ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4945

София, 30.10.2025 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. К. ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като разгледа докладваното от съдия Светлана Калинова

частно гражданско дело № 3000 от 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

С определение № 381/20.06.2025г. по в. ч.гр. д. № 180/2025г. по описа на Окръжен съд-Ямбол, І въззивен състав е потвърдено определение №93/06.03.2025г., постановено по гр. д.№465/2020г. по описа на ЕРС в частта му, с която е върната на В. А. Д.-И. исковата й молба по насрещния иск с правно основание чл. 108 ЗС и производството е прекратено в тази част.

Определението е обжалвано с частна жалба с вх.№3756/03.07.2025г., подадена от В. А. Д.-И. чрез проецсуалния й представител адв. Н. Н. Д. от БАК, с оплаквания, че е неправилно като постановено при необсъждане на всички доказателства по делото. Моли след допускане на касационното обжалване определението да бъде отменено и първоинстанционният съд да бъде задължен да продължи производството по насрещния иск.

Поддържа, че в обжалваното определение въззивният съд погрешно е посочил датата на провеждане на откритото съдебно заседание, в което първоинстанционният съд е дал указания за отстраняване на нередовностите по насрещния иск, като наред с това невярна е и констатацията, че ищцата по насрещния иск не била реагирала в определения от съда срок. Посочва, че откритото съдебно заседание се е състояло на 03.09.2025г., като в самото заседание процесуалният представител на жалбоподателката е уточнил обстоятелствата, на които се основава предявеният иск. Поддържа също така, че с нарочна писмена молба вх.№2905 от 09.09.2021г. в изпълнение на разпореждането на съда е представил и петитум на иска по чл. 108 ЗС.

В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният жалбоподател поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочената практика на ВКС по въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си към съдебния акт всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства.

В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът Я. П. К. чрез процесуалния си представител адв. Р. А. от АК-Я., изразява становище, че частната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на постановения от Окръжен съд-Ямбол съдебен акт, съставът на I г. о. на Върховния касационен съд намира следното:

При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е съобразил, че първоинстанционното производство е образувано по подадена от Я. П. К. искова молба, с която по реда на чл. 108 ЗС срещу С. Д. И. е предявен иск за признаване за установено, че ищцата е собственик на 15 кв. м. от имот №..., заключени между имоти №..., №... и №..., оцветени в зелено на приложената скица-проект №15-746225-15.10.2018г. на АГКК и за предаване на владението върху тази реална част, както и по реда на чл. 109 ЗС за осъждането на ответника да преустанови неоснователното си действие, което пречи на ищцата да упражнява своето право на собственост върху имот с идентификатор №... чрез построяването на част от сграда с идентификатор №... в този имот и без да е осигурил установеното в чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ разстояние до имотната граница, като премахне сградата така, че да осигури определеното в чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ разстояние от страничната северна граница на имота й с имот с идентификатор №....

Взето е предвид, че въз основа на молба по чл. 216, ал. 2 ГПК с протоколно определение от открито съдебно заседание на 26.03.2021г. е конституирана като ответник наред с първоначалния В. Д.-И., която с отговора на исковата молба е предявила и насрещни искове с посочено правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС срещу първоначалната ищца.

Съобразено е, че с молба вх.№2905/09.09.2021г. В. Д.-И. е конкретизирала петитума на предявения иск по чл. 108 ЗС, а именно ответницата по същия К. да бъде осъдена да предаде владението върху 16 кв. м., заключени между съществуваща на място ограда между имот №... и №..., регулационната граница между двата имота, запад-границата между тези два имота и имот №... и от изток-югозападния ъгъл на сграда с идентификатор №... с твърдението, че понастоящем тези квадратни метри са южно от телената ограда между имотите и стена на сграда №..., оцветен в зелено триъгълник по приложената скица, владени са от К., но са собственост на ищцата по насрещния иск.

Посочено е, че с протоколно определение от о. с.з. на 05.10.2021г., констатирайки нередовности на насрещната искова молба, касаещи предявения по реда на чл. 108 ЗС иск, съдът е дал възможност на ищцата по насрещния иск да изрази становище по тези нередовности, като в мотивите на определението на първоинстанционния съд е констатирано, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК - не са изложени обстоятелствата, на които се основава искът, а твърденията в обстоятелствената част и петитума са противоречиви; липсват ясни и точни твърдения Я. К. владее ли и каква част от собствения на Д. имот и не е формулиран петитум по чл. 108 ЗС. Съобразено е, че след извършени от ищцата по насрещния иск чрез пълномощника й уточнения в същото открито съдебно заседание, с протоколно определение, постановено на основание чл. 129, ал. 4 ГПК исковата молба по насрещния иск с правно основание чл. 108 ЗС е оставена без движение с указание в едноседмичен срок нередовностите да бъдат отстранени като бъдат изложени обстоятелствата, на които се основава исковата претенция, с която се иска съдът да приеме за установено, че е допусната грешка в границите между ПИ с идентификатор №... и №... в кадастралната карта и кадастралните регистри и да бъдат отстранени противоречията между обстоятелствената част и петитум.

