Р Е Ш Е Н И Е

№ 615

гр.София, 22.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

при секретаря Т. С. и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 82/ 2025 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 2413/ 14.05.2025 г. по настоящето дело по жалба на Е. Г. М. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 816 от 03.10.2024 г. по гр. д.№ 1186/ 2024 г., в частта му, в която след като е отменено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Карнобатски районен съд по гр. д.№ 697/ 2023 г., е определен режим на лични отношения на бащата Д. П. И., ЕГН [ЕГН] и детето Д. Д. И., ЕГН [ЕГН], както следва: през първата година след влизане на решението в сила: всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 13,00 часа, в защитена среда – Център за обществена подкрепа, Кризисен център, Контактен център или друга подходяща социална услуга, предлагана в [населено място], а при невъзможност да се осъществят по този начин, личните отношения да се осъществят в присъствие на социален работник от Дирекция „Социално подпомагане” /ДСП/ - Кюстендил; след този период, до навършване на 14 – годишна възраст на детето, бащата да го взема всяка втора събота от 10 ч. до 16 ч., всяка четвърта събота от 10 ч. до 16 ч. в неделния ден с преспиване при бащата; след навършване на 14 – годишна възраст на детето бащата да го взема всяка втора и четвърта събота от месеца от 10 ч. до 16 ч. в неделния ден с преспиване, както и две седмици през лятото, определено по взаимно съгласие на родителите и по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, а ако споразумение не бъде постигнато – бащата да взема детето от 1-ви до 14-ти август; ако родителите не постигнат съгласие за режима на детето по повод официалните празници, бащата да взема детето всяка четна календарна година - за майските и новогодишните празници, а всяка нечетна календарна година - за великденските и коледни празници; разпоредено е на родителите Д. П. И. и Е. Г. М., както и на техните близки, и на детето Д. И. да оказват съдействие на служителите при ДСП - Кюстендил.

Обжалването е допуснато по при условията на чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК, по служебно формулирания процесуалноправен въпрос „Има ли право на въззивна жалба съответната Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/, дала становище в производство по чл. 127 СК, срещу постановеното в това производство първоинстанционно решение по същество на спора?“.

Легитимирани да подадат въззивна жалба срещу първоинстанционно решение по гражданскоправен спор са страните по делото /арг. чл. 260 т. 1, чл. 264 ал. 1, чл. 265 ГПК/, а съгласно чл. 26 ал. 1 и 2 ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото; освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. С право на въззивна жалба разполагат и подпомагащите страни /арг. чл. 221 ал. 1 ГПК/, защото предпоставка за конституирането на такива в първоинстанционното производство е наличието на интерес у трето лице от постановяване на решение в полза на една от главните страни. Може да се обобщи, че легитимирани да обжалват постановеното първоинстанционно решение в исково производство по гражданско дело са тези лица, чиято материалноправна сфера може да бъде засегната от евентуални пороци на това решение. Други лица могат да бъдат титуляри на правото на въззивно обжалване само при условията на чл. 26 ал. 2 ГПК – ако възникването на това право за тях е изрично предвидено в закона.

В производството по безспорна съдебна администрация, уредено в чл. 127 ал. 1 СК, ДСП не е нито главна, нито подпомагаща страна. В него тя може да участва само с оглед даване на становище защитен ли е интересът на детето, но не може нито да започне производството, нито да обжалва отказа за издаване на охранителния акт на съда.

Производството по спорна съдебна администрация, уредено в чл. 127 ал. 2 СК, също не може да бъде инициирано от ДСП. Законодателното разрешение е обяснимо, предвид гарантираното в чл. 8 КЗПЧОС право на зачитане на личния и семеен живот на хората, съответно задължението на държавните власти да не се намесват в този живот, освен в изрично предвидените в т. 2 изключения. Затова в производството по чл. 127 ал. 2 СК ДСП участва само след като то е инициирано от някой от родителите с цел даване на становище, с оглед защита на интереса на детето. ДСП не се явява лице, чиято материалноправна сфера може да бъде засегната от евентуални пороци на постановеното в това производство решение, затова тя би могла да има право на въззивно обжалване само ако това е изрично предвидено в закона. Съдът намира, че такова изрично предвиждане съставлява разпоредбата на чл. 59 СК, към която препраща чл. 127 ал. 2 СК. Съгласно чл. 59 ал. 9 СК, ДСП има право да сезира съда с искане за изменение на постановените по-рано мерки в отношенията между родителите и детето по предходните алинеи. Това съответства на предвидените в Закона за закрила на детето правомощия на ДСП като специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето в общината, чрез специално създаден отдел за закрила на детето. Съответства и на изискванията на КЗПЧОС, защото веднъж възникнал спор между родителите, който е отнесен до съда, изисква пропорционалната намеса на държавата, за да гарантира интереса на детето, чрез създадения специализиран орган. Но щом като законът признава на ДСП правото да сезира съда с искане за изменение на мерките, тя следва да има право да обжалва както решението на съда по искането за изменение, така и самото решение, с което мерките се вземат. Интересът на детето е еднакъв в двата случая и законодателното решение да уреди в полза на ДСП право да сезира съда не може да е различно.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че съответната Дирекция „Социално подпомагане“, която е дала становище в производство по чл. 127 СК, разполага с право на въззивно обжалване срещу постановеното в това производство първоинстанционно решение. Такова право възниква освен за страните по делото и за нея.

В конкретния случай Карнобатски районен съд е бил сезиран от Д. П. И. с искания, квалифицирани по чл. 127 ал. 2, чл. 127а ал. 2, чл. 143 и чл. 149 СК, поискано е разрешаването на спор между молителя и Е. Г. М. за упражняване на родителските права по отношение на детето им Д. Д. И.. След като взел становищата /чрез изготвени социални доклади/ на ДСП-Карнобат, ДСП-Кюстендил и ДСП-София, районният съд предоставил упражняването на родителските права на майката и определил режим на лични отношения на бащата Д. П. И. с детето Д. Д. И. всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 13,00 часа в защитена среда – Център за обществена подкрепа, Кризисен център, Контактен център или друга подходяща социална услуга, предлагана в [населено място], а при невъзможност личните отношения да се осъществяват в предоставяните от ДСП-Кюстендил социални услуги, личните отношения да се осъществяват в присъствие на социален работник от ДСП-Кюстендил, както и всяка втора и четвърта сряда от месеца за времето от 17,00 до 18,00 часа по телефон или чрез социалните мрежи. Родителите и детето не са обжалвали това решение, въззивна жалба срещу него подала само ДСП - Кюстендил с искане за промяна на режима за лични контакти, като се посочи конкретен период или брой срещи на бащата с детето, които да се проведат в защитена среда, тъй като непосочването на такъв период означавало, че личните контакти между бащата и детето ще се осъществяват в такава среда до навършването на пълнолетие на детето, което не било в негов интерес. Въззивният съд приел, че е надлежно сезиран, разгледал жалбата и с решение определил нов режим на лични контакти между бащата и детето, по-ограничен в първата година от влизане на решението в сила, с постепенното му разширяване до и след навършване на 14-годишна възраст.

Съобразно приетото в отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, така постановеното решение е допустимо. В касационната жалба не се съдържат никакви конкретни оплаквания срещу определения от въззивния съд режим на лични контакти на детето с бащата, изложено е единствено бланкетно твърдение, че режимът не е съобразен със събрания по делото доказателствен материал и не съответства на интересите на малолетната Д.. Доводът е неоснователен, тъй като не е в интерес на детето до навършване на пълнолетие контактите с баща й да бъдат ограничавани в присъствието на социален работник и в защитена среда. Напротив, интересът й изисква след адаптационен период, в който връзката с бащата се заздрави, режимът на лични отношения да бъде поетапно разширяван, както е постановил и въззивният съд. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Не може да бъде уважено искането на ответната страна Д. И. делото да бъде върнато за ново разглеждане. За това няма основания, но всяка от страните по делото може да инициира производство по чл. 59 ал. 9 СК, за изменение на определените мерки при наличие на нови обстоятелства.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 816 от 03.10.2024 г. по гр. д.№ 1186/ 2024 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: