РЕШЕНИЕ

№ 672

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. София, 06.11.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Д. К.

при участието на секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдия Коледжикова гр. дело № 1418 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по подадена от името на Х. М. И. и Х. М. И. от [населено място] чрез адв.Д. Д. като представляващ Адвокатско съдружие „Дочев и Гайдаров“, гр.София молба за отмяна на влязлото в сила решение № 45 от 06.01.2025 г. по гр. д. № 7781/2024 г. на Варненския районен съд, с коeто по иск на „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД е признато за установено по отношение на Х. М. И. и Х. М. И., че не са собственици на 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор ***** по КК на [населено място].

Молителите сочат, че са правоприемници на В. Г. В. по договор за замяна от 2023 г. В молбата за отмяна се твърди, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Поддържа се, че с решение № 1431 от 31.07.2018 г. по гр. д. № 2375/2016 г. на Окръжен съд - Варна, влязло в сила на 13.01.2020 г., са отхвърлени предявените искове от „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД срещу В. Г. В. и останалите страни по сделката, за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от 11.06.2015 г. поради невъзможен предмет и поради противоречие със закона.

С решение № 69 от 11.08.2022 г. по гр. д. № 3297/2021 г. на ВКС е признато за установено по отношение на „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД, че В. Г. В. е собственик на 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор ***** по КК на [населено място].

Молителите считат, че решение № 45 от 06.01.2025 г. по гр. д. № 7781/2024 г. на Варненския районен съд противоречи на посочените две влезли в сила съдебни решения, обвързващи страните по него. Молят за отмяната му, претендират направените по делото разноски.

В писмения си отговор ответника по молбата „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД счита същата за недопустима и основателна. Сочи, че молителите нямат правен интерес от отмяна на влязлото в сила решение от 2025 г., тъй като са прехвърлили правата си върху имота след вписването на исковата молба по гр. д. № 7781/2024 г. на Варненския районен съд. Счита, че решението на ВКС обвързва различни страни (липсва идентичност на страните по гр. д. № 7781/2024 г. на Варненския районен съд); видът на искова защита по двете дела е различен, както и че са налице нови юридически факти. По делото пред Районен съд Варна искът е обоснован с твърдение за нищожност на сделката от 20.03.2023 г., която не е била разглеждана в предходното производство. Ответникът представя Констативен протокол от 13.06.2023 г. като доказателство, че имотът с идентификатор ***** не съществува. Поддържа твърдението си за нищожност на договора от 20.03.2023 г. Претендират направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатените от молителите разноски за адвокат.

Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, като с определение № 2160 от 29.04.2025 г. същата е допусната до разглеждане. Неоснователно е възражението на ответника за липса на правен интерес от подадената молба поради разпореждането от страна на молителите с имота, предмет на иска. Доколкото те са страна по делото, в което е постановено решението, чиято отмяна се иска, и са обвързани от неблагоприятното решение, молителите са легитимирани да подадат настоящата молба.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното:

Идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо /т. 5 на ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК/.

В настоящия случай в производството по № 7781/2024 г. на Варненския районен съд по иск на „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД е признато за установено по отношение на Х. М. И. и Х. М. И., че не са собственици на 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор ***** по КК на [населено място]. Постановеното по реда на чл. 239 ГПК решение № 45 от 06.01.2025 г. не е мотивирано по същество. Твърденията в исковата молба са били, че договорът за замяна, извършен с нотариален акт № 26, т. 2, peг.№ 1830, дело 210 от 2023 г., е нищожен поради липса на предмет – в сградата не съществува тавански етаж, няма под, покрив, тоалетна и стълби към него.

Х. М. И. и Х. М. И. са частни правоприемници на В. Г. В. по договор за замяна от 20.03.2023 г., от когото са придобили право на собственост върху 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор ***** по КК на [населено място].

