ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2179

София, 28.04.2026 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Е. Д.

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 2922 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. С. чрез пълномощника й адвокат И. Г. против решение № 87 от 11.04.2025 г., постановено по гр. д. № 20 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено решение № 174 от 5.12.2022 г. по гр. д. № 221 от 2022 г. Районен съд - Брезник в частта за уважаване на предявения от П. Г. Г. против И. Г. С. ревандикационен иск по отношение на 1/24 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** и 17/120 ид. ч. от построената в него сграда с идентификатор ****.

П. Г. Г. чрез пълномощника си адвокат Д. Х. е подала писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който заявява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване..

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Окръжният съд е констатирал, че с решение № 9 от 11.01.2025 г. по гр. д. № 3773/2023 г., І г. о. на ВКС е обезсилено предходно въззивно решение по спора и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указание за произнасяне по искането за спиране, поради наличието на преюдициален спор по гр. д. № 287/2022 г. на Районен съд - Перник. Посочил е, че след извършена служебна справка е установено, че исковото производство по гр. д. № 287/2022 г. на Районен съд - Перник е приключило с влязъл в сила на 1.12.2023 г. съдебен акт-спогодба. Приел е, че на основание чл. 297 и чл. 298 ГПК съдът и страните по настоящото дело са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлата в сила на 01.12.2023 г. съдебна спогодба по гр. д. № 287/2022 г. на Районен съд Брезник, съгласно първия диспозитив на тази спогодба И. Г. С., С. А. Л. и Й. Г. Г. признават, че П. Г. Г. е собственик по наследство на 1/24 идеална част от поземлен имот в [населено място] с идентификатор по КККР *** и на 17/120 идеални части от построената върху имота сграда с идентификатор по КККР ****. При това положение е направил извод, че не е необходимо да обсъжда отново събраните по делото доказателства относно собствеността върху процесните идеални части.

Съдът е счел, че фактическите твърдения в отговора на исковата молба и показанията на разпитаните свидетели М. А., Б. Б. и Н. Б. установяват, че поземленият имот и сградата в него се ползва само от ответниците, като ищцата не е допускана от тях в имота. И след сключване на спогодбата по настоящото дело не са ангажирани доказателства ищцата да е била допусната да упражнява фактическа власт съобразно правата си.

По тези съображения въззивният съд е приел, че предявеният иск е основателен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК И. Г. С. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Счита, че въззивното решение е недопустимо, тъй като при второто въззивно разглеждане на делото е била конституирана само тя, но не и другия ответник С. Л., поради което е допуснато тежко процесуално нарушение, както и че липсва активна легитимация и правен интерес от исковата претенция, тъй като ищцата не доказва при условията на пълно и главно доказване да е собственик на претендираната идеална част по наследство (същата е придобита от касаторката чрез дарение), а след като не доказва притежание на вещно право не е активно легитимирана по иска и тъй като исковата молба е нередовна, доколкото ответницата не сочи период и фактически действия, с които ответниците я възпрепятстват да упражнява владение върху процесната идеална част.

Касационният съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали въззивното решение не е процесуално недопустимо. Наведената от касаторката обосновка е правно несъстоятелна. Тя и съсобственика С. Л. като ответници по ревандикационния иск са обикновени другари и доколкото С. Л. не е обжалвал първоинстанционното решение, същото е влязло в сила по отношение на него.

При искове за собственост обстоятелството дали ищецът е носител на претендираните права е относимо към основателността, а не към процесуалната допустимост на иска.

За редовността на исковата молба по редавандикационен иск не се изисква да се посочи за какъв период и с какви фактически действия ответникът или ответниците лишават ищеца от владението на правата му. Допустимостта на иска се определя от твърденията за наличие на правен спор с ответниците, при посочено придобивно основание на ищеца за конкретен имот и общо заявеното твърдение, че е лишен от ответниците от владението на имота.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87 от 11.04.2025 г., постановено по гр. д. № 20 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Перник.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: