ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4883

гр. София, 28.10.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М. Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. ч. гр. д.№ 3514 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Т. Д.-Р., представлявана от адв. Д. Р. и лично от Д. П. Р. срещу определение № 325 от 28.05.2025г. по ч. гр. д. № 214/2025г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба против определение № 1419 от 17.03.2025г. по гр. д. № 312/2025г. на Варненски окръжен съд. С последното производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на предявените искове.

В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 2 и чл. 6 ГПК. Съдът е формирал превратни и необосновани изводи по допустимостта на иска, а именно че предявените искове не целят установяване на наследствени правоотношения, респективно не представляват искове за наследство по смисъла на чл. 110 ГПК, както и че между страните не е налице спор за наследствените им правоотношения, нито за квотите в съсобствеността. С частната жалба е заявен нов петитум на исковата молба, а именно, че се претендира признаване за установено между наследниците, че недвижимият имот - апартамент в [населено място], на [улица] не принадлежи на наследодателя П. С. Р. към момента на смъртта му през 2010г., не се връща в наследството и стойността му не се прибавя в наследствената маса. Направено е и изявление, че не се поддържа уточняващата молба от 03.03.2025г.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, както и очевидна неправилност. Формулирани са пет въпроса: 1/ възражението по чл. 342 ГПК против включването в наследствената маса на някои имоти може ли да се предяви с иск за непринадлежност на конкретен имот към наследствената маса; 2/ допустим ли е искът за непринадлежност на имота към наследствената маса при уважен иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, след смъртта на прехвърлителя, когато по искане на ответника имотът е включен в наследствената маса и производството по иска за възстановяване на запазена част е приключило, а делбеното производство е висящо; 3/ надлежно ли е предявен отрицателният установителен иск за наследство, когато с исковата молба се иска установяване, че конкретен имот не е принадлежал на наследодателя в момента на смъртта му; 4/ наследникът, който е увреден в своята запазена част и ищец по уважените искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 87, ал.З ЗЗД, има ли правен интерес да предяви иск за установяване, че включеният имот в наследствената маса не принадлежи на наследодателя в момента на смъртта му; 5/ приобретателят по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и ищец по уважения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД има ли правен интерес да предяви иск за установяване, че в делбената наследствена маса по чл. 341 ГПК е включен имот, който не принадлежи на наследодателя в момента на смъртта му. Твърдят, че въпросите са разрешени в противоречие с посочена практика на Върховния касационен съд.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по искова молба на Д. П. Р. и Д. Т. Д.-Р. срещу К. П. Р., с която след уточняващи молби, вкл. молба от 13.03.2025г., е заявен петитум: 1/да бъде признато за установено между наследниците Д. П. Р., Д. Т. Д.-Р. и К. П. Р., че обратното действие на решение № 179/28.11.2011г., допълнено с решение № 6/18.01.2012г., постановено по гр. д. № 334/2011г. на Варненски апелативен съд не връща в наследството, открито със смъртта на П. С. Р. на 06.03.2010г., 1/4ид. ч. от ап. №1, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, предмет на разваления договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с НА № 22, том IV, дело № 1401/1993г.; 2/ да бъде признато за установено между съделителите Д. П. Р., Д. Т. Д.-Р. и К. П. Р., че делът на Д. П.-Р. е нарушен с включен в наследствената маса 1/4ид. ч. от целия имот ап. №1, в [населено място], [улица], ет. 1, предмет на разваления договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с НА № 22, том IV, д. 1401/1993г., който имот не е принадлежал на наследодателя П. С. Р. към момента на смъртта му 06.03.2010г. и възстановява като изключва от наследствената маса 1/4 ид. ч. от целия имот ап. №1 в [населено място], [улица], ет. 1; 3/да бъде признато за установено между съделителите Д. П. Р., Д. Т. Д.-Р. и К. П. Р., че наследникът Д. Т. Д.-Р. е увредена в своята запазена част до пълния размер на 5/24 с включената в наследствената маса сума 45125 лева, стойността на ап. №1 в [населено място], [улица], ет. 1, предмет на разваления договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с НА № 22, том IV, дело №1401/1993г., който имот не е принадлежал на наследодателя П. С. Р. към момента на смъртта му на 06.03.2010г. Изложено е, че по висящо делбено дело по молба на К. Р. в наследствената маса е включена 1/4 ид. ч. от имота, която да се разпределя между всички наследници. Сочи се, че с настоящия иск се цели да се изключи от наследствената маса тази 1/4 ид. ч., предмет на разваления договор, поради това, че той не е принадлежал на наследодателя към момента на смъртта му; цели се отпадане на мнимото наследяване и разпределяне между четиримата наследници; възстановяване на действителното придобивно основание на собствеността - договор от 1993г. за продажба срещу издръжка и гледане, с последвало частично разваляне до 1/4 ид. ч. от целия имот след смъртта на прехвърлителя по предявени и уважени от ищците срещу ответника искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Посочено е, че с влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 30 ал. 1 ЗН на наследника Д. Т. Д.-Р. запазената част не е възстановена в пълния размер 5/24, тъй като по искане на К. Р. към наследствената маса по чл. 31 ЗН е била прибавена сумата от 45 125лева, представляваща стойност на 1/4 ид. ч. от целия имот, предмет на предварителния договор за издръжка и гледане. Твърди се, че ищцата Д. Р. е собственик на 1/2ид. ч. от процесния имот на основание договор за продажба срещу издръжка и гледане; на 1/8 ид. ч. придобита, на основание съдебно решение по в. гр. д. №334/2011г. по Варненски апелативен съд; на 1/8 ид. ч., придобита от Д. Р. по договор за продажба от 2013г.; на 1/8 ид. ч. придобита по давност в съвладение с Д. Р., която е собственик на останалата 1/8 ид. ч. Излага се, че заедно с ответника същите са наследници, но П. Р. приживе с договора от 1993г. е прехвърлил имота и затова имотът не влиза в наследството след смъртта му. Сочи се, че се цели отричане на мнимите права на ответника като наследник в обема на съдебно развалената 1/4 ид. ч. от имота. Интересът си от предявения иск Р. обуславя от увреждането на правата на двете ищци поради неправомерното включване в наследствената маса по делбеното дело на 1/4 ид. ч. от имота, която е предмет на разваления договор за издръжка и гледане и респективно е включена в имуществената сфера на ищците, а не представлява наследство от П. Р..

Варненският окръжен съд е прекратил производството, като е приел, че исковете са недопустими. Ищците целят установяване на факти с правно значение; формулираните петитуми (както първоначалния, така и в уточняващата молба) не съответстват на търсената правна защита, респ. допустимия правен резултат, а именно отричане правата на ответника. Ищците са заявили отричане правата на ответника във висящото помежду им дело за делба, в което са наведени същите съображения и делото е все още висящо в първа фаза.

Въззивният съд е потвърдил този преграждащ акт. Посочил е, че така предявените искове не целят установяване на наследствени правоотношения и не представляват искове за наследство по смисъла на чл. 110 ГПК. Приел е, че между страните не е налице спор за наследствените им правоотношения, нито за квотите в съсобствеността. Спорният въпрос е дали процесният имот следва да бъде включен в наследствената маса, като се твърди, че същият е индивидуална собственост на ищците. Констатирал е, че тези възражения са предмет на разглеждане във висящото производство по делба, в което ще се определи налице ли е съсобственост, между кои лица и при какви квоти. Именно в първата фаза на делбеното производство следва да бъдат изчерпени посочените възражения, за да могат да бъдат съобразени от делбения състав. Затова твърдението, че делбеният съд неправилно не бил зачел възраженията им срещу включване на имота в наследствената маса, не обуславя правния им интерес от предявяване на установителните искове. Законосъобразността на извършените от делбения съд действия ще бъдат обект на инстанционна проверка на постановеното решение по делбата. Наред с изложеното съдът е съобразил, че предявените искове целят установяване на факти и права, като задължителна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск е наличието на правен интерес за ищците. Това наличие се преценява от съда с оглед изложените от ищеца обстоятелства и формулирания петитум. Правото на съдебна защита не е неограничено, нито предоставя на страните безгранична възможност да предявят пред съда всякакви искания. Доколкото ищците са обосновали правния си интерес с целения от тях резултат да изключат процесния имот от наследствената маса, формирана по делбеното дело, то правен интерес за Р. не е налице.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира че такива липсват.

Обобщени и конкретизирани съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси касаят процесуалната допустимост на установителен иск за непринадлежност на недвижим имот към наследствената маса на наследодател, при положение, че вече е предявено възражение по чл. 342 ГПК във висящо съдебно производство по допускане делба на наследственото имущество. Обжалваното определение не противоречи на посочената практика. Определение № 60223 от 18.06.2021г. по ч. гр. д. № 1402/2021г. на ІV г. о. е неотносимо, тъй като разглежда въпроса за допустимост на иск несъществуване или несъществуване на брачно правоотношение, предявен от трето лице. Останалата посочена практика - Решение № 18 от 03.02.2015г. по гр. д. № 4619/2014г. на І г. о, Решение № 192 от 11.01.2018г. по гр. д. № 693/2017г. на І г. о. и др. е по приложението на чл. 342 ГПК и допустимостта споровете между сънаследниците относно имуществената общност да бъдат предявени по общия исков ред в отделно производство. Приема се в практиката на Върховния касационен съд, че в особеното исково производство по съдебна делба могат да бъдат повдигани и разрешавани съд спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права. Споровете между сънаследниците във връзка с имуществената общност могат да бъдат заявени за разглеждане и по общия исков ред в отделно производство преди иска за делба или при пропускане на срока по чл. 342 ГПК. Предявяването им за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство е правна възможност, а не императивно изискване. Допустимо е, с цел да бъде установена непринадлежност на имот към наследството, съотв. към съсобствеността, за да бъде предявен установителен иск за собственост на основание чл. 124, ал. 1 ГПК при спазване изискванията за редовна искова молба съгласно чл. 127 и чл. 128 ГПК. В този смисъл е и решение № 120/13.06.2014 г. по гр. д. № 6714/2013г. на I г. о.

Въззивното определение не противоречи на тази практика. В случая е безспорно, че възражение срещу включването в наследствената маса на спорния имот с твърдение, че същият е индивидуална собственост на един от съделителите, е направено в първата фаза на делбеното производство, което е висящо и не е приключило. Евентуалното неуважаване на възражението от съда подлежи на проверка по реда на инстанционния контрол. Извън това, решаващо за допустимостта на предявените искове е, че формулираните петитуми, както в първоначалната искова молба, така и в уточняващата, не съответстват на търсената от ищците защита и не целят установяване на правоотношения (например на кого принадлежи правото на собственост), а на факти: какви са правните последици за правото на собственост на влязлото в сила решение по иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от част от наследниците на прехвърлителя - дали се „връща в наследството“ частта, за която е постановено разваляне; следва ли към наследствената маса по чл. 31 ЗН да се прибавя сумата 45 125лв., представляваща стойност на 1/4 ид. ч. от имота (с последното очевидно се цели преразглеждане на разрешен спор по чл. 30 ЗН) и именно поради това исковете са намерени за недопустими.

Що се отнася до заявеното с частната жалба ново уточняване на петитума и заявлението, че не се поддържа уточнителната молба от 13.03.2025г., те не могат да бъдат взети предвид в касационното производство. Предмет на преценка е правилността на извършеното прекратяване на иска, който е предявен пред първата инстанция. А и заявеният нов петитум също не покрива изискванията за допустим иск. Поради изложеното следва да се откаже достъп до касационен контрол.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № № 325 от 28.05.2025г. по ч. гр. д. № 214/2025г. на Варненски апелативен съд по частната касационна жалба на Д. Т. Д.-Р. и Д. П. Р..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: