О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
гр. София, 06.10.2023 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври през 2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ……………….. и в присъствието на прокурора ……………………. разгледа докладваното от съдия Панева наказателно частно дело № 823 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 НПК.
Образувано е по частна жалба от повереника на частния обвинител С. С. – адв. В. Ив. В. срещу разпореждане № 341 от 23.06.2023 г., с което и на осн. чл. 351, ал. 5, т. 1 НПК са върнати подадените от същия адвокат и от частния обвинител касационни жалби срещу присъда № 21 от 19.09.2022 г., постановена по ВНОХД № 329/2022 г. на Софийския окръжен съд.
Според повереника разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, защото е спазен срока по чл. 350, ал. 1 вр. чл. 319, ал. 1 НПК, а съдържанието на всяка от жалбите и съответното допълнение към нея обезпечават изискванията на чл. 351 НПК, доколкото съдържат указание за подателя си, оспорения с тях акт, поддържаното касационно основание и отправеното към върховната инстанция искане. Според жалбоподателя, изискването на закона за посочване на данните в подкрепа на поддържаното касационно основание са тези, релевирани пред първостепенния съд и пред въззивната инстанция с молба от 20.07.2022 г. Подчертана е и възможността по чл. 351, ал. 4 НПК. Направено е искане за допускане на касационните жалби до касационно разглеждане.
Постъпило е писмено становище от прокурор Б. Д. от Върховната касационна прокуратура, според което частната жалба е неоснователна.
След запознаване с относимите към предмета на спора материали по делото, настоящият съдебен състав установи следното:
С присъда № 21 от 19.09.2022 г. по ВНОХД № 329/2022 г. състав на Софийския окръжен съд е отменил присъда № 260000 от 16.03.2022 г. на Районен съд – гр. Етрополе, постановена по НОХД № 104/2019 г. и вместо това е призна подсъдимите М. Ц. И. и П. Г. П. за невиновни в това на 02.12.2018 г. във вилна зона на с. Л., обл. София, в съучастие като съизвършители и чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „О.“, м. „М.“ с рег. № ** **** ** , да са отнели чужда движима вещ – лек автомобил „Г.-**“ с рег. № ** ** ** * на стойност 1835 лева от владението на С. Д. С. без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвоят, поради което и на осн. чл. 304 НПК е оправдал всеки от двамата подсъдими по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Срещу тази присъда са депозирани касационни жалби (с идентично съдържание) от частния обвинител С. С. и от повереника му адв. В., както и касационен протест.
С разпореждания от 21.03.2023 г. и от 20.03.2023 г. съдията-докладчик по въззивното дело е указал уведомяване на частния обвинител, съотв. на повереника му, за изготвените мотиви към присъдата и за необходимостта в 7-дневен срок от уведомяването да бъде приведено съдържанието на касационните жалби в съответствие с изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК, като в противен случай те ще бъдат върнати на осн. чл. 351, ал. 5, т. 1 НПК.
В така указания срок са постъпили по делото допълнения към касационните жалби, в които е изказана подкрепа в полза на депозирания касационен протест и допълнението към него и молба от 20.07.2022 г. до СОС, в която е взето отношение по извършен по делото следствен експеримент и доказателства по делото, споделено е мнение за процесуалните качества на първоинстанционната присъда и за въззивните жалби на двамата подсъдими, обсъдена е личността на всеки от тях и е направено искане за присъждсане на разноските във въззивното производство. Последвало е изпращане на делото отСОС на върховната инстанция за образуване на производство по гл. ХХІІІ НПК.
С разпореждане № 1259 от 19.06.2023 г. председателят на трето наказателно отделение е отказал образуване на касационно производство и е указал връщане на делото във въззивния съд за изпълнение на процедурата по чл. 351, ал. 5, т. 1 НПК по отношение на подадените от частния обвинител и от повереника му жалби (както и по отношение на касационния протест).
Последвало е връщане на подадените от адв. В. и от ч. обв. С. С. касационни жалби, постановено с оспореното пред настоящия състав разпореждане, в което съдията-докладчик по въззивното дело е изложил констатацията си, че в указания от него срок съществуващите нередовности в съдържанието на тези жалби не са отстранени.
Частната жалба, атакуваща този съдебен акт, е неоснователна.
Проверка за редовност на подадените касационни жалби и протест, практически е извършена вече от председателя на трето наказателно отделение на ВКС, като е завършила с упоменатото по-горе разпореждане № 1259 от 19.06.2023 г. В това разпореждане е потвърдена констатацията на съдията от въззивния съд за несъответствие на съдържанието на всяка от тези жалби с изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК, като е постановен отказ да се образува касационно производство по всяка от тях. В това разпореждане е констатирана необходимост от изпращане на делото на въззивния съд именно за осъществяване на правомощието по чл. 351, ал. 5, т. 1 НПК за връщане на тези жалби. В изпълнение на това указание е постановено оспореното понастоящем разпореждане на съдията от СОС.
Колкото до предвидената в чл. 351, ал. 4 НПК възможност за допълване на жалбата/протеста, на която защитникът се е позовал, тя е за допълване на вече изложените от касатора доводи, т. е. за подобряване и доразвиване на аргументацията на заявените касационни основания, а не предполага тепърва излагане на такава. За да изпълни ролята си на процесуална предпоставка за задействане на механизма на касационния съдебен контрол, касационната жалба трябва да има минимума съдържание, указано в закона. Това е и гаранция за възможността на останалите страни да упражнят правото си на възражение срещу нея. А в случая това съдържание отсъства както от подадената от адв. В. касационна жалба, така и от жалбата на частния обвинител и допълненията към тях.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 341 от 23.06.2023 г., с което и на осн. чл. 351, ал. 5, т. 1 НПК са върнати подадените от адв. В. В. и от частния обвинител С. С. касационни жалби срещу присъда № 21 от 19.09.2022 г., постановена по ВНОХД № 329/2022 г. на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.