Определение по т. д. №1202-25 на ВКС , ТК, Първо отд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3067

гр. София, 31.10.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 09 октомври, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г.

ЧЛЕНОВЕ:Б. Б.

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №1202/25 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Т. С. ЕАД срещу решение № 114/27.02.2025 г. по в. гр. д. №5806/24 на СГС, ГО, Втори В състав, с което е потвърдено решение № 20117734 от 11.03.2024 г., постановено по гр. дело № 18835/2019 г. по описа на СРС, 44 състав, с което е бил уважен предявеният от „С. П. ООД осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 137, ал. 2 ЗЕ за сумата от 22310 лв., представляваща обезщетение за ползване на присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция за снабдяване с топлинна енергия на жилищна сграда, находяща се в [населено място], ул. „К. Б. I“ № 195/201, за периода от 27.01.2017 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.03.2019 г., до окончателното плащане.

Излагат се основания за неоснователност и незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне на иска. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано, тъй като не e съобразено с недоказаността на активната материалноправна легитимация на ищеца като собственик на процесните съоръжения за ползването на които от ответника се претендира обезщетение от ищеца за процесния период от 27.01.2017 г. до 31.12.2018 г. Не се установявало, че процесните сграда и съоръжения са изградени за сметка на ищцовото дружество.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касация „С. П. ООД в писмен отговор от процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за правилността му. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав на СГС е изложил следните съображения в мотивите на същото:

Предявената искова претенция е с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, която регламентира възмездно ползване от топлопреносното предприятие на присъединителния тръбопровод, съоръженията към него и абонатната станция, в случаите в които те са изградени от клиентите на предприятието, а не от самото топлофикационно дружество. Посочената разпоредба регламентира специална хипотеза на неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД, като за основателността на претенцията ищецът следва да установи, че е изградил и към процесния период се явява собственик на описаните присъединителен топлопровод и абонатна станция - съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа на ответника, които са били съгласувани с топлопреносното предприятие, както и в какъв размер е цената за ползването на съоръженията през процесния период. От съдържанието на предварителен договор от 14.09.2007 г., сключен между страните по делото, ставало ясно, че „Стил проект“ ООД се е задължило да изгради за своя сметка присъединителен топлопровод и абонатна станция с посочените в договора параметри, с оглед присъединяването към топлопреносната мрежа на сграда, находяща се в [населено място], ул. „К. Б. 1“ № 195/201 или според съда, изграждането на процесните съоръжения е съгласувано предварително с топлопреносното предприятие и видно от приложените и неоспорени строителни книжа (предварително проучване, разрешение за ползване на жилищната сграда, ведно с изграденото външно топлозахранване и абонатна станция), същите са изградени съобразно посочените параметри. Съгласно клаузата на чл. 7, изр. 2 от предварителния договор, до прехвърляне на правото на собственост върху изградените съоръжения в полза на ответното дружество техен собственик е ищецът. Идентичен е и текстът на клаузата на чл. 23 от договора, която регламентира и задължението на топлопреносното предприятие да придобие правото на собственост върху съоръженията по реда на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ с писмен договор за присъединяване. От представените по делото писмени доказателства се установява, че вещното право върху процесните съоръжения е прехвърлено със съдебно решение от 30.12.2019 г. (влязло в сила на 09.03.2021 г.), постановено по в. гр. д. № 1143/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е отменено първоинстанционното решение на СГС и е уважен предявеният от „С. П. ООД срещу „Т. С. ЕАД конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор от 14.09.2007 г. за окончателен. Следователно, за предхождащия съдебното решение период 27.01.2017 г. - 31.12.2018 г. ищецът е бил собственик на топлопровода и абонатната станция и възраженията на въззивника в обратен смисъл се явяват несъстоятелни. В допълнение следва да се посочи, че между страните е налице и сила на пресъдено нещо относно принадлежността на правото на собственост върху процесните съоръжения в полза на ищеца към началната дата на посочения по настоящото дело период, предвид влязлото в сила решение от 23.02.2018 г. по гр. д. № 11935/2017 г. по описа на СГС, I-2 състав. С този съдебен акт е уважен идентичен иск по чл. 59 ЗЗД на „С. П. ООД срещу „Т. С. ЕАД за заплащане на обезщетение за ползването на съоръженията на посочения адрес за периода от 26.01.2012 г. до 26.01.2017 г., като при липсата на данни за извършени разпоредителни сделки с вещите след тази дата, то несъмнено ищецът се явява техен собственик и през целия процесен период до 31.12.2018 г.

С оглед на така изложеното, според въззивния съд, се доказва наличието на неоснователно обогатяване в полза на ответника, който през посочения период от време е ползвал собствените на ищеца съоръжения за осъществяване на търговската си дейност - продажба на топлинна енергия на крайните потребители посредством изградените от ищеца топлопровод и абонатна станция, въведени в редовна експлоатация чрез присъединяване към топлопреносната мрежа на [населено място] през м. 03.2009 г. (видно и от изводите на вещото лице по СТЕ). При това положение съдът е счел, че ответникът дължи обезщетение за ползването в размер на цената за достъп, определена въз основа на приетата от ДКЕВР Методика по чл. 36, ал. 3 ЗЕ - сумата от 22310 лв., съобразно приетото и неоспорено заключение на СТЕ.

За неоснователни са счетени от съда възраженията от страна на ответника по иска „Т. С. ЕАД за недължимост на сумата поради неправомерното поведение на ищцовата страна. От съответните приети по делото писмени доказателства „С. П. ООД е било подало заявление до „Т. С. ЕАД за сключване на окончателен договор за присъединяване на битов клиент към топлопреносната мрежа още през 2015 г., към което са били приложени множество документи, удостоверяващи наличието на основание за сключване на писмен договор за прехвърляне на съоръженията, като по делото не са налице данни ответникът да е указал на ищеца липсата на изискуема документация за сключване на сделката. Окончателното прехвърляне на собствеността върху съоръженията е осъществено по инициатива на самия ищец, който е предявил иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и при липса на съдействие от ответника за доброволно уреждане на спора, т. е. ищецът не е целял умишлено забавяне на процедурата и възпрепятстване на окончателното придобиване на топлопровода и абонатната станция от страна на топлопреносното предприятие. Цитираната във въззивната жалба разпоредба на § 4, ал. 4а ПЗР на ЗЕ е в сила едва от 08.05.2018 г. и има действие занапред, т. е. за по-голямата част от процесния период същата е неприложима. За остатъка от периода до 31.12.2018 г. са налице предпоставките на посочената норма за възникване на вземане за обезщетение (наем), доколкото по делото е представена нотариална покана от ищцовото дружество от 2012 г., с която ответникът е бил поканен да заплаща цена за ползването на съоръженията до уреждане на отношенията между страните с подписване на договор за прехвърляне на правото на собственост върху вещите.

С оглед на изложеното, съдът е приел, че предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1/ За задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства; 2/ Налице ли било пълно и главно доказване на спорните обстоятелства по делото единствено с косвени доказателства;

Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 по отношение на всички въпроси.

Съгласно т. 1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В мотивите към т. 1 от ТР по реда на нормативното тълкуване са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението.

Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че формулираните от касатора и възпроизведени по-горе процесуални въпроси , на които последният се позовава като основание за допускане до касация по чл. 280 ал. 1, т. 1, се отнасят към твърдени допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, каквито не се установява да са допуснати: обсъдени са всички писмени доказателства и заключението на в. л. по СТЕ/, които доказателства не са били и изобщо оспорени по своето съдържание от страна на ответното дружество/. Вторият въпрос за това, че определени факти, били счетени за налични само въз основа на косвени доказателства, както и преценката по конкретния правен спор за тези доказателства като косвени такива, представляват оплаквания по законосъобразността на обжалваното съдебно решение. Произнасянето по законосъобразността на въззивното решение по фактите и относно процесуалните действия по конкретния спор, принципно не попада в обхвата на селективното производство по чл. 288 ГПК, съгласно цитираното по-горе ТР. Т. произнасяне от ВКС се свежда до преценката на обжалвания акт, съгласно критериите по чл. 281 ГПК, което обаче се предпоставя от положителното произнасяне на ВКС по реда на чл. 288 ГПК, за което няма основания в настоящия случай, поради липса на коректно формулирани обуславящи изхода спора правни въпроси, което не може да се замести от твърденията за незаконосъобразност.

С оглед неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация, ВКС не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК..

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

С оглед представен списък по чл. 80 ГПК и налично платежно нареждане за направени разноски в настоящото производство такива следва да се присъждат в полза на ответника по касация в размер на 2380 лева-уговорено и заплатено по банков път възнаграждение за процесуално представителство.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 114/27.02.2025 г. по в. гр. д. №5806/24 на СГС, ГО, Втори В състав .

ОСЪЖДА „Т. С. ЕАД , ЕИК[ЕИК] да заплати на „С. П. ООД ЕИК[ЕИК] сумата от 2380 лева разноски пред настоящата инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.