ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4857

София, 27.10.2025 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 2205 по описа за 2025 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. И. С., чрез адвокат В. Д., срещу въззивно решение № 40 от 04.03.2025 г., постановено от Бургаския апелативен съд, по въззивно гр. д. № 502/2024 г.

Касаторът излага съображения за неправилност.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. Б. апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Бургаски окръжен съд, отхвърлил молбата по чл. 105 СК на А. И. С. да бъде предоставена информация за биологичния произход, както и да бъде разрешено да извършва справки пред кметства, общини, служба “ГРАО“ и други структури и отдели на общински и областни администрации на територията на Р. Б. и да получава документи, съдържащи информация за биологичния произход на дете – момиче, родено на 13.04.1951 г. и осиновено от М. Д. Д. и И. Я. Д..

Съдът приел, че въпреки положената процесуална грижа (служебно и от самия молител), доколкото не са установени рождените родители на молителката, не може да се уважи искането й, защото законодателят е издигнал в необходима предпоставка за разглеждане на молбата по чл. 105 СК възможността рождените родители да бъдат изслушани и да заявят своето становище, за да може да бъде изследван и преценен балансът между трите защитими групи лични права и интереси - на осиновения, на осиновителите и на рождените родители. В случая рождените родители не са установени, вкл. рождената майка, поради което липсва информация за произхода, която да бъде предоставена; не може да бъде извършено изслушване и не може да бъде направена горепосочената преценка. Не е намерено делото с предмет осиновяването на молителката, нито делото с предмет промяната на името, нито акт за раждането й, съставен след осиновяването ; тя е вписана само в регистъра по гражданско състояние на своя баща И. Я. Д., а в дубликата на удостоверението за раждане е записан акт за раждане с номер и дата, който не съществува, като актът за раждане под същия номер е с друга дата и е съставен за друго лице.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставя въпросите: как се изгражда индивидуалната идентичност на осиновеното дете, ако не знае своя произход; в състояние ли е осиновеният да вземе информирано решение за живота и здравето си, живота и здравето на поколението си, ако не познава биологичния си роднински кръг и неговата медицинска история; в състояние ли е осиновеният да установи генетичната предразположеност към заболявания и да вземе мерки за ранна превенция срещу тях, ако не познава своя произход и биологичните си роднини; тайната на осиновяването поставя ли в риск осиновения и неговите низходящи да създадат връзки със свои близки биологични родственица, които попадат под забраната на чл. 7, ал. 2 от СК.

Така формулираните въпроси са неотносими към постановения резултат и нямат отношение към съображенията в обжалваното решение за отхвърляне на молбата. Въззивният съд не е уважил искането на А. С. не поради това, че тайната на осиновяването никога не може да бъде разкривана, нито поради това, че липсват основания за уважаването й с оглед интереса на молителя С.. Отказът е продиктуван от съображения за невъзможност да се осъществи предвидена в закона процедура по чл. 105, ал. 2 СК и неизвестност на родителите по произход.

Относим към тези мотиви на апелативния съд е следващият въпрос, поставен в изложението към касационната жалба: ако не могат да се идентифицират биологичните родители, поради липсата на съхранени документи или непълна информация в тях, но при доказано осиновяване, основание ли е това за отказ от страна на съда да допусне разкриване на информацията за биологичния произход на осиновеното лице и достъп до наличните документи.

Съставът на ВКС намира, че касационно обжалване следва да се допусне по уточнения въпрос: При висящо производство по чл. 105 СК, в редакцията след изменението с ДВ бр. 106/2023 г., в сила от 22.12.2023 г., пречка ли е да се предостави информация за произхода на осиновения, ако родителите по произход не могат да бъдат изслушани от съда поради това, че не могат да бъдат установени по реда на ГПК. Въпросът е от значение за настоящото дело, висящо към 22.12.2023 г. пред инстанциите по същество, като има значение за постановения резултат с обжалваното въззивно решение; даденото от въззивния съд разрешение противоречи на непротиворечива практиката на ВКС по приложението на чл. 105, ал. 2 СК. Изложеното обосновава наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а не на поддържаното от касатора основание – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което е неприложимо при съществуваща непротиворечива практика на ВКС, за която няма основание да се променя или изменя. Формираната след законодателната промяна съдебна практика на Върховен касационен съд по реда на чл. 290 ГПК отчита, че съгласно § 37 ПЗРЗИДСК (ДВ бр. 106/2003 г.) започналите, но неприключили съдебни дела по чл. 105 СК до влизането в сила на този закон, се довършват по новия ред; не съществува изискване за обосноваване на молбата по чл. 105 СК с важни обстоятелства; родителите по произход на осиновения трябва да са известен от окръжния съд с уведомяване за производството по реда на ГПК, стига да са установени и живи, като явяването им за изслушване от съда не е задължително, а евентуално изразено от несъгласие за разкриване тайната на осиновяването, не е обвързващо за съда (напр. решение № 567 от 13.10.2024 г по гр. д. № 3799/2023 г на III г. о., решение № 350 от 12.06.2024 г по гр. д. № 3134/2023 г. на IV г. о., решение № 578 от 8.10.2024 г. по гр. д № 3858/2023 г. на III г. о., решение № 156 по гр. д. № 7/2024 г. на III г. о., решение № 210 по гр. д. № 212/2024 г. на III г. о., всички на ВКС).

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 40 от 04.03.2025 г., постановено от Бургаския апелативен съд по въззивно гр. д. № 502/2024 г.

УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 15 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.

При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Да се уведоми ВКП за задължително участие на прокурор по делото (чл. 105, ал. 2 СК), с препис от настоящото определение, и за датата на откритото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: