ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4896

София 28.10.2025 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

разгледа докладваното от съдията В. А. ч. гр. д. № 2642/2025 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „ХД Електроникс“ ООД, гр. София, срещу решение № 123 от 09. 05. 2025 г. по в. гр. д. № 77/2025 г. на ОС – Перник, 3 състав, в частта му с характер на определение, с която е потвърдено определение № 4273 от 17. 12. 2024 г. по гр. д. № 675/2024 г. на РС – Перник, 1 състав, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение, на основание чл. 248 ГПК, на първоинстанционното решение № 923 от 31. 10. 2024 г. по гр. д. № 675/2024 г. на РС – Перник в частта за разноските, като ответникът Ю. Й. В. бъде осъден да заплати на „ХД Електроникс“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение над сумата 1500 лв. до сумата 2800 лв., т. е. допълнително сумата 1300 лв.

Твърди се, че при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е съобразил действителната фактическа и правна сложност на делото. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос касаещ критериите, по които се извършва преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, отмяната му и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждения в пълния размер от 2800 лв.

Подаден е отговор на частната касационна жалба от ответника Ю. Й. В., чрез адв. С. К., с който са развити съображения за правилност на въззивното определение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

По основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение:

Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения въпрос, тъй като същият е решен в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС – постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 2995 от 13. 06. 2024 г. по ч. гр. д. № 991/2024 г. на ВКС, 4 г. о. В тълкувателната част на мотивите към определението е прието, че с преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите на отговорността на страната, предизвикала спора, за направените от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Критерият за извършване на преценката е обективен – фактическата и правна сложност на делото и съответствие с пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, при отчитане на обстоятелството, че от страната не може да се изисква да познава в детайли този пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Настоящият състав споделя така формираното становище по посочения въпрос.

По основателността на частната касационна жалба:

Жалбата е частично основателна.

Обжалваното определение е частично незаконосъобразно, тъй като съдът, при извършването на преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, не е приложил законосъобразно критерия за фактическата и правна сложност на делото, като не е отчел следните обстоятелства: защитата включва както защита на правото на собственост на дружеството върху спорната част от урегулирания поземлен имот чрез предявяване на негаторен иск по чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника за премахване на навлизащата в имота на ищеца ограда, така и защита по предявен от ответника срещу дружеството насрещен положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, основан на чл. 79, ал. 1 ГПК (придобивна давност); извършените процесуални действия от пълномощника на ищеца пред първата инстанция - изготвяне и подаване на искова молба; изготвяне и подаване на отговор на насрещна искова молба; запознаване със заключението на вещото лице по изготвената СТЕ и с представени от ответника/ищец по насрещния иск писмени доказателства, участие в едно открито съдебно заседание, в което е извършен разпит на вещото лице по СТЕ и разпит на свидетели; изготвяне на писмена защита.

Съобразявайки всички тези обстоятелства настоящият състав намира, че ответникът ще следва, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК, да поеме отговорността за частта от разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ищцовото дружество, възлизаща на 2000 лв.

Въззивното определение следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване част и вместо него бъде постановено определение, с което молбата на ищеца по чл. 248 ГПК бъде уважена за сумата 500 лв. и ответникът бъде осъден да заплати на ищеца допълнително сумата 500 лв. (над присъдените с първоинстанционното решение 1500 лв.) разноски за адвокатско възнаграждение.

В останалата част въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.

В производство по чл. 248 ГПК разноски не се дължат, тъй като целта на същото е да се реши процесуалноправният спор за отговорността за разноските и техния размер, а не да се генерират нови разноски.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 123 от 09. 05. 2025 г. по в. гр. д. № 77/2025 г. на ОС – Перник, 3 състав, в частта му с характер на определение, потвърждаваща определение № 4273 от 17. 12. 2024 г. по гр. д. № 675/2024 г. на РС – Перник, 1 състав, с което молбата на „ХД Електроникс“ ООД по чл. 248 ГПК, за изменение на първоинстанционното решение № 923 от 31. 10. 2024 г. по гр. д. № 675/2024 г. на РС – Перник в частта за разноските, чрез осъждане на ответника Ю. Й. В. да заплати на „ХД Електроникс“ ООД разноски над сумата 1500 лв. до сумата 2800 лв., е оставена без уважение над сумата 1500 лв. до сумата 2000 лв.

ОТМЕНЯ решение № 123 от 09. 05. 2025 г. по в. гр. д. № 77/2025 г. на ОС – Перник, 3 състав, в частта му с характер на определение, потвърждаваща определение № 4273 от 17. 12. 2024 г. по гр. д. № 675/2024 г. на РС – Перник, 1 състав, в частта, с която молбата по чл. 248 ГПК, подадена от „ХД Електроникс“ ООД, за изменение на първоинстанционното решение № 923 от 31. 10. 2024 г. по гр. д. № 675/2024 г. на РС – Перник в частта за разноските, не е уважена над сумата 1500 лв. до сумата 2000 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, първоинстанционното решение № 923 от 31. 10. 2024 г. по гр. д. № 675/2024 г. на РС – Перник в частта за разноските, като осъжда Ю. Й. В., на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, да заплати на „ХД Електроникс“ ООД допълнително сумата 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение (над присъдените с първоинстанционното решение 1500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение).

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 123 от 09. 05. 2025 г. по в. гр. д. № 77/2025 г. на ОС – Перник, 3 състав, в останалата обжалвана част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: