по чл.281 т.3 ГПК, а не такива по чл.280, ал.2 ГПК, и не могат да обусловят уважаване на искането за достъп до касационна проверка.

При този изход на спора, в полза на ответника по касация - „Електроразпределение Юг“ ЕАД, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 695 от 12.07. 2022 г. по в. гр. д. № 719/2022 г. на Бургаски окръжен съд.

ОСЪЖДА „П. Б. ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], хотел „М. палас“, да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 4000, [улица], сумата от 360 лв. - юрисконсултско възнаграждение за изготвен отговор на касационната жалба.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.