ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5034 гр.София, 05.11.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр. д.№ 1165 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано по частна касационна жалба на В. Л. П. чрез адв. М. Д. срещу определение № 3324 от 23.12.2024 г. по в. ч.гр. д. № 2881/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което се оставя без уважение частната му жалба против разпореждане № 21204/04.09.2024 г. по гр. д.№ 9316/2024 г. на Софийския градски съд за връщане на подадената от него искова молба за оспорване на бащинството на родения на * С. В. П., по време на брака му с Д. С. П. поради предявяване на иска след преклузивния срок по чл. 62, ал. 1, изр. 3 ГПК.

В частната касационна жалба се твърди, че определението е неправилно и в противоречие на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, националните съдилища да прилагат установените в законодателствата на договарящите държави крайни срокове за предявяване на иск при оспорване на произход от страна на презумтивния баща само при категорично доказан надделяващ обществен интерес. В изложение към жалбата са поставени въпросите: 1.„Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?“; 2.„Длъжен ли е съдът да приложи пряко правните стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ по чл. 8 КЗПЧОС, когато е сезиран с иск с правно основание чл. 62, ал. 1 СК?“; 3.„Длъжен ли е националният съд, при преценката дали да...