ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4911
гр. София, 29.10.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА
изслуша докладваното от съдията Д. К. гр. дело № 110/2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от името на В. Н. Л. чрез адвокат М. Р. касационна жалба с вх.№ 122059 от 07.11.2024 г. срещу решение № 5395 от 03.10.24 г., постановено от Софийски градски съд по гр. дело № 10980/2023 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено решение № 20090240 от 10.05.2023 г. по гр. д. № 12021/2020 г. по описа на Софийския районен съд в обжалваната пред въззивния съд част, с която е изнесен на публична продан недвижим имот с идентификатор № *** по кадастралната карта.
Касаторът прави оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон: оспорва извода, че предмет на въззивното производство е бил само един имот. Счита, че въззивният съд не е съобразил въпроса за уравняването между съделителите при ликвидиране на съсобствеността.
В изложението към касационната жалба са формулирани следните материално-правни въпроси, по който се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: Следва ли делбата да се извърши по начин, гарантиращ възможност на всеки съделител да получи реален дял? Различната стойност, вид и предназначение на имотите пречка ли е за извършване на делбата чрез разпределение? Следва ли при два неподеляеми имота, допуснати до делба между двама съделители, при възлагане на единия имот по реда на чл. 349 ГПК, другият имот да се изнесе на публична продан, вместо да се постави в дял на другия съделител?
В приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формулиран въпросът дали при възлагане на единия имот по реда на чл. 349 ГПК, срещу което не е подадена жалба, обжалването на решението само относно изнесения на публична продан имот определя произнасянето на въззивния съд само за този имот. По този въпрос жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение като предпоставка за допускането на касационно обжалване.
Ответницата оспорва жалбата в писмен отговор, в който сочи, че решението на районния съд относно имота, предмет на възлагане, е влязло в сила, затова правилно въззивният съд е приел, че предмет на делбата пред него е само един имот.
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
Въззивният съд е бил сезиран с жалба от В. Л. срещу решение за извършване на делба между жалбоподателя и А. Л.-А. на два недвижими имота, с което апартаментът е възложен на Л., а дворното място е изнесено на публична продан. В жалбата е посочено, че се оспорва частта от решението, с което дворното място е изнесено на публична продан, вместо да бъде разпределено на другата съделителка А. Л.-А. и неравенството в стойността на имотите да се уравни парично.
Въззивният съд приел от фактическа страна, че с влязло в сила решение между двамата съделители е допусната делба на един апартамент и едно дворно място, находящи се в [населено място]. Приел, че в частта, с която апартаментът е възложен на съделителя Л. на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, решението на районния съд е влязло в сила като необжалвано. Въззивната жалба била подадена срещу решението, в частта, с която е изнесен на публична продан недвижимият имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри. Посочил, че предмет на въззивната жалба е първоинстанционното решение единствено в частта, с която процесното дворно място е изнесено на публична продан, следователно това е единственият предмет на производството за делба пред въззивния съд и по отношение на този имот не е възможно да се приложи друг способ, освен изнасянето му на публична продан. Съдът изложил, че висящността на спора пред въззивната инстанция не е запазена за целия предмет, поставен пред първоинстанционният съд, затова не съществувала възможност имотът да бъде разпределен на съделителката А. Л.-А..
С оглед изложените решаващи мотиви е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените от касатора въпроси дали при възлагане на единия имот по реда на чл. 349 ГПК, срещу което не е подадена жалба, обжалването на решението само относно изнасянето на публична продан на другия имот определя произнасянето на въззивния съд само за този имот и дали при два неподеляеми имота, допуснати до делба между двама съделители, при възлагане на единия имот по реда на чл. 349 ГПК, вторият имот следва да се изнесе на публична продан, вместо да се постави в дял на другия съделител?
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5395 от 03.10.24 г., постановено от Софийски градски съд по гр. дело № 10980/2023 г. по описа на същия съд, по жалба на В. Н. Л..
Жалбоподателят е освободен от задължението за предварително внасяне на държавна такса. Делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.