ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4772

гр.София, 23.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

седми октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2055/ 2025 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Софийски районен съд /СРС/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 68 от 04.02.2025 г. по гр. д.№ 641/ 2024 г., с което е потвърдено решение на Костинбродски районен съд по гр. д.№ 856/ 2022 г. и по този начин СРС е осъден да заплати на Т. К. П. сумата 10 000 лева - обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие нарушаване на правото й на разглеждане в разумен срок на гр. д.№ 26953/ 2014 г. на СРС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба /10.06.2022 г./ до окончателното заплащане и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Като основание за допускане на касационния контрол СРС поставя правният въпрос „Необходимо ли е да се доказва настъпването на конкретно претърпени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от неразумната продължителност на съдебно производство в иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, за да бъде определено обезщетение по справедливост, съответно да бъде приет за основателен иска или е достатъчно съдът да се позове на оборимата презумпция за претърпени неимуществени вреди при установена от него забава в съдебното производство?“, за който въпрос поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/.

Ответната страна Т. П. оспорва жалбата като поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Счита, че поставеният въпрос, макар да е от значение за изхода на делото, не е оказал влияние за формиране решаващата...