С решение № 1431 от 31.07.2018 г. по гр. д. № 2375/2016 г. на Окръжен съд - Варна, влязло в сила на 13.01.2020 г., са отхвърлени предявените от „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД срещу В. Г. В., В. К. Н., Г. Б. Н. и „Севар“ ЕООД искове за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба от 11.06.2015 г. поради невъзможен предмет и поради противоречие със закона. В исковата молба твърдението за невъзможност на предмета на договора за делба е било, че ателието на третия тавански етаж, представляващо самостоятелен обект с идентификатор ***** по КК на [населено място], не съществува като самостоятелен обект, а е прилежаща част към първи и втори жилищни етажи на сградата

С решение № 69 от 11.08.2022 г. по гр. д. № 3297/2021 г. на ВКС е признато за установено по отношение на „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД, че В. Г. В. е собственик на 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор ***** по КК на [населено място]. В това производство е обсъдено възражението на ответника на „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД, че таванският етаж е погинал, тъй като покривната конструкция е разрушена. Прието е, че цялата сграда е в много лошо техническо състояние, покривната конструкция е срутена, повредени са междуетажни конструкции и вътрешно стълбище. Констатирано е, че ограждащият тухлен надзид на подпокривния етаж, както и навесът на терасата са запазени. При това положение е прието, че липсата на покрив на сградата не обосновава извод за погиване на таванския етаж. Предвид неоснователността на това възражение е прието по отношение на ответника „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД, че ищецът по делото В. Г. В. е придобил правото на собственост върху 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор ***** по КК на [населено място].

Налице е пълна идентичност на лицата, участвали в производствата по трите дела. Това е така, защото решенията, постановени по отношение на В. В., имат действие и по отношение на молителите като частни правоприемници на В. – чл. 298, ал. 2 ГПК.

Налице е и обективен идентитет между две от делата по смисъла на т. 5 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК.

По отношение на решение № 69 от 11.08.2022 г. по гр. д. № 3297/2021 г. на ВКС и решение № 45 от 06.01.2025 г. по гр. д. № 7781/2024 г. на Варненския районен съд е налице идентичност на правния въпрос за принадлежността на правото на собственост на В. В. и на неговите правоприемници върху 1/2 идеална част от имот с идентификатор ***** по КК на [населено място].

Този въпрос е включен в предмета и на двете искови производства – производството по предявения от В. В. положителен установителен иск за признаване правото му на собственост по отношение на „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД и производството по отрицателния установителен иск, предявен от „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД срещу частните правоприемници на В. В. за установяване, че те не са собственици, защото придобивното им основание е нищожно поради невъзможен предмет.

Въпросът за годността на процесния тавански етаж да бъде предмет на право на собственост, респ. предмет на прехвърлителна сделка, е бил включен в предмета на делото и по двете производства. Съществено е да се отбележи, че в исковата молба, по която е образувано гр. д. № 7781/2024 г. на Варненския районен съд, не се твърди разрушаването на ателието да е настъпило след устните състезания, в хода на които е постановено решение № 69 от 11.08.2022 г. по гр. д. № 3297/2021 г. на ВКС. Следователно е налице идентичност по посочените въпроси.

В двете производства въпросите са разрешени по различен начин, поради което следва да се приеме, че е налице поддържаното основание за отмяна, предвидено в чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, а именно наличие на две влезли в сила съдебни решения, които разрешават противоречиво въпроса за принадлежността на правото на собственост върху имот с идентификатор ***** в патримониума на В. В. и неговите правоприемници, респективно за съществуването или погиването на имота.

Правото на собственост на В. В. върху 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор ***** по КК на [населено място] е установено спрямо „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД с влязло в сила решение на ВКС по предявен положителен установителен иск. В това производство е било разгледано възражението на ответното дружество, че таванският етаж е погинал, тъй като покривната конструкция е разрушена. Прието е, че към м. септември 2020 г. сградата на [улица] без покрив и в лошо техническо състояние. Покривната конструкция е срутена, повредени са междуетажните конструкции, има подпухнала и паднала външна мазилка, повредено и счупено вътрешно стълбище. Установеното по гр. д. № 1038/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна състояние на процесния обект не е променено, видно от приложените към исковата молба по гр. д. № 7781/2024 г. В мотивите към решение № 69 от 11.08.2022 г. по гр. д. № 3297/2021 г. на ВКС са изложени съображения, че състоянието на таванския етаж не води до извод за неговото погиване като обект на правото. Това е така, защото без покрив цялата сграда не може да съществува; липсата му е временно състояние, което няма за последица погиване на цялата сграда или на нейния последен етаж при наличие на ограждащи външни стени, арка с прозорец, тераса и други елементи на този етаж.

Въпросът за съществуването на процесния тавански етаж (ателие) следва да се разреши по двете дела еднакво, тъй като в исковата молба по гр. д. № 7781/2024 г. на Районен съд Варна не се твърди погиването да е настъпило след приключване на устните състезания пред ВКС по гр. д. № 3297/2021 г. на ВКС. Напротив, твърдения за несъществуването на етажа са били поддържани още в хода на производството по положителния установителен иск пред трите съдебни инстанции.

Доколкото по гр. д. № 7781/2024 г. на Районен съд Варна и в настоящото производство по отмяна на влязлото в сила решение не са ангажирани доказателства за различно състояние на процесния тавански етаж към момента на сключване на договора за замяна от 20.03.2023 г., с който молителите се легитимират като собственици, следва да се приеме, че не е налице отрицателната предпоставка за придобиване на правото им на собственост, на която е основана исковата молба на „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД: нищожност поради невъзможен предмет – несъществуване, погиване на ателието на третия етаж. Молителите са придобили правото на собственост на валидно основание, а правото на праводателя им е установено с влязло в сила решение, обвързващо „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД.

Представеният от страна на ответното дружество Констативен протокол от 13.06.2023 г. не води до друг извод, тъй като протоколът е съставен след датата на договора за замяна, легитимиращ молителите. Доводът за нищожност на този договор поради несъществуване на имота следва да е подкрепен от доказателства за погиването му към датата на сключване на договора. Погиване към по-късна дата е ирелевантно за действителността на договора. Тъй като доказателства за несъществуването на имота към относимия момент не са представени, следва да се приеме, че договорът не е нищожен на основанието, сочено от ищеца по гр. д. № 7781/2024 г. на Районен съд Варна. Молителите са придобили прехвърленото им с договора право на собственост от В. В..

Съгласно чл. 307, ал. 4 ГПК, в случая по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК съдът отменя неправилното решение. Следователно в настоящото производство следва да бъде преценено кое решение е неправилно – това по положителния установителен иск за право на собственост на В. В. или по отрицателния установителен иск, че Х. И. и Х. И. не са собственици. Правилно е решението, което приема, че състоянието на таванския етаж не обуславя извод за липса на обект на вещно право на собственост, респ. за нищожност на договора за прехвърляне на това право. Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че правото на собственост върху 1/2 идеална част от имот с идентификатор ***** по КК на [населено място] принадлежи на Х. М. И. и Х. М. И. от [населено място]. Това обосновава наличие на основание за отмяна на решението, с което е признато, че те не са собственици, като неправилно.

Ответникът по молбата дължи заплащане на направените от молителите разноски в настоящото производство – 180 лева за държавна такса и 3500 лева за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което е в по-нисък размер от платеното от „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД възнаграждение по гр. д. № 7781/2024 г. на Районен съд Варна.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по реда на чл. 307, ал. 4 ГПК решение № 45 от 06.01.2025 г. по гр. д. № 7781/2024 г. на Варненския районен съд.

ОСЪЖДА „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да заплати на Х. М. И. и Х. М. И. от [населено място] сумата 3680 лева /три хиляди шестстотин и осемдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.