ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5025

гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 1760 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез В. П. – началник на ТО - Р., срещу въззивно решение № 23/23.01.2025 г. по възз. гр. д. № 348/2024 г. на Апелативен съд – В. Т. с което като е потвърдено решение № 112/25.03.2024 г. по гр. д. № 39/2022 г. на Окръжен съд – Русе, са отхвърлени предявените от касатора срещу Т. А. И., Т. Т. А. и „ТД Консолидейшън“ ЕООД искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 5 302 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си жалбоподателят сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: 1) кой следва да носи доказателствената тежест за доказване на законния произход на средствата, предоставени за придобиване на МПС от проверяваното лице на контролираното търговско дружество и неговия клон съгласно Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ); 2) представляват ли „разход“ и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне на нетния доход, необходим за определяне на размера на несъответствието, получените средства от трети лица, вноски по банкови кредити и изпратени суми от проверяваните лица чрез системи за парични разплащания, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, и не е установено преобразуването им в друго имущество; 3) представляват ли „разход“ и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне на нетния доход, необходим за определяне на размера на несъответствието, средствата, вложени за придобиване на движимо имущество - МПС от търговското дружество и неговия клон - контролирано от проверяваното лице по см. на § 1, т. 6 ЗОНПИ, което не е разполагало със средства за финансиране на дейността си, и за придобиването на които не е установен законен източник на средства, в случай че те не са налични в края на проверявания период, и не е установено преобразуването им в друго имущество; 4) допустимо ли е отъждествяването на понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ с придобитото и наличното в края на периода имущество; 5) съставна част от определянето на несъответствието ли е установеният недостиг на парични средства (отрицателен нетен доход), получен при съпоставяне размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране; 6) съществува ли норма в ЗОНПИ, съгласно която отнемане на незаконно придобито имущество е допустимо, само ако то е на стойност над 150 000 лв. в края на проверявания период; 7) съществува ли норма в приложимия закон, съгласно която размерът на нетния доход има значение за определяне размера на несъответствието, само ако е положителна величина. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

С въззивното решение е прието за установено, че ответникът Т. И. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10 ЗОНПИ, като проверката пред КОНПИ обхваща периода от 24.07.2010 г. до 24.07.2020 г. Първоначално претенцията е предявена за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 488 564,85 лв., като с определение от о. с.з. на 12.10.2023 г. първоинстанционният съд е приел намаление на цената на иска до размера на сумата 5 302 лв. За разликата до предявения размер производството е прекратено, поради направен от ищеца частичен отказ от иска, имащ за предмет в тази му част отнемане на преминали, но неналични в края на проверявания период парични суми в патримониума на ответниците. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е посочил, че в началото на проверявания период лицата са разполагали с недвижим имот в [населено място], отчужден през 2012 г., два леки автомобила, за които няма данни за отчуждаване, налични суми по банкови сметки - общо 279,26 лв. Установеният отрицателен нетен доход, изчислен като разлика между доходи, приходи и източници на финансиране, намален с размера на обичайните и извънредни разходи на проверяваното лице и членовете на семейството му, не може да участва при формирането на несъответствие. В края на проверявания период наличното имущество е на обща стойност 12 412 лв. (2 дружествени дяла по 1 лев всеки на Т. И.; 10 дружествени дяла по 1 лев на Т. А.; лек автомобил „Мерцедес Е 300 ТД“ и лек автомобил „Мазда 6“). С оглед общата стойност на придобитото от ответниците и налично в края на проверявания период имущество, липсва релевантното по смисъла на § 1, т. 3 ЗОНПИ „значително несъответствие“, тъй като не се констатира превишение с над 150 000 лв. на стойността на имуществото в началото и в края на периода.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Въпросите в изложението нямат претендираното от жалбоподателя значение след заявения отказ от исковете, с които е претендирано отнемане на неналични, преминали през патримониума на ответниците парични средства. Предмет на делото е искане за отнемане на имущество на обща стойност 5 302 лв. При установено да е придобито и налично в края на проверявания период имущество на обща стойност 12 412 лв., което е под прага в § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ от 150 000 лв., няма как да се приеме, че то превишава с толкова реализирания от ответниците нетен доход. В тази връзка, в мотивите на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Незаконно обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. Когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.

В случая, след като в патримониума на ответниците в края на проверявания период е налично имущество на обща стойност 12 412 лв. и липсва друго движимо и недвижимо имущество и налични парични средства, то приетото с обжалваното решение, че не е възможно да се формира релевантното за закона „значително несъответствие“, не влиза в противоречие с постановките на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ.

Наличието на задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд, изключва допускането на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съгласно установената практика, основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно от касационната инстанция. „Очевидната неправилност“ предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебния акт и при установените от инстанцията по същество факти. В случая КОНПИ не сочи обстоятелства, които да могат да се подведат към хипотезата на квалифицирана неправилност на обжалвания акт, а излага доводи за неправилно прилагане на материалния закон. Тези доводи не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК, поради което касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК не може да бъде допуснато.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 23 от 23.01.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 348/2024 г. по описа на Апелативен съд – В. Т.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.