ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2977

[населено място], 23.10.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г.

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1547 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от „Амброзия 2015“ЕООД против решение № 220/28.02.2025 г. по в. гр. д. № 187/2025 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4581/19.11.2024 г. по гр. д. № 18998/2022 г. на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлен искът на касатора срещу К. Г. К. за осъждане на ответника да заплати на дружеството сумата от 19 124,57 лв., представляваща стойността на незаплатени СМР по договор за строителство от 27.02.2022 г. на обект: „Реконструкция на дървен гредоред и покрив на къща в УПИ VI-707 в кв. 74 по ПУП на [населено място], област Пловдив“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – 29.12.2022 г. до окончателното изплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като необосновано и в нарушение на материалния закон окръжният съд е направил извод, че възнаграждението се претендира за СМР, които не попадат в предмета на процесния договор и то не се дължи на това основание. При тълкуване на съответните договорни клаузи въззивният съд не е съобразил всички визирани в чл. 20 ЗЗД критерии. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за уважаване на предявения иск. Излага основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба К. Г. К. оспорва основателността на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът е по иск на Амброзия 2015“ЕООД срещу К. Г. К. за заплащане на сумата от 19 124,57 лв., представляваща стойността на извършени и незаплатени СМР по договор за строителство от 27.02.2022 г. на обект: „Реконструкция на дървен гредоред и покрив на къща в УПИ VI-707 в кв. 74 по ПУП на [населено място], област Пловдив“. Приел е за безспорно между страните сключването на договора за строителство, имащ правните характеристики на договор за изработка съгласно чл. 258 от ЗЗД. Обсъдил е заключението на съдебно-техническата експертиза, според което претендираните от строителя видове и количества СМР, описани в Акт № 2/13.06.2022 г. и Акт № 3/24.06.2022 г., са били изпълнени на обекта, технологично са необходими за цялостно и качествено изпълнение на обекта и са годни за ползване. Отчел е факта, че извършените на обекта СМР, като количество, са били повече от посочените в Приложение № 1 към договора за строителство. Съдът с оглед възраженията във въззивната жалба е счел, че спорът се концентрира в тълкуването на клаузите на сключения между страните договор във връзка с възложената работа и уговорената цена в контекста на въпроса дали извършената работа съгласно актове образец 19 № 2 и № 3 е част от съдържанието на договора или излиза извън неговия предмет. Посочил е, че предметът на процесния договор е бил ясно посочен в чл. 1, ал. 1 от същия, а именно: реконструкция на дървен гредоред и покрив на къща. По отношение на общата цена за договорените СМР е намерил, че договорът препраща към Приложение № 1, представляващо неразделна част от същия, в което е било уговорено, че доказването на количествата ще се извършва с акт образец 19. Констатирал е, че изрично в договора е посочено, че така определената цена е за цялостното извършване на договорените СМР и включва материали, труд, механизация, печалба и други. По отношение на извършването на допълнителни работи, които не са предвидени в техническата документация или произтичат от последващи изменения в нея, е било упоменато, че те се договорят и заплащат допълнително, за което се подписва анекс към договора. ПОС е разгледал Приложение № 1 към договора и е установил, че същото включва описание на конкретни видове и количества работи, единичната им цена, както и общата цена с включен ДДС– например: направа на нов дървен гредоред – 60 кв. м., единична цена 75 лева, общо 4 500 лева; монтаж на плоскости от водоустойчиво ОSB – 40 кв. м., единична цена 44,25 лева, общо 1 770 лева и други. Изхождайки от правилото на чл. 20 от ЗЗД за тълкуване на договорите съдът е намерил, че предмет на процесния договор са единствено посочените в Приложение № 1 към договора видове и количества СМР, а общата цена от 24 733,44 лв. е крайната дължима от възложителя цена по договора. Извод за това е направен от съда на база: описани в Приложение № 1 подробно както видовете ремонтни дейности, така и конкретните количества, които са остойностени с единична и обща цена; клаузата на чл. 10, ал. 4 от договора, предвиждаща последващо писмено договаряне на извършването на допълнителни работи, каквото не се доказва в процеса; в противоречие с клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора техническа документация за извършване на ремонта не е била съставена, в каквато насока според съда са както гласните доказателства по делото, така и заключението на съдебно-техническата експертиза и позициите на страните /не твърдят такава да е съществувала/. Изложил е съображения, че в договора липсва уговорка, че посочените в Приложение № 1 количества са прогнозни, а не крайни, тъй като цената на договорените СМР изрично е била определена като „обща цена за договорените СМР“ в чл. 10, ал. 1 от договора. Не се касае до посочване само на видовете СМР и на единичната им цена, като количеството им да се установява допълнително. Обстоятелството, че в договора е предвидено доказване на количествата с актове образец 19, според съда не следва да се тълкува в смисъл, че крайната цена се определя според актуваните от изпълнителя количества, а единствено като форма за доказване пред възложителя на реалното изпълнение на предварително уговорените количества с оглед приемането на извършената работа. Посочил е, че касторът претендира заплащане на видове работи, които изобщо не са предвидени в Приложение № 1, т. е. не става въпрос само за по-високи от прогнозните количества работи, а за качествено нови такива, които не са били предмет да договаряне между страните. Като краен извод съдът е приел, че възложената от ответника работа се изчерпва с посочените видове и количества СМР в Приложение № 1 към договора, а уговорената цена от 24733,44 лв. е крайната дължима от него цена по договора. Всеки друг вид работа или по-голямо количество от уговорената работа, следва да е предмет на последваща писмена уговорка между страните. Уточнил е, че по делото липсват твърдения и доказателства между страните да са постигнати последващи писмени уговорки във връзка с договора, с оглед на което е намерил, че извършените от изпълнителя СМР, които не са описани в Приложение № 1 към договора, не са предмет на процесния договор за строителство и тяхното заплащане не се дължи на претендираното от ищеца правно основание. Също така е посочил, че липсват доказателства за приемане на допълнително извършената съгласно Акт обр. 19 № 2/13.06.2022 г. и Акт обр. 19 № 3/24.06.2022 г. работа, като в тази насока са и възраженията на ответника за некачествено изпълнение, които са били предявени пред изпълнителя още преди образуване на делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ При спор между страните относно съдържанието на договорните клаузи, длъжен ли е съдът да извърши тълкуване на договора съобразно критериите по чл. 20 ЗЗД, съобразно които да изведе действителната им воля?; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните, като изведе фактите по делото въз основа на всички събрани по делото доказателства, съобразявайки взаимната им връзка? Касаторът се позовава на допълнително основание за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като по първи въпрос твърди противоречие с решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, IVг. о., решение № 453/03.11.2011 г. по гр. д. № 634/2010 г. на ВКС, IVг. о., решение № 133/15.03.2021 г. по гр. д. № 3595/2019 г. на ВКС, III г. о. и мн. други; по втори въпрос - с ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение 212/01.02.2012 г. по т. д. 1106/2010 г. на ВКС, II т. о.; решение № 4/08.02.2016 г. по гр. д. 3322/2015 г. на ВКС, II г. о.; решение 42/15.04.2010 г. по т. д. 593/2009 г.; решение 92/07.09.2011 г. по т. д. 478/2010 г.; решение № 18/09.03.2018 г. по т. д. 1512/2017 г. на ВКС, I т. о. и много други.

Съставът на ВКС намира следното:

Първият правен въпрос се явява обуславящ крайните правни изводи на ПОС относно конкретно уговорения обем и видове СМР по процесния договор и дали сред тях попадат претендираните с исковата молба. В цитираната от касатора съдебна практика се застъпва становище, че когато е налице съмнение, неяснота и двусмисленост в договорните клаузи или е налице спор на страните по определени клаузи, съдът установява действителната обща воля на страните чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагане на въведените в чл. 20 ЗЗД критерии - търси се действителната воля, отделните уговорки се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на същия, обичаите в практиката и добросъвестността. Предвид изложените съображения в мотивите на въззивното решение относно съобразяване на някои клаузи от договора, за да се извлече точното съдържание на волята на страните относно договорените СМР, следва същите да бъдат проверени за съответствие с така посочената по-горе практика на ВКС, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Обосновката на втория правен въпрос насочва към извод, че преценката за това дали ПОС се е произнесъл по същия в противоречие със задължителна практика на ВКС и практика, обективирана в решения на ВКС по чл. 290 ГПК, е обусловена от заключението по първия въпрос.

Предвид гореизложеното настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 382,50 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 220/28.02.2025 г. по в. гр. д. № 187/2025 г. на Пловдивски окръжен съд.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 382,50 лв.

След изтичане на срока в случай, че са представени доказателства за внасяне на държавната такса, делото да се докладва на Председателя на Първо т. о. за насрочване, а при непредствяне на доказателства – да се докладва на съдия-докладчика за прекратяване на производството по касационната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: