ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1196

Гр.София 27.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, първо търговско отделение, пети състав, в закрито заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 782 по описа за 2026 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адв. Е. И., процесуален представител на Н. Л. Н., срещу определение № 7/06.01.2026 г. по ч. гр. д. № 1048/2025 г. на Окръжен съд - Плевен, с което е отменено определение № 901/20.10.2025 г. по гр. д. № 20/2025г. на Районен съд – Левски и е уважена молбата по чл. 248 ГПК на ответника „СТИК-КРЕДИТ“АД, като е постановено изменение на първоинстанционното решение, в частта му с характер на определение по разноските, като дължимото на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“ с ЕИК[ЕИК], чрез адв. Е. Г. И. от АК Пловдив, възнаграждение за процесуално представителство на Н. Н. в първоинстанционното производство, на основание чл. 38, ал. 2 вр с ал. 1, т. 2 от ЗАдв, е намалено до размера на 720 лева с вкл. ДДС, вместо присъдените с решението 1 800 лева с вкл. ДДС.

Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, обосновано с липсата на фактическа и правна сложност на спора, доколкото подобен критерий не намира приложим при изчисляването на дължимата държавна такса, а счита определянето на възнаграждението функция от цената на иска. Ако се съобрази по начало субективният критерий „сложност„ на спора при отговорността за разноски, според страната би се стигнало до неравноправно третиране: съдът изисква пълна държавна такса, изчислена на база цената на иска, но отказва да признае реалните разноски на страната, за осъществена успешно адвокатска защита по иска. Излагат се съображения, че възнаграждението може да бъде намалено, но само ако претендираният размер...