ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2180
София, 28.04.2026 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
Е. Д.
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 2903 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. П., притежаващ юридическа правоспособност, против решение № 68 от 14.04.2025 г., постановено по гр. д. № 43 по описа за 2025 г. на Апелативен съд - Варна в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 1241 от 20.11.2024 г. по гр. д. № 1366 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Варна е отхвърлен предявения от П. П. П. против О. В. иск за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на попадане на крака на ищеца на 06.08.2020 г. в необезопасено и необозначено препятствие - счупено стъпало, находящо се на стълбите, осигуряващи достъп до Паметника на българо - съветската дружба за разликата над 4000 лв. до предявения размер от 80 000 лв.
О. В. не е подала отговор на касационната жалба.
Въззивното решение е влязло в сила в частта за уважаване на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 20.12.2023 г., за присъждане на сумата 364 лв., частичен иск от общо 12 739, 90 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 6.08.2020 г. – 19.12.2023 г.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Влязлото в сила въззивно решение установява със сила на пресъдено нещо механизмът на увреждането и отговорността на ответната община за обезщетяване на настъпилите вреди.
Окръжният съд е констатирал, че в исковата молба ищецът твърди, че при инцидента му е била причинена травма на глезена (разкъсване на ставни връзки), кракът бил имобилизиран с ортеза, първоначално за срок от 21 дни, а впоследствие общо за 43 дни, ползвал болнични за периода от 7.08.2020 г. до 20.08.2020 г., тъй като не можел да стъпва на болния крак; провел контролни прегледи на 14.08.2020 г., 27.08.2020 г., 9.09.2020 г. и 17.09.2020 г., при които отново се установили болки в дясната глезенна става, отток, ограничени движения на ставата и стъпалото; изписана била медикаментозна терапия; продължава да има болки и чувства крака си нестабилен; провел физиотерапия, първоначално за срок от 10 дни, а впоследствие още 7 дни, както и специална физиотерапия у дома си по половин час всеки ден; на 11.02.2021 г. отново посетил ортопед, тъй като кракът продължавал да го боли и чувствал слабост при натоварването му и му били дадени указания за двигателен режим; първите два месеца след инцидента болките в глезена били много силни, не можел да го движи или го движил в ограничен обем; в първата половин година не можел да спортува, бяга или натоварва глезена по какъвто и да било начин; понастоящем често го чувства схванат, изпитва болки при натоварване, както и при движение след покой, нерядко стъпва накриво, поради нестабилността, причинена от разкъсването на сухожилията; походката му се променила, тъй като се опитвал да щади глезена си, в резултат на което започнали да се появяват проблеми в левия крак (най-вече в коляното), което според лекарите се дължи именно на това; в първите месеци се налагало да бъде изцяло подпомаган от съпругата си и няколко приятели, което го карало да се чувства в тежест на околните, емоционалното му състояние било лошо, пострадали и доходите му, тъй като практикува свободна професия.
Съдът е възпроизвел заключението на съдебно-медицинската експертиза и обясненията на вещото лице в отрито съдебно заседание – ищецът е получил навяхване на дясната глезенна става. Медикаментозното лечение, което е описано в медицинските документи, е съобразно с така получената травма. Обективно не са установени травматични увреждания, които да засягат костните структури или такива, които да засягат тежко ставните връзки, а именно тежко разкъсване на същите, което да е налагало оперативно лечение за възстановяване целостта на връзките, подобно разкъсване се установява с ядрено-магнитен резонанс, а такова изследване не е преценено, че е необходимо да се назначава на ищеца. Носенето на ортеза за по-продължителен период е препоръчано от лекуващия лекар, предвид субективните оплаквания от страна на пострадалия. Навяхването на ставата е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в затруднение движенията на десния долен крайник за срок от около 20-25 дни. Към настоящия момент е налице болка при продължително натоварване, продължително седене, с последващо изправяне и раздвижване. След получаване на такива травматични увреждания е налице оток, силна болка до невъзможност за стъпване в рамките на няколко дни. Към настоящия момент основната функция на крайника е възстановена, а именно стоене прав и свободно придвижване в пространството, прогнозно, всяко едно продължително натоварване при определени спортове (напр. волейбол, баскетбол, вдигане на тежести, тенис, футбол) може да доведе до болезненост и известно ограничаване на движенията на крайника, но напр. нормално бягане, каране на колело, плуване са спортове, които се препоръчват при тези травми с цел възстановяване на ставата.
Съдът е възпроизвел и свидетелските показания - на Е. П., съпруга на ищеца (В продължение на повече от месец ищецът носил тази ортеза, не ходил на работа, бил в къщи, не излизал сам без придружител, патерици не е носил, подпирал се. След това през м. 09 и м. 10.2020 г. ходил на рехабилитация в К. Н. Започнал да ходи и на работа. Имали планирана почивка в края на м. 08.2020 г., свързана с планина и преходи, която отменили заради болките в крака му. П. се травмирал и психически от случилото се. След проведената рехабилитация чувствал някакво подобрение, но все още не можел да спортува, в продължение на няколко години ходил по доктори с оплаквания от чувство на слабост в глезена и болка. В момента не практикува никакъв спорт, единствено само разходки с почивки, разхожда се в парка на Аладжа манастир след работа, но когато се прибере обяснява, че кракът продължава да го наболява.) и на М. М., неговата съпруга и съпругата на ищеца са сестри (след инцидента кракът на ищеца бил с отток. Последвали лечение и продължителна рехабилитация, носил ортезата повече от месец. Семейството отложило планувана почивка заради състоянието на крака му. Виждал е П. да прави упражнения с ластици, виждал го е да носи стягащи ленти за глезена, обяснявал, че болката остава. След инцидента престанали да изгарят заедно волейбол и тенис. П. се оплаквал от хронични болки в глезена, например при застудяване на времето, виждал е промяна в стойката му, на моменти даже накуцвал доста забележимо. След инцидента правят преходи, но на по-равни участъци и по бавни. Когато качил няколко килограма, П. имал желание да спортува, но не го правил, защото си пази крака).
Преценявайки размера на дължимото обезщетение, въззивният съд се е позовал на разясненията в ППВС № 4/1968 г. - залегналото в чл. 52 ЗЗД понятие „справедливост” не е абстрактно такова, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Съдът е отчел, че обективно установената от медицинската документация травма на ищеца се състои в навяхване на дясната глезенна става, което обуславя затруднения за срок от около 20-25 дни. При ищеца не са установени счупвания или тежко увреждане (разкъсване на ставните връзки), като носенето на ортеза за срок от около 40 дни е било препоръчано предвид субективните му оплаквания. Те от своя страна се установяват от представените амбулаторни листи, че са продължили за срок от около 3 месеца - според датите на прегледите при лекар ортопед в периода м. 08 - м. 10.2020 г. Провеждал е по препоръка на лекуващия го ортопед двукратно, съответно през м. 09. и м. 10.2020 г. курсове по физиотерапия, от които, според свидетелските показания се е повлиял положително. Съобразявайки продължителността (не изключително голям период от време) и интензитета на търпените чисто физически болки и страдания, наложени от вида на травматичното увреждане, протеклият без съществени усложнения оздравителен процес, продължителността на възстановителния период, възрастта на ищеца към датата на инцидента – 27 г., т. е. в активна и трудоспособна възраст, начинът по който е настъпило увреждането, начинът, по който събитието, с произтеклите физически травми, се е отразило на психичното му състояние, както и обществено икономическите условия в страната към датата на деликта (напр. минимална работна заплата за 2020 г. 610 лв., годишен инфлационен индекс 0, 14 %), съдът е приел, че обезщетение в размер на 4 000 лв. представлява справедлив еквивалент на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са установени при съобразяване свидетелските показания, кредитирани в частите им, в които кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и така доказват реално настъпилата и претърпяна вреда. Размерът е наложен и от обстоятелството, че травматичното увреждане не е довело до трайна увреда на крайника, водеща до невъзможност да се възстановят основните му функции и доживотно осакатяване, вкл. двигателната функция е изцяло възстановена, а що се касае до соченото от свидетелите неупражняване понастоящем на определени видове спорт от ищеца, то това обстоятелство не може да се счита безспорно установено, че е по причина само на претърпяната травма. Съобразил е и обстоятелството, че не е имало период на имобилизация с гипс, при която пострадалият търпи значителни неудобства със сериозни ограничения в бита, вкл. зависимост от чужда помощ за ежедневните си нужди (тоалет, къпане, обличане), както и не е имало и оперативни интервенции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК П. П. П. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, по които се поддържа противоречие с ППВС № 4/1968 г., т. 11 и ППВС № 17/1963 г., т. 7 (определенията по чл. 288 ГПК, на които не позовава касаторът не съставляват практика на ВКС съгласно разясненията в т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., ОСГК на ВКС):
1) как следва да се прилага принципа на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди;
2) при определяне размера за неимуществени вреди какво следва да вземе предвид съда;
3) длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства при постановяване на акта си и то във връзка с твърденията и възраженията на страните;
4) длъжен ли е въззивният съд при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението;
5) кои са критериите за определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и следва ли решаващият съд задължително да изложи съображения по всеки един критерий при определяне на неговия размер;
6) доколко и до каква степен съдът при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази критериите по ППВС № 4/1968 г.,
7) длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, вкл. дадено заключение от вещо лице в открито съдебно заседание, обуславящи търпените болки и страдания от ищеца и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите.
Въпросите са обосновани с доводите, че въззивният съд напълно е игнорирал обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание и не е кредитирал показанията на свидетелите в тази връзка. Съдът е достигнал до извод, че „неупражняване понастоящем на определени видове спорт от ищеца, то това обстоятелство не може да се счита безспорно установено, че е по причина само на претърпяната травма“, че „не е имало период на имобилизация с гипс, при която пострадалият търпи значителни неудобства със сериозни ограничения“, „травматичното увреждане не е довело до трайна увреда на крайника“, „вкл. двигателната функция е изцяло възстановена“, а видно от заключението на вещото лице упражняването на почти всякаква спортна физическа дейност е противопоказна и това е свързано с процесния инцидент; налице е скованост и болки в глезена 5 години след инцидента, поради което не може да се каже, че не е налице трайна увреда и двигателната функция е възстановена по обем и функция; имобилизация е имало и единствено медицинското средство, чрез което е постигната е различно; липсва обсъждане на рехабилитациите, проведени в дома на ищеца и медицинския преглед на следващата година при специалист-ортопед, при който се установи, че при практикуване на спорт дори с лек интензитет или натоварване следва да се носи специална глезенка до края на живота, на доказателствата за проведени рехабилитационни курсове до края на 2024 г., данните за психологическите вреди, които свидетелите сочат и изобщо ритъма на живот.
С оглед горната обосновка не може да се приеме, че въззивният съд се е отклонил от разясненията в ППВС № 4/1968 г. (т. 7 на ППВС № 17/1963 г. е относно възможността малолетно дете или невменяемо лице да допринесе за настъпването на вредоносния резултат, а по делото изобщо не е приемано съпричиняване от такова лице). С оглед приетите за установени факти въз основа на експертното заключение – травмата се е състояла само в навяхване на глезенната става, без тежко увреждане (счупване или разкъсване на ставни връзки) и възстановяването е отнело 20-25 дни, а всички останали установени по делото обстоятелства (носенето на ортеза около 40 дни, курсовете по физиотерапия, преустановяването на обичайните спортни дейности, избягването на натоварване на глезена не е в причинна връзка с травмата, а е резултат от субективните усещания на ищеца – съдът в съответствие със задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД в т. 11 на ППВС № 4/1968 г. е посочил конкретните обстоятелства - продължителността (не изключително голям период от време) и интензитета на търпените чисто физически болки и страдания, наложени от вида на травматичното увреждане, протеклият без съществени усложнения оздравителен процес, продължителността на възстановителния период, възрастта на ищеца към датата на инцидента – 27 г., т. е. в активна и трудоспособна възраст, начинът по който е настъпило увреждането, начинът, по който събитието, с произтеклите физически травми, се е отразило на психичното му състояние, както и обществено икономическите условия в страната към датата на деликта (напр. минимална работна заплата за 2020 г. 610 лв., годишен инфлационен индекс 0,14 %) – с оглед на които определя размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Следва да се отбележи, че доводите на касатора са основани на превратно възприемане на заключението на съдебно-медицинската експертиза и разясненията на вещото лице в съдебно заседание. Експертът изрично е установил вида на травмата (навяхване на глезенна става) и периода на възстановяване от 20-25 дни, както и че понастоящем е налице пълно възстановяване на двигателните функции на крайника. Твърдените от ищеца усещания след този период е определил като изцяло субективни и ги е обяснил с щаденето на крайника, претърпял травма, при което се натоварва противоположния край на ставата и другия крайник и как това се отразява на мускулатурата и субективните усещания. Препоръката да не се практикуват определени спортове е във връзка с това, че при тях се получават най-тежки травми и натоварвания и могат да доведат до внезапно надвишаване стабилитета на ставата и болка и при здрав човек (т. е. експерта ясно посочва, че оплакванията на ищеца не са в причинна връзка с полученото навяхване на глезенната става).
С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68 от 14.04.2025 г., постановено по гр. д. № 43 по описа за 2025 г. на Апелативен съд - Варна в атакуваната му част, с която е отхвърлен предявения от П. П. П. против О. В. иск за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на попадане на крака на ищеца на 06.08.2020 г. в необезопасено и необозначено препятствие - счупено стъпало, находящо се на стълбите, осигуряващи достъп до Паметника на българо - съветската дружба за разликата над 4000 лв. до предявения размер от 80 000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: