ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5006София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4734 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 8191 от 05.12.2017 г. по в. гр. д. № 10793/2012 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение молбата по чл. 250 ГПК на Н. М. Н., обективирана в касационната му жалба и поддържана с молби с вх.№ № 8349 и 8351 от 25.07.17 г., за допълване на въззивното решение от 28.10.2016 г. по гр. д. № 10793/2012 г. на Софийски градски съд.
Съдът е приел, че с основното решение по делото от 28.10.16 г. е потвърдено решението от 17.02.12 г. по гр. д. № ЗЗ912/08 г. на СРС, 33 с-в, в частта, с която е отхвърлен изцяло предявеният от Н. М. Н. срещу „Напоителни системи“ ЕАД частичен иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 5 100 лв. /при пълен размер на иска от 500 000 лв./, представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на представено в съдебно заседание на 17.06.08 г. по гр. д. № 4589/08 г. на СГС писмо-уведомление, изходящо от управителя на клона на ответното дружество в [населено място], съдържащо неверни, позорни, обидни и клеветнически твърдения, ведно със законната лихва от датата на увреждането-17.06.2008 г., до окончателното изплащане. Решението е влязло в сила, като с определение от 27.06.17 г. по гр. д. № 1138/17 г. на ВКС, III ГО, не е допуснато до касационно обжалване.
Прието е, че с молба вх. № 8349/25.07.17 г., инкорпорирана в касационната жалба, Н. М. е поискал допълване на въззивното решение. Въззивният съд не се бил произнесъл по 15% от процесните деликтни деяния. Иска от съда да постанови решение, с което да се произнесе по целия предмет на процесния деликт, включително по твърденията за изнасяне на неистини пред съда; злоупотреба с процесуални права; създаване по престъпен начин на антидатиран документ с невярно съдържание с цел да бъде подведен съдебният състав и да бъде манипулиран процесът по гр. д. № 4589/07 г. на СГС в съответствие с престъпните интереси на ответното дружество и умишлено представяне на визирания, създаден по престъпен начин, клеветнически пасквил по посоченото дело с визираната противоправна престъпна цел. Твърди, че генералният деликт, представлява „активно мероприятие“, чрез което се разпространяват процените неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения чрез разпространение на множество копия и екземпляри от процесния клеветнически пасквил, интернет, предоставяне в публичното пространство и ползване спецификата на публичния интерес, така че да станат достояние на неограничен кръг от хора и чрез вербално разпространение сред огромен и неограничен кръг от хора.
Прието е, че молбата по чл. 250 ГПК е неоснователна. Въззивният съд се е произнесъл по целия предмет на иска по чл. 49 ЗЗД. Изложените в молбата оплаквания по своята същност представляват оплаквания за немотивираност на решението, което е предмет на преценка по реда на инстанционния контрол, а не по реда на чл. 250 ГПК.
Касационна жалба срещу въззивното решение по чл. 250 ГПК е подадена от Н. М. Н. чрез пълномощника му адв.Н. Х. М..
Поддържа се, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо, очевидно неправилно, противоречи на практиката на ВКС, на актове на СЕС и ЕСПЧ и че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съдебният състав не бил избран по установения в закона ред, т. е. бил налице незаконен състав, който бил формиран след отвод на съдия Д. П.. Съдиите, постановили съдебното решение, не били участвали в нито едно от заседанията по делото. Решението по чл. 250 ГПК следвало да се постанови от съдебния състав, постановил основното решение по чл. 49 ЗЗД. Съдът се произнесъл по друго искане за допълване на основното решение, различно от това, с което е сезиран, затова решението било недопустимо. Съдът пререшил правен спор, разрешен с влезли в сила съдебни актове. Изложени са и множество оплаквания за неправилност на основното съдебно решение по чл. 49 ЗЗД, постановено и в нарушение на текстове от ЕКПЧ и Хартата на основните права на ЕС, с препратки към практика на ЕСПЧ и СЕС. Поддържа се също, че е нищожно решението на първата инстанция по предявения иск по чл. 49 ЗЗД и се иска прогласяване на тази нищожност. Иска се прогласяване нищожността или обезсилване на обжалваното решение по чл. 250 ГПК или поне отмяната му като неправилно, след което да бъде уважен изцяло частичният иск по чл. 49 ЗЗД, евентуално делото да се върне на друг състав на въззивния съд с указания по тълкуването и прилагането на закона след събиране на нови доказателства. Иска се да бъде спряно производството по делото и да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС по 24 формулирани въпроси.
В изложението към жалбата са поставени следните въпроси:
1. Нищожно ли е съдебно решение, което е постановено от незаконен състав;
2. Нищожно ли е въззивно съдебно решение, с което е потвърдено нищожно решение на първоинстанционния съд;
3. Нищожно ли е съдебно решение по деликтен иск, което е постановено в противоречие с влезли в законна сила съдебни актове на наказателен съд;
4. Недопустимо ли е допълнително съдебно решение, с което съдебният състав не се произнася по конкретно предявено искане по чл. 250 ГПК /относно наличието на конкретно посочени елементи на специалния деликт по чл. 3 ГПК и генералния деликт, по който няма мотивирано произнасяне в основното съдебно решение, а това са съществени елементи на процесния сложен, съставен, комплексен и многоаспектен деликт/, а вместо това се „произнася“ по някакво измислено от съдебния състав, но никога не предявено от ищцовата страна искане /относно размера на иска/;
5. Недопустимо ли е въззивно съдебно решение, с което съдебният състав неправомерно пререшава правен спор, отдавна разрешен чрез два влезли в сила съдебни акта по чл. 234, л. 3 ГПК, вр. чл. 297 ГПК;
6. Недопустимо ли е обжалваното въззивно съдебно решение, което е постановено при грубо нарушение на императивната правна норма на чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК в противоречие с влезлите в сила съдебни актове на наказателен съд, включително по отношение на извращаването на реалната и фактическа обстановка, от която се състои деликтът по отношение на съответния извършител, на противоправността му и на вината;
7. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че при грубо нарушение на задълженията на въззивния съдебен състав да установят обективната истина, залегнала в чл. 10 ГПК, чл. 7 ЗСВ, чл. 47 от Хартата на основните права в ЕС и чл. 6, ал. 1 и чл. 13 ЕКПЧ въззивният съдебен състав демонстративно не е събрал доказателствата, за които своевременно са предявени искания от ищцовата страна на доказателствени искания във въззивната жалба и които ако бяха приети, щяха да доведат до коренно противоположни фактически и правни изводи;
8. „Длъжен ли е българският държавен съд да уважи деликтен иск, чрез който несъмнено се доказва, че в процесния сложен, съставен, комплексен и многоаспектен деликт се установява, че са разпространявани неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения, чрез различни способи на „Активно мероприятие“, така че да са практически разпространени сред огромен и неограничен кръг от хора и несъобразяването на визираните обстоятелства от въззивния съд, представлява ли както основание за допускане на касационно обжалване, така и касационно отменително основание“;
9. „Допустимо ли е ответникът по гражданско дело грубо да нарушава чл. 3 ГПК и да упражнява процесуални права при излагане на неистини пред съд, включително и чрез извършване на деликти, включително и на деликти, съдържащи престъпления и неправомерна преценка на визираните обстоятелства на въззивния съд, представлява ли както основание за допускане на касационно обжалване, така и касационно отменително основание“;
10. „Представлява ли както основание за допускане на касационно обжалване, така и касационно отменително основание обстоятелството, че въззивният съд съвсем невярно, неправомерно и необосновано твърди, че обжалваните и реално неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения, уж не били позорни и унизителни“;
11. „Представлява ли, както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че въззивният съдебен състав изцяло е игнорирал основните доказателства по делото, а останалите е изопачавал и извращавал, с цел да създаде псевдомотиви за неверните фактически и правни псевдоизводи“;
12. „Неизпълнението на задълженията на съдебния състав по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди всички доводи на ищцовата страна, изложени във въззивната жалба, и да изясни кои от тях приема, и кои не и каква причина, както и да обсъди всички доказателства по делото, представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване“;
13. „Неизпълнението на задълженията на българската държава да осигури „независим и безпристрастен съд“ по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз представлява ли, както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване“;
14. „Представлява ли, както основание за допускане на касационно обжалване, така и касационно отменително основание обстоятелството, че въззивният съдебен състав не е отчел обстоятелството, че измежду елементите на процесния сложен, съставен, комплексен и многоаспектен деликт, са и клеветническите твърдения, което не е отчетено от въззивния съдебен състав, нито спецификата на клеветническите твърдения, нито редът за тяхното доказване“;
15. „Неизпълнението на основните задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, както и от международното право (Европейската конвенция защита на правата на човека и основните свободи) представлява ли, както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване“;
16. „Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване фактът, че въззивният съдебен състав демонстративно не е събрал доказателствата, за чието събиране ищцовата страна своевременно е предявила доказателствени искания, а след това по изключително циничен начин въззивният съдебен състав неправомерно отхвърля предявения деликтен иск, като твърди, че уж не били доказани точно тези обстоятелства, за чието доказване ищцовата страна своевременно е предявила доказателствени искания, но самият въззивен съд не е събрал необходимите за доказването им доказателства;
17. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че вместо да бъдат избрани членовете на съдебния състав по законоустановения в чл. 9 ЗСВ ред /чрез електронно разпределение на случаен принцип/;
18. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че обжалваният позорен съдебен акт, подписан от съдията М. Г. и А. Г., за които са налице множество влезли в сила съдебни актове, с които се установява, че те не представляват „Независим и безпристрастен съд“ и следва да бъдат отвеждани от всички съдебни дела, които засягат правната сфера на ищеца;
19. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че напълно цинично останалите членове на съдебния състав са назначени по административен ред чрез злоупотреба с административна власт именно от Д. П., която първоначално чрез престъпна злоупотреба с власт е манипулирала настоящото дело във вреда на ищеца и в интерес на заинтересуваните ислямистки и мафиотски структури, а след това е отведена от участие в настоящото съдебно дело с влязъл в законна сила съдебен акт, който установява, че Д. П. не представлява „Независим и безпристрастен съд“ по съдебни дела, които засягат правните интереси на ищеца и следва да бъде отведена от тях;
20. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че въззивният съдебен състав игнорира и не присъжда обезщетение за тази част от деликтите, състоящи се от множество деяния, представляваща „Активно мероприятие“, чрез които са разгласени от разпространители на ответното търг. дружество, респ. от лицата, на които е възложена „работа“ по смисъла на чл. 49 ЗЗД, процесните гнусни, неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения, включително и по отношение на всеки от основните способи на разпространение;
21. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че преследвайки престъпната цел да манипулира делото в интерес на търговско дружество, въззивният съдебен състав е игнорирал основните доказателства по делото
22. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че преследвайки престъпната цел да манипулира делото в интерес на търговско дружество, въззивният съдебен състав е игнорирал и изобщо не е обсъдил в обжалваното позорно решение влезлите в сила съдебни спогодби и актове по чл. 234 НК, които са одобрени.
23. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че преследвайки престъпната цел да манипулира делото в интерес на търговско дружество, въззивният съдебен състав е игнорирал и изобщо не е обсъдил съдебните признания по смисъла на чл. 175 ГПК, направени от прекия извършител /деликвент/ - отв. М. Е. в съдебна спогодба, в молба вх. № 8418 от 08.02.2010 г., представена по гр. д. № 4589/2007 г. на СГС;
24. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че преследвайки престъпната цел да манипулира делото в интерес на търговско дружество, въззивният съдебен състав е игнорирал и изобщо не е обсъдил показанията на основния свидетел адв. М. М.;
25. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че преследвайки престъпната цел да манипулира делото в интерес на търговско дружество, въззивният съдебен състав е изопачил показанията на свид. Н.Г. и Г.В.;
26. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че преследвайки престъпната цел да манипулира делото в интерес на търговско дружество, въззивният съдебен състав е изопачил и извратил дори събраните по делото писмени доказателства, включително личното трудово досие на отв. М. Е. и изричното пълномощно, с което ответното търговско дружество е възложило „работа“ по смисъла на чл. 49 ЗЗД на отв. Г.Г. и отв.М.Е., а след това е вписал в позорното съдебно решение абсурдното твърдение, че едва ли не преките извършители не били извършили процесния деликт при и по повод възлагане на „работа“;
27. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че въззивният съдебен състав до такава степен извращава и изопачава както закона, така и доказателствата по делото, че в обжалваното позорно въззивно съдебно решение е вписал, че едва ли не процесният сложен, съставен комплексен и многоаспектен деликт не е извършен от преките извършители при и по повод изпълнение на процесната работа по чл. 49 ЗЗД от ответното търговско дружество;
28. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че посредством обжалваното позорно съдебно решение, извършвайки престъпна злоупотреба с власт, въззивният съдебен състав се опитва да пререшава правни въпроси, които отдавна са решени с влезли в сила съдебни актове;
29. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че при грубо нарушение на императивна материалноправна норма на чл. 300 ГПК и чл. 413 ГПК, преследвайки престъпната цел неправомерно да избави ответното търговско дружество дори от гаранционно-обезпечителна деликтна отговорност, са вписани в обжалваното позорно съдебно решение твърдения, които коренно се различават и тотално противоречат на установените с влезли в законна сила съдебни актове на наказателния съд по смисъла на чл. 24, ал. 4, т. 3 НПК;
30. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че въззивният съдебен състав, извършвайки престъпна злоупотреба с власт с цел да избави ответното търговско дружество дори от гаранционно-обезпечителна деликтна отговорност, вписва в обжалваното позорно съдебно решение неверни твърдения, които коренно противоречат дори на самопризнанията на преките извършители по смисъла на чл. 175 ГПК, както и на сключените от самите деликвенти съдебни спогодби;
31. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че въззивният съдебен състав, извършвайки престъпна злоупотреба с власт с цел да избави ответното търговско дружество дори от гаранционно-обезпечителна деликтна отговорност, вписва в обжалваното позорно съдебно решение неверни твърдения, че от процесния гнусен, сложен, съставен, комплексен и многоаспектен деликт не били произтекли вреди, въпреки че причинените огромни и непоправими вреди се доказват по несъмнен и категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели и от материалите по приобщеното дело;
32. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че въззивният съдебен състав, извършвайки престъпна злоупотреба с власт с цел да избави ответното търговско дружество дори от гаранционно-обезпечителна деликтна отговорност, вписва в обжалваното позорно съдебно решение неверни твърдения, че едва ли не свидетелите не излагат конкретни факти от живота на ищеца и непосредствени впечатления;
33. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване фактът, че въззивното съдебно решение е постановено от незаконен състав, която е следвало да бъде отстранен от делото съобразно критериите за независим и безпристрастен съд, залегнали в чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз и чл. 6, ал. 1 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, чл. 7 ЗСВ и чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК;
34. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване фактът, че въззивният съдебен състав незаконно извършва отказ от правосъдие с псевдоаргументи, изхождащи от процесуалното поведение на първоинстанционния съд;
35. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване фактът, че както първоинстанционният съдебен състав, така и въззивният съдебен състав не са изготвили пълен доклад по смисъла на чл. 146 ГПК;
36. „Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че въззивният съдебен състав изобщо не е обсъдил по реда на чл. 236, ал. 3 ГПК основния довод във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е постановено от незаконен състав и неправомерно е „потвърдено“ от въззивния съдебен състав съдебно решение, което е подписано от първоинстанционния съдия, който не представлява „независим и безпристрастен съд“, и за когото са налице нормативно установените забрани да участва под каквато й да било форма в настоящето съдебно производство, нормативно установени в чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз и чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, чл. 7 ЗСВ и чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК“;
37. „Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че въззивният съдебен състав при грубо нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК не е обсъдил основните доводи за извършени от първоинстанционния съдебен състав груби нарушения на императивните правни норми на правото на Европейския съюз и на международното право, като неправомерно е потвърдено неправомерното първоинстанционно решение при грубо нарушение на Правото на Европейския съюз и международното право“;
38. „Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че въззивния съдебен състав неправомерно е „потвърдил“ неправомерното съдебно решение на първоинстанционния съдебен състав, за който е налице нормативно установена забрана да участва в настоящото дело, тъй като не представлява „независим и безпристрастен съд“ по смисъла на чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз и чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и фактът, че въззивният съдебен състав дори не се е произнесъл по така предявените искания във въззивната жалба“;
39. „Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване фактът, че въззивното съдебно решение не е мотивирано и въззивният съдебен състав се позовава единствено на голословни декларации, без да са кореспондиращи нито с доказателствата, нито с анализа на доказателствата и по този начин грубо се погазва правото на защита на ищцовата страна, която реално не знае срещу какви неправомерни и неверни мотиви да организира защитата си, както извършеното от въззивния съдебен състав“;
40. „Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване фактът, че въззивният съдебен състав в обжалваното неправомерно въззивно съдебно решение е написал, че почти всички неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения според въззивния съдебен състав били „оценъчни съждения“ и не следвало да се доказват; Допустимо ли е да се разпространяват неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения, които да се наименуват „оценъчни съждения“ и за причинените от такива неправомерно именувани „оценъчни съждения“ неимуществени вреди, следва ли деликвентите, които ги разпространяват, да понесат законоустановената деликтна отговорност;
41. „Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване подобно устно разпространение на клеветнически оценки, съдържащи единствено неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения деликт и длъжен ли е българският съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени от такъв деликт, което неправомерно не е извършил въззивният съдебен състав и неизпълнението на това задължение представлява ли основание за отмяна на въззивното съдебно решение.
42. „Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за отмяна на неправомерното и позорно съдебно решение, така и основание за допускане на касационно обжалване фактът, че въззивният съдебен състав грубо е нарушил първичното право на Европейския съюз в лицето на чл. 1 от Хартата за основните права в Европейския съюз и е отказал да постанови осъдително решение, с което да защити накърненото от ответниците достойнство на ищеца“;
43. „Представлява ли както касационно основание за отмяна на неправомерното и позорно съдебно решение, така и основание за допускане на касационно обжалване фактът, че въззивният съдебен състав грубо е нарушил първичното право на Европейския съюз в лицето на чл. 20 и чл. 21 от Хартата за основните права в Европейския съюз, като е извършил неправомерна дискриминация на ищеца по политически признак и неправомерно е отменил изключително правомерното и основателно решение на първоинстанционния съд с дискриминационния мотив, че ищецът бил „политик“, поради което според въззивния съдебен състав спрямо него можело да се извършват подобни деликти, безнаказано за деликвентите“;
44. „Представлява ли както касационно основание за отмяна на въззивното съдебно решение, така и основание за допускане на касационно обжалване фактът, че въззивният съдебен състав в нарушение на чл. 5 ал. 2, от Конституцията на Р. България грубо нарушава чл. 32, ал. 1 от Конституцията и отказва да изпълни конституционните си задължения да осигури защита с осъдително съдебно решение срещу извършеното от ответниците грубо посегателство „върху неговата чест, достойнство и добро име“;
45. „Представлява ли както касационно основание за отмяна на въззивното съдебно решение, така и основание за допускане на касационно обжалване фактът, че въззивният съдебен състав в нарушение на чл. 5, ал. 2 от Конституцията грубо е нарушил правната норма на чл. 39, ал. 2 от Конституцията, като не е спазил конституционната разпоредба, че прикривайки неправомерното поведение, като деликвентите злоупотребяват с предоставеното им право да разпространяват информация и го „използват за накърняване на правата и доброто име“ на ищеца (на известния Борец против мафията и корупцията адв. Н. Н.)“;
46. „Длъжен ли е българският съд, съобразно принципа на непосредствена приложимост на принципа на примат на правото на Европейския съюз да приложи правната норма на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Хартата за основните права в Европейския съюз и провеждането на „публичен“ и „справедлив“ процес от „независим и безпристрастен съд“ за причинените огромни имуществени и неимуществени вреди, причинени от деликвентите и неизпълняването им от въззивния съдебен състав представлява ли, както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване“;
47. „Правните норми на Правото на Европейският съюз и в частност правната норма на чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз, в съответствие с принципа на примат на правото на Европейския съюз, дерогират ли правните норми на българското национално право, които им противоречат и неспазването на принципа на примат на правото на Е. С. над националното право представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване“;
48. „Правната норма чл. 5, ал. 4 от Конституцията означава ли, че чл. 6, ал. 1 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи дерогира всички правни норми на вътрешното право в България, които му противоречат и неспазването на това основно правно положение от въззивния съд, представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване“;
49. „Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване поведението на въззивния съд, с което при грубо нарушение на правото на Европейския съд в лицето на чл. 47, ал. 1 от Хартата за основните права на Е. С. демонстративно не само, че не е осигурил на ищеца „ефективно право за защита пред съд“, но и грубо е погазил правото му на защита“.
Ответникът в производството „Напоителни системи“ ЕАД не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по чл. 250 ГПК, което подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като основното решение по делото също подлежи на касационно обжалване.
Не съществува вероятност въззивното решение да е нищожно и следователно касационното обжалване не може да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК. В теорията и в съдебната практика се приема, че съдебен акт, постановен от незаконен състав, е нищожен. Незаконен е този състав, който е формиран в нарушение на процесуалния закон – например когато в състава участва съдия, който не е взел участие в разглеждане на делото; когато вместо петчленен се е произнесъл тричленен състав и др. В настоящия случай няма данни за незаконен състав. Решението по чл. 250 ГПК е постановено от тричленен състав на Софийски градски съд. Съставът е формиран след отвод на съдия Д. П., която е била член на състава, постановил основното въззивно решение по делото, както и след отводи на други четирима съдии. Неприложима в случая е практиката на СЕС, която разглежда правилата за отвод и самоотвод като гаранции за независимост и безпристрастност на съда по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Хартата на основните права на ЕС, тъй като в случая няма данни за извършено от съда нарушение на чл. 22 ГПК. Липсват данни, които да създадат съмнение, че формираният състав не е бил безпристрастен. Нещо повече - в касационната жалба не се съдържа такова сериозно оплакване по смисъла на т. 46 и т. 47 от решение на Съда на Европейската общност /голям състав/ от 1 юли 2008 година по съединени дела C-341/06 P и C-342/ (Chronopost SA и La Poste срещу Union franзaise de l’express (UFEX) и др.), което да предизвика проверка на оплакването за нарушаване на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а оттук и за отправяне на преюдициално запитване за тълкуването на тази разпоредба.
На следващо място – въпроси № 2 и № 3 от изложението, свързани отново с нищожността на съдебното решение, не могат да обусловят допускане на касационно обжалване, тъй като са относими не към производството по чл. 250 ГПК, което е предмет на разискване в настоящото дело, а към основното производство по чл. 49 ЗЗД, приключило с влязло в сила решение. Въпросите не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснена в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, затова по тях не може да се допусне касационно обжалване.
Не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, което се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване, ненадлежното му упражняване. Съдебният акт е недопустим и когато съдът се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита, ако не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен. В случая, с оглед посочените критерии, съдебният акт не може да бъде оценен като вероятно недопустим. Съдът се е произнесъл в рамките на отправеното искане за допълване на основното решение по чл. 49 ЗЗД и след като е констатирал, че това решение съдържа произнасяне по цялото искане за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на предявеното основание, е оставил без уважение молбата по чл. 250 ГПК. Не може да бъде споделено субективното виждане на жалбоподателя, че гражданският съд при произнасянето си по иска по чл. 49 ЗЗД не се е произнесъл по цялото искане. Това виждане е мотивирано с общи фрази за генерален деликт и специален деликт по чл. 3 ГПК, без никаква връзка с конкретното дело. Не може да бъде споделено и виждането на жалбоподателя, че въззивното решение противоречи на силата на пресъдено нещо по други влезли в сила съдебни актове. Няма как самото отхвърлително решение по чл. 250 ГПК да противоречи на формирана сила на пресъдено нещо по други дела, тъй като с него се разрешава един много тесен въпрос дали основното решение съдържа произнасяне по цялото искане на ищеца, т. е. с отхвърлителното решение по чл. 250 ГПК не се разрешава никакъв материалноправен спор. По-специално за въпрос № 6 – той също е свързан не с решението по чл. 250 ГПК, което е предмет на настоящото дело, а с влязлото в сила основно решение по чл. 49 ЗЗД и следователно въпросът не е относим към производството по чл. 250 ГПК и по него не може да се допусне касационно обжалване по причините, разяснени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Всички останали въпроси от № 7 до № 49 са свързани не с решението по чл. 250, ГПК, което е предмет на настоящото дело, а с основното решение по чл. 49 ЗЗД, което е влязло в сила. Затова тези въпроси не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По същите съображения не следва да се отправя и преюдициално запитване до СЕС във връзка с твърденията за нарушение на текстове от ЕКПЧ и Хартата на основните права на ЕС, които принципно биха могли да имат връзка само с решението по чл. 49 ЗЗД, което обаче е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство.
Въззивното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, тъй като при неговия прочит не се откриват груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8191 от 05.12.2017 г. по в. гр. д. № 10793/2012 г. на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: