РЕШЕНИЕ№ 645гр. София, 30.10.2025 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Е. Д. при участието на секретаря Д. Т.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 3672 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение № 279/29.05.2024 г. на Окръжен съд - Враца постановено по гр. д. № 101/2024г., с което е отменено решение № 1/02.01.2024 г. на Районен съд - Мездра по гр. д. № 1269/2022 г. и е отхвърлен предявеният от И. Д. Т. иск по чл. 49 ЗЗД против О. М. за сумата 4 000 лв., представляваща уважения размер на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на увреждане - счупване на горния край на лакътна става и счупване на горния край на лакътна кост, настъпило на 16.06.2022 г., поради подхлъзване и падане на непочистена улица и неотстранени изкопни материали.

Касационната жалба е подадена от ищцата И. Д. Т. чрез адв. М. М.. Поддържа се, че е неправилен и необоснован изводът на съда, че не е налице противоправно поведение на ответника, тъй като не е имал задължение да действа. От страна на ответната община не е оспорено, че тя е собственик на уличната мрежа, а по делото е установено, че е било невъзможно да се ползва тротоара и затова ищцата е преминавала по улицата в момента на инцидента.

Ответникът по касационната жалба О. М. намира обжалваното решение за правилно.

Третото лице помагач ДЗЗД„Мездра 2020“ не взема становище.

С определение № 2844 от 04.06.2025г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради съмнение за очевидна неправилност.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по иск на И. Д. Т. против О. М. за сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на увреждане - счупване на горния край на лакътна става и счупване на горния край на лакътна кост, настъпило на 16.06.2022 г., поради подхлъзване и падане на непочистена улица и неотстранени изкопни материали, в близост до тротоара, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането.

В отговора на исковата молба ответната община е поддържала, че не следва да отговаря, тъй като ремонтът на канализационната мрежа е извършван от ДЗЗД Мездра 2020 и именно това дружество като изпълнител следва да носи отговорност, а не общината - възложител. Наведено е и възражение за съпричиняване от страна на ищцата поради това, че не е избрала алтернативен маршрут на преминаване предвид установеното от нея състояние на улицата.

Подпомагащата страна ДЗЗД Мездра 2020 също е навела възражение за съпричиняване поради неспазване на разпоредбата на чл. 108 ЗДвП.

Установено е, че на 16.06.2022г. в [населено място] при движение от [улица]по [улица]ищцата се подхлъзнала върху непочистени материали и при падането си счупила лявата ръка. Според представената медицинска документация ищцата е постъпила в болница същия ден със счупване на горния края на лакътната става, получено при падане; извършено е оперативно лечение с поставяне на остеосинтезен материал; изписана е на 19.06.2022г., но на 10.08.2022г. отново е постъпила в болница с диагноза „Луксацио кубити сенестра. Статус пост фрактура луксацио Монтеджия синистра ет ОМ“; констатиран е блокаж на активните движения в лявата лакетна става и отново е предприета оперативна намеса, при която са поставени 5бр. К-игли; имобилизирана е в гипсова лонгета и е изписана на 22.08.2022 г. Ищцата е постъпила за трети път в болницата на 21.09.2022г. и е направена операция за отстраняване на иглите. Приетата медицинска експертиза описва полученото счупване с изкълчване и сочи, че ищцата е търпяла болки и страдания, съответстващи на този вид травма и на възникналите усложнения, при което е налице пряка причинна връзка между получените увреждания и претърпените болки и страдания. В експертизата е отразено, че с оглед настъпили усложнения, възстановителният период при ищцата не е протекъл обичайно и към момента на прегледа всички движения в крайника са силно ограничени и най-вероятно функцията му няма да бъде възстановена.

Свидетелката М. Н. - дъщеря на ищцата е посочила, че по улицата, където е станал инцидента, имало кал и камъни от пороите и обилните дъждове преди няколко дни и поради това майка й се подхлъзнала и паднала. Според нея и след трите операции ръката е в тежко състояние; майка й не може да се обслужва сама и разчита на чужда помощ; продължава да изпитва болка. Свидетелката Д. А. - внучка на ищцата, разказва, че [улица]от години е в лошо състояние - няма тротоари; единственият начин да се мине е по пътното платно, а то било с дупки, камъни, кал. На свидетелката се е случвало при преминаване с колело по тази улица да се подхлъзне на камъчета и да падне.

От страна на ответника и третото лице-помагач са представени строителни документи, от които е видно, че през март и април 2022г. е извършен ремонт по проект „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия обслужвана от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Враца“, изразяващ се в строеж „В. К. 60 по ул. Пиринот т. 108 до т. 68“. Възложител на този строеж е „ВиК-Враца“ ООД, собственик на терена е О. М. а строител Обединение „Мездра 2020“ ДЗЗД. Строителните и монтажни работи по ул. Пиринса приключени и приети през април 2022г.

В изготвения доклад по делото първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД. В постановеното решение е приел, че квалификацията е по чл. 50 ЗЗД за вреди от вещи. Вещта в случая е път, който е собственост на О. М. и тя следва да носи отговорност за причинените вреди. Районният съд е определил обезщетение в размер на 4 000лв. Първоинстанционното решение е обжалвано единствено от ответника О. М. в осъдителната част и е влязло в сила в отхвърлената част на иска.

Въззивният съд е приел, че правната квалификация на иска следва да се изведе от очертаните в исковата молба предмет на спора и вида на търсената спрямо него защита, като в конкретния случай в исковата молба се твърди, че падането на ищцата и причинените й при това падане увреждания на здравето са в резултат на това, че ответникът /респ. негови работници и служители/ не е предприел необходимите действия за почистване на собствения си имот, въпреки че има нормативно установено задължение да поддържа имота в добро състояние, годно за безопасното му ползване. Вредите са причинени от виновно бездействие за отстраняване на отпадъци, намиращи се върху общински път и възстановяване на типичното му състояние, а не от обективни и присъщи качества на тази вещ. Така че, отговорността на собственика на вещта е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, както е посочил първоинстанционния съд в решението си. Въпреки неправилната правна квалификация съдът е счел, че първата инстанция се е произнесла по предявения иск и съдебният акт е допустим.

По-нататък съдът е посочил, че в случая са налице само косвени доказателства за инцидента, а именно - показанията на свидетелката Н., която не е била очевидец, но заявява, че ищцата й се е обадила в деня на инцидента и й казала, че докато е вървяла по ул. Пирин се е подхлъзнала на кал и камъни, които са били там вследствие пороите и обилните дъждове от предходните дни. Извод за инцидента може да бъде направен и от първата епикриза, от която е видно, че при приемането й на 16.06.2022 г. ищцата е съобщила, че същия ден е паднала. По делото не е доведен и разпитан свидетел очевидец на инцидента и затова посочените косвени доказателства не са достатъчни, за да бъде направен категоричен извод относно точното време, място и начин, при които се е случило падането, както и конкретната причина за същото, и тези обстоятелства са останали недоказани. Освен това съдът е констатирал, че показанията свидетелката Н. (според която причината за падането е било подхлъзване върху кал и камъни, които са били на улицата вследствие пороите и обилните дъждове от предходните дни) противоречат на изложеното в исковата молба, че причина за подхлъзването са били непочистени изкопни отпадъци - камъни, чакъл пясък, пръст, останали след разкопаване на улицата за смяна на водопроводните тръби. Съдът е посочил, че улицата е общинска собственост и общината трябва да полага грижата на добър стопанин, да я поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията и да ги отстранява във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал. 1 ЗДвП, чл. 30, ал. 4 и чл. 31 ЗП и чл. 48, ал. 2 ППЗП/. С оглед на това задължение, ако улицата не е била почистена след поройни дъждове, е налице бездействие, което е основание за ангажиране на деликтна отговорност на общината. Същевременно, при твърдения за непочистени строителни отпадъци, останали вследствие смяна на водопроводните тръби, отговорността следва да се носи от възложителя на тази работа. Установено е, че на ул. Пирин са били извършвани ремонтни работи във връзка с изграждане на водоснабдителна и канализационна мрежа като възложител на тези ремонтни дейности е „ВиК“ООД, а не ответната община. Липсват данни за облигационните отношения между собственика на терена О. М. и възложителя на ремонта, както и между възложителя и изпълнителя ДЗЗД „Мездра 2020“. Поради това не може да се направи извод чии са били задълженията за почистване на терена след извършване на ремонтните работи. Актовете за установяване на извършените СМР са подписвани между изпълнител и възложителя, а представител на О. М. е подписал констативния акт от 05.04.2022г. за съответствието на строежа с издадените строителни книжа, но в качеството си на отговорник по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, а не като представител на собственика на терена. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че задължението за почистване на терена след ремонтните работи произтича от договорните отношения между възложител и изпълнител и ако падането на ищцата е било причинено от непочистени строителни отпадъци от ремонта, то отговорността не е на собственика на терена, а на задълженото лице по договора за строителство. Поради липса на категорични доказателства, които да сочат на противоправно поведение от служители на ответната община и причинна връзка между това поведение и претърпените от ищцата вреди, предявеният иск е отхвърлен.

По основанието за касационно обжалване.

Съобразявайки горните разсъждения на въззивния съд следва да се приеме за очевидно неправилен изводът, че ответната община не следва да носи отговорност, понеже задължението за почистване на пътя след ремонтните работи е на изпълнителя по договора за строителство, а не на общината като собственик. Този извод е в логическо несъответствие и противоречие с предходния извод на съда, че общината е собственик на общинските пътища - §7, ал. 4 ПЗР ЗМСМА и като такава има нормативно установено задължение да ги поддържа в добро състояние - чл. 167, ал. 1 ЗДвП, чл. 30, ал. 4 и чл. 31 ЗП, чл. 48, ал. 2 ППЗП. Когато общината чрез договор е възложила другиму да извърши определени ремонтни дейности по пътя и това лице не изпълни договорното си задължение да възстанови пътя в изправно състояние, годно за ползване, то общината като собственик не се освобождава от отговорността да обезщети причинените на трети лица вреди от лошото състояние на общинския път. В тази ситуация спрямо пострадалото лице е налице съпричиняване на вредите от общината и от изпълнителя по договора, като съгласно чл. 53 ЗЗД отговорността на съпричинителите е солидарна и увреденият може да търси обезщетение от всеки от тях. Уговорките в договора за ремонт и строителство имат значение за вътрешните отношения на страните по този договор, но не и за трети лица, каквато се явява ищцата в случая.

По касационната жалба.

Основателни са оплакванията за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Въз основа на горните разяснения следва да се приеме, че по делото е установено основанието за носене на отговорност по чл. 49 ЗЗД от страна на общината за обезщетяване на причинените на ищцата вреди. След като общината по силата на закона е задължена да поддържа общинските пътища в изправно състояние и това задължение не е била спазено, то е налице противоправно бездействие. За ангажиране на отговорността няма значение дали пътят, където е станал инцидента, е бил непочистен от строителни отпадъци след ремонтните работи, извършвани от третото лице-помагач или от кал и камъни, вследствие на поройни дъждове. И в двата случая общината носи отговорност спрямо ищцата за бездействието си. Освен това, вероятно причината по улицата да има останали кал и камъни се дължи на недоброто възстановяване на настилката след ремонта, а обилните дъждове само са спомогнали за още по-затруднителното преминаване през участъка.

От страна на ответната община липсва оспорване на обстоятелствата, при които е настъпил инцидента с ищцата (нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба), поради което изложените от съда съображения, че са ангажирани само косвени доказателства и липсва свидетел, който да е очевидец на падането, са в нарушение на чл. 269 ГПК. Поддържаните от ответника възражения са за освобождаване от отговорност поради това, че такава следва да носи изпълнителят на възложената работа, а не възложителя, както и възражение за съпричиняване поради това, че ищцата сама е решила да върви не по тротоара, а по разкопаната улица и не е избрала друг маршрут. По първото възражение вече бяха изложени съображения за неговата неоснователност.

Съпричиняване от страна на ищцата също не е налице. По делото е установено, че тя е вървяла по улицата, защото по тротоара е било невъзможно да се мине (св. Н. и св. А.), така че поведението й не е неправомерно - чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Що се отнася до избора на маршрут - установено е от свидетелските показания, че това е най-краткият път до центъра на града, а и не съществува задължение за пешеходците да търсят и използват обиколни маршрути поради това, че пътят е в лошо състояние.

По размера на обезщетението. Отчитайки всички конкретни обстоятелства, които имат значение за причинените неимуществени вреди и за сумата, с която те могат да бъдат обезщетени и воден от критерия на чл. 52 ЗЗД за справедливост, настоящият състав счита, че искът е основателен в пълен размер. Ищцата е претърпяла счупване, лекувано няколко месеца, включително три пъти оперативно, имала е болки и неудобства в дълъг период от време, налице е трайно ограничаване на движенията на лакътя и китката. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 4000лв. до предявения размер от 8 000лв., поради което с настоящето решение могат да бъдат присъдени 4 000лв.

На основание изложеното следва да се отмени въззивното решение, с което искът е отхвърлен до размер на 4000лв. и тази сума да бъде присъдена на ищцата, заедно със законната лихва от датата на събитието - 16.06.2022г. до окончателното й изплащане.

По разноските. Касационната жалба е основателна и ищцата има право на всички разноски за касационното производство, които са 1200 лв. за адвокатско възнаграждение и 110 лв. държавни такси или общо 1310лв. Разноските за първоинстанционното производство са определени от съда по компенсация според уважената и отхвърлена част на иска и те са 975 лв., дължими от ищцата на ответника; в тази част първоинстанционното решение не е отменено и е влязло в сила. За въззивното производство, в което е обжалвана от ответника само уважената част на иска, ищцата има право на направените разноски, които са 1200лв. Така че общо са й дължими 2510лв.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 279/29.05.2024 г. на Окръжен съд - Враца постановено по гр. д. № 101/2024г. и вместо него постановява:

ОСЪЖДА ОБЩИНА МЕЗДРА да заплати на И. Д. Т., ЕГН [ЕГН], от [населено място] [улица] на основание чл. 49 ЗЗД сумата 4 000 /четири хиляди/ лв. обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на счупване на горния край на лакътна става и счупване на горния край на лакътна кост, настъпило на 16.06.2022г., поради подхлъзване и падане на непочистена общинска улица и неотстранени изкопни материали, заедно със законната лихва върху посочената сума от датата на събитието - 16.06.2022г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ОБЩИНА МЕЗДРА да заплати на И. Д. Т. сумата 2510/ две хиляди петстотин и десет/ лв. разноски за въззивната и касационна инстанция.

В производството като подпомагаща страна на ответника участва ДЗЗД Мездра 2020, ЕИК177475288.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: