ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3088София, 04.11.2025 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

И. Д.

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т.д. № 2034/2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Б. К., като процесуален пълномощник на Г. М. А., действащ лично и със съгласието на своята майка Т. Й. Б., срещу определение № 330 от 20.05.2025 г. по в. гр. д. № 184/2024 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение № 37 от 07.02.2025 г. в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адвокат К. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Частният жалбоподател счита атакуваното определение за неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че на представляващия го адвокат не се дължи присъждане на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА поради липса на идентичност между предмета на упълномощителната сделка и предмета на договора. Позовава се на практиката на ВКС, според която липсата на договор с изрична уговорка, че правната услуга е за определена инстанция, не е основание за недължимост на адвокатско възнаграждение. Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени въззивното решение в частта за разноските, като присъди адвокатско възнаграждение на адвокат К. за процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция в размер от 1600 лв.

Ответникът по частната жалба – ЗД „Б. И. АД, [населено място] – не заявява становище по същата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

За да остави без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, направени във въззивната инстанция, решаващият състав е приел, че договор за правна защита и съдействие, доказващ постигнато съгласие за безплатна правна помощ от представителя на ищеца за въззивното производство, не е представен. Посочил е, че в приложения в първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие е уговорено оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в завеждане и водене на гражданско дело във връзка с ПТП от 23.03.2023г., при което Г. М. А. е получил телесни увреждания. Според съдебния състав, от текста на договора не може да бъде направен извод, че предметът му обхваща и необходимите действия до приключване на делото във въззивното производство, доколкото липсва изрично уточнение в този смисъл. Освен това е взел предвид, че в представеното пред първата инстанция пълномощно в полза на адвокат Б. К. липсва волеизявление за безплатна правна помощ. С оглед на това, въззивният съд е преценил, че, доколкото липсва идентичност между предмета на упълномощителната сделка и предмета на договора за правна защита и съдействие, на посочения адвокат не следва да се присъдят разноски за оказана безплатна правна помощ и процесуално представителство на ищеца.

Обжалваното определение е неправилно.

Ищецът Г. М. А., действащ чрез своята майка и законен представител – Т. Й. Б., е предявил частичен иск срещу ЗД „Б. И. АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 10 000 лв. (част от общо вземане в размер от 40 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Към исковата молба е представено пълномощно, подписано от упълномощителя и упълномощения, съгласно което Т. Й. Б., като майка и законен представител на Г. М. А., упълномощава адвокат Б. К., да я представлява и защитава във връзка с настъпило на 23.03.2022 г. ПТП, при което Г. М. А. е получил телесни увреждания, „като завежда и води делото до приключването му във всички инстанции, в производство по отмяна и възобновяване; да извършва всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване; изрично има и правата по чл. 34, ал. 2 и 3 ГПК – за сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата страна, да изменя искания в хода на делото, както и да сключва помирения“. В договора за правна помощ и съдействие, обективиран на същата страница, като предмет е посочено „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в завеждане и водене на гражданско дело във връзка с ПТП от 23.03.2023г., при което Г. М. А. е получил телесни увреждания“, безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

С решение № 105 от 24.01.2024 г. по гр. д. № 1537/2022 г. на Кюстендилски районен съд искът за неимуществени вреди е уважен частично за сумата 5 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.04.2022 г. до окончателното й плащане.

Производството по в. гр. д. № 184/2024 г. на Кюстендилски окръжен съд е образувано по подадени и от двете страни въззивни жалби срещу първоинстанционното решение.

С въззивното решение, след частична отмяна на първоинстанционното решение, ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца допълнително сумата 5 000 лв., ведно със законната лихва върху нея. В решението е посочено, че доколкото договор за правна защита и съдействие, доказващ постигнато съгласие за безплатна правна помощ от представителя на ищеца за въззивното производство, не е представен, на пълномощника на ищеца не може да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

Горният извод на въззивния съд не може да бъде споделен. Клаузата в договора за правна помощ и съдействие от 13.07.2022 г., предвиждаща задължение на адвоката за „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в завеждане и водене на гражданско дело…“, т. е. без „воденето на делото“ да е ограничено изрично до точно определена инстанция, тълкувана във връзка с подписаното от двете страни на същата дата пълномощно, обхващащо процесуално представителство от адвоката за всички инстанции, налага категоричния извод, че предмет на договора е правната защита на страната до приключване на делото с влязъл в сила акт. Ето защо, с оглед изхода на делото, на ангажирания от ищеца адвокат се дължи възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Като съобрази обема на осъществената защита на ищеца във въззивното производство, изразяваща се в подаване на въззивна жалба и отговор на въззивната жалба на ответното застрахователно дружество, както и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, настоящата инстанция приема, че на адвокат К. следва да бъде присъдено общо възнаграждение в размер на 600 лв.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 330 от 20.05.2025 г. по в. гр. д. № 184/2024г. на Кюстендилски окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 37 от 07.02.2025 г. по в. гр. д. № 184/2024 г. на Кюстендилски окръжен съд в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА ЗД „Б. И. АД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на адвокат Б. К. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 600 (шестстотин) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: