РЕШЕНИЕ

№ 597

Гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

при участието на секретаря И. П. като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. д. № 1280 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 2 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.

Образувано е по молба на Ф. Б. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 20085932 от 31.03.2023 г. по гр. дело № 13427/2017 г. на СРС, 148 състав, с което е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че молителката дължи на „Т.С.“ ЕАД суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците.

Молителката поддържа, че са налице очертаните в чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от ГПК основания за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като поради допуснати процесуални нарушения е била лишена от възможността да участва в производството и да бъде надлежно представлявана.

Ответникът по молбата „Т.С.“ ЕАД оспорва същата по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК писмен отговор.

Настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, като взе предвид инвокираните от страните доводи и съдържащите се по делото данни във връзка със соченото основание за отмяна, намира следното:

Производството за отмяна на влезли в сила решения е средство за извънреден, извънинстанционен контрол, който може да бъде допуснат и осъществен само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителката се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 2 от ГПК.

Тези отменителни основания са налице, когато вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, страната е била лишена от възможност да участва в делото лично или чрез представител и по този начин е било нарушено правото й на защита. В случая, при извършената служебна проверка от данните по делото се установи, че така поддържаните от молителката основания липсват.

Производството пред Софийския районен съд е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД за установяване дължимостта на сумите, за които в заповедното производство, предмет на ч. гр. д. № 59387/2016 г. на СРС, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ф. М..

След неколкократни опити да бъде намерена на адреса, който е посочила във възражението си по чл. 414 от ГПК и който се явява неин постоянен и настоящ адрес, видно от удостовереното в справката за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/2009 г., изготвена по искане 5165/01.04.2019 г., с молба вх. № 5115679/04.07.2019 г. молителката М. е посочила като съдебен адресат адв. И. И. от САК, посочвайки и съдебен адрес, на който да бъдат изпращани книжата занапред. На 01.11.2019 г. препис от исковата молба и доказателствата са връчени редовно на съдебния адрес и получени лично от посочения адресат адв. И., видно от призовката на л. 60 от делото. На същата дата ответницата М. е депозирала молба, в която е заявила, че поради невъзможност да се свърже с адв. И. от дълго време, моли всички съобщения и книжа отново да й бъдат изпращани на постоянния й адрес в гр. С., ул. „***“ № 15. Съобщението до така посочения адрес отново е върнато в цялост с отбелязване, че длъжностното лице е посетило адреса в продължение на повече от един месец, на три различни дати, с интервал помежду им от повече от седмица, в различно часово време, но молителката не е била открита.

При тези данни ВКС намира, че процедурата по призоваването на молителката, ответник в първоинстанционното производство, е проведена в съответствие с предвидените за това в процесуалния закон правила - тя е търсена три пъти по различно време в продължение на повече от един месец на заявения по делото и съвпадащ с постоянния и настоящия й адрес, но безрезултатно, което е обосновало правилния извод, че молителката е била напуснала адреса най-малко за периода между първото и последното отбелязване на връчителя, който е по-продължителен от един месец. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Неизпълнението на това задължение има за последица приложението на фикцията по чл. 41, ал. 2, изр. първо ГПК, според която всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени. Наличието на посочен от страната съдебен адрес и надлежното удостоверяване, че в продължение на повече от месец тя отсъства от него (в случая от 17.12.2019 до 21.01.2020 г.) без да е уведомила съда за новия си адрес, е достатъчно за редовността на призоваването по чл. 41, ал. 2 от ГПК. Ето защо, като е приел, че страната отсъства повече от месец от адреса, който е посочила, както и че тя не е изпълнила задължението си да уведоми съда за новия си адрес, правилно на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК районният съд е приел съобщението за надлежно връчено и е насрочил разглеждането на делото в открито съдебно заседание с определение от 30.11.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. За проведеното второ и последно съдебно заседание ответницата не е била призовавана, но това не е било и необходимо, по аргумент от разпоредбата на чл. 142, ал. 3 ГПК. Постановеното решение е връчено на ответницата М. отново по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК на 12.05.2023 г., след като адресът е бил неколкократно посетен от връчителя, но адресатът не е намерен на адреса в продължение на повече от месец.

Изложеното налага извода, че в случая липсва нарушаване на съдопроизводствени правила, които да обосноват приложимост на нормите на чл. 303, т. 5 пр. 1 и пр. 2 ГПК, поради което подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на делото разноски на молителката не се следват, но същата следва да заплати на ответника по молбата своевременно заявените такива за юрисконсултско възнаграждение, в размер 100 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ф. Б. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 20085932 от 31.03.2023 г. по гр. дело № 13427/2017 г. на СРС, 148 състав.

ОСЪЖДА Ф. Б. М. с ЕГН-**********, с адрес: с. А., община Г.М., ул. „***“ № 38, да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 100 лв.,представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________