Съобразено е, че тъй като в определения от съда срок ищцата по насрещния иск не е реагирала, първоинстанционният съд е върнал исковата й молба по насрещния иск с правно основание чл. 108 ЗС и е прекратил производството по делото в тази част, като е прието, че определението е правилно, тъй като първоинстанционният съд е съобразил извършените от ищцата по насрещния иск и от съда процесуални действия и е прекратил производството по делото при наличието на една безспорно нередовна искова молба, чиито нередовности не са отстранени.

Прието е, че според данните от делото констатираните нередовности на насрещната искова молба не са били отстранени изобщо, тъй като не става ясен предмета на иска, не са изложени подробно обстоятелствата, на които той се основава, неясен е заявеният петитум, а той е в противоречие с изложените обстоятелства.

На първо място настоящият състав приема, че следва да бъде отбелязано, че действително откритото съдебно заседание, в което на жалбоподателката са били дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности на подадената от нея искова молба, е било проведено от първоинстанциония съд на 03.09.2021г., макар протоколът от съдебното заседание да е бил изготвен на 05.10.2021г. Това обстоятелство само по себе си обаче не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване.

Следва да бъде съобразено също така, че изложените в мотивите към обжалвания съдебен акт констатации за извършените от жалбоподателката и от първоинстанционния съд съдопроизводствени действия изцяло съответстват на данните по делото, вкл. по отношение на констатираните нередовности на насрещната искова молба, дадените от съда указания и предприетите действия по тяхното изпълнение.

Както е посочено в обжалваното определение, в обстоятелствената част на насрещната искова молба в частта, относима към съдържащото се в тази искова молба искане за „признаване, че е сгрешена и разположена погрешно границата между поземлени имоти с кадастрален идентификатор №... и №..., която следва да минава по регулационната линия между урегулиран поземлен имот №... и урегулиран поземлен имот №... в кв. 109 по уличнорегулационния план на [населено място], утвърден със Заповед №І-А-666/1980г. и дворищнорегулационния план, утвърден със същата заповед и изменен със заповед № ТСУ-52/1996г. с всички законни последици от уважаването на тази претенция“, не съдържа изложение на изискуемите от процесуалния закон обстоятелства, на които тази претенция се основава (основанието, на което се твърди, че предявилото иска лице е придобило правото на собственост върху имота, част от който е процесната реална част; обстоятелства, обосноваващи наличието на правен спор между страните за правото на собственост върху спорната част, доколкото според разясненията на т. 2-4 на ТР 8/2014г. на ОСГК на ВКС водещ в подобна хипотеза е искът за собственост, който е предюдициален по отношение на искането за отстраняване на грешка в кадастралната карта, т. е. заявено за защита би следвало да бъде правото на собственост на ищеца). Установено е и противоречие по отношение на отправеното до съда искане - в подадения на 19.07.2021г. отговор на искова молба, съдържащ и изявление, че се предявява насрещен иск, е посочено, че се предявява насрещен иск по чл. 108 ЗС с формулиран петитум за признаване, че е сгрешена и разположена погрешно границата между поземлените имоти; в проведеното на 03.09.2021г. открито съдебно заседание по гр. д.№465/2020г. във връзка с дадената от съда възможност за изразяване на становище във връзка с констатираните нередовности по предявения насрещен иск, процесуалният представител на В. Д. е заявил, че се претендира предаване на владението и петитумът ще бъде съответно коригиран, но наред с това е заявил, че искът, който е предявен с насрещната искова молба не е по чл. 108 ЗС, а по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, правейки отново изявление, че се претендира предаване на владението. При така направените изявления първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, давайки възможност за отстраняване на нередовностите на същата чрез надлежно излагане на обстоятелствата, на които този иск се основава, както и за отстраняване на противоречието между обстоятелствената част и петитума, като в молба с вх.№2905/09.09.2021г., подадена от процесуалния представител на В. Д., е посочено, че се иска ответникът да бъде осъден да предаде владението върху вече посочените 16 кв. м., които са собственост на В. Д. и С. И., но се владеят от първоначалния ищец Я. К..

Тези обстоятелства са взети предвид от въззивния съд при постановяване на обжалваното определение, като в съответствие с трайно установената практика на ВКС са съобразени данните, съдържащи се във всички съдебни книжа по делото. Поради това следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставения от жалбоподателя правен въпрос.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 381/20.06.2025г. по в. ч.гр. д.№180/2025г. по описа на Окръжен съд-Ямбол, І въззивен състав.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: