ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2980

гр. София, 23.10.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова ч. т.д. №1544 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Енерджи лайф трейд“ ЕООД против разпореждане №430/08.05.2025г., постановено по гр. д. №35/2025г. по описа на Окръжен съд - Сливен, с което е върната касационна жалба вх.№ 2517/22.04.2025г. на дружеството против въззивно решение от 19.03.2025г. по в. гр. д. №35/2025г. на ОС - Сливен, като недопустима.

Жалбоподателят атакува прекратителното разпореждане като неправилно. Поддържа, че с предявения установителен иск се претендира установяване на вземане по търговска сделка, обаче съдът приел, че липсва сключена търговска сделка и поради това е отхвърлил искът като недоказан. Поради възприетото от съда счита, че в случая не е налице ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд.

С разпореждане №430/08.05.2025г., постановено по в. гр. д. №35/2025г. на Окръжен съд - Сливен касационната жалба на „Енерджи лайф трейд“ ЕООД против постановеното въззивно решение по същото дело е върната на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Съдът намира, че спорът е между търговци във връзка с упражняваната от тях дейност, делото има характер на търговско и доколкото цената на иска е под 20 000 лева, атакуваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Делото е образувано пред Районен съд - Сливен по предявени от „Енерджи лайф трейд“ ЕООД против „Водоснабдяване и Канализация - Сливен“ ООД искове по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №3617/2023г. на РС - Сливен. С процесната заповед за изпълнение №1964/11.09.2023г. по ч. гр. д.№ 3617/2023г. на РС - Сливен е разпоредено ответникът като длъжник да заплати на ищцовото дружество сумата 16 904.64 лева, представляваща главница по фактура №6/15.12.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.09.2023г. до окончателното изплащане; сумата 4 904.89 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.12.2020г. до 08.09.2023г.; сумата 1 827 лева, представляваща разноски по делото. Ищецът твърди, че сумата 16 904.64 лева е цена на доставени ел. материали и ел. оборудване, приети от ответника на 15.12.2020г. Ответникът е оспорил иска с възражения, че няма сключен договор за продажба на процесните стоки с ищеца, че не е подписал фактурата, нито приемо-предавателния протокол, че не получил стоките. С постановеното по делото решение от РС - Сливен са отхвърлени исковете като неоснователни, поради недоказване сключване на договор за търговска продажба. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното, като съдът е приел, че между страните не е доказано сключването на договор за продажба, нито трайни търговски отношения за продажба на електроматериали и оборудване.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че предмет на делото е търговски спор - ищецът „Енерджи лайф трейд“ ЕООД претендира по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 установяване на вземания, за които твърди, че са дължими на основание фактура, издадена по договор за търговска продажба между „Енерджи лайф трейд“ ЕООД и „Водоснабдяване и Канализация - Сливен“ ООД. Договорът за търговска продажба е абсолютна търговска сделка, страните по делото са търговци и спорът между тях във връзка с изпълнение на сделката е търговски, а образуваното дело за неговото разрешаване е търговско. Изходът на спора, т. е. дали искът е уважен или е отхвърлен, включително поради недоказване на търговското правоотношение, е ирелевантно обстоятелство за преценката на вида на делото.

Безспорно размерът на всяка от исковите претенции, произтичащи от търговската сделка, е с цена под 20 000 лева, поради което решението по делото не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно.

Воден от горното и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №430/08.05.2025г., постановено по гр. д. №35/2025г. по описа на Окръжен съд - Сливен.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: