ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2195

София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №254/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на П. Н. Т. чрез адв. Т. Ж. срещу решение №158 от 15.10.2025г по гр. дело № 408/2025г. на Окръжен съд - Разград, с което е потвърдено решение №504 от 24.07.2025г по гр. д.2333/2024г на Районен съд – Р. У. е иск за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвиижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, предявен от Т. И. Т.,прехвърлила на своя внук и ответник по делото П. Н. Т.,своите 4/6 ид. части от апартамент, нах. се вж. к. „Орел”, гр. Разград . Искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е предявен десет месеца след сключването на договора, с който ответникът е поел задължение да поеме пълните пожизнени гледане и издръжка на баба си, като й осигури нормален и спокоен начин на живот какъвто е водила до тогава .В исковата молба ищцата се позовавана пълно неизпълнение на задълженията, неполагане на грижи и издръжка. Единствената помощ, която ответникът й оказал се изразявала в подмяна на една крушка, комини на печка и една кутия боя за ремонт на кухнята, който ищцата заплатила изцяло. Ответникът е навел твърдения, че ищцата употребява алкохол и тютюневи изделия повече от нормалното и харчи парите си затова, а той е плащал данъците за имота, макар да има по - нисък доход от нея. Изтъква, че е организирал за своя сметка премахване и разчистване на временна постройка–павилион стопанисван от нея, карал я до магазина за цигари и алкохол, осигурил дърва за отопление и е боядисал кухнята.Ищцата не живеела в процесния апаратмент, а в друг, близо до ЖП - гарата, в същия град. По делото са изслушани две групи свидетели, чиито показания въззивният съд на свой ред е обсъдил.При типично съдържание на договора за престиране на грижи и издръжка е отчетено, че ответникът епизодично е посещавал ищцата. Проявените епизодични грижи, предвид нейното състояние и нужди - са обосновали извод за непълно и непостоянно, епизодично изпълнение на задължението в натура. То е било несъответно на нуждата от грижи което води до разваляне на договора. През м. септември ищцата е била хоспитализирана и обгрижвана от своята дъщеря, св.Й.,а не от ответника. Поемайки задължение за издръжка и гледане, ответникът е следвало да осигури на ищцата живот по начин да има спокойно и нормално ежедневие, изразяващ се в добри хигиенни и битови условия, обгрижване и емоционална подкрепа, постоянна връзка и лекарско наблюдение, а доказателства в тази насока липсват.Обстоятелството, което цели да изтъкне ответникът чрез сочените гласни доказателства, че ищцата злоупотребявала с алкохол, не го освобождават от отговорност за изпълнение.Този факт е бил известен на ответника при сключване на договора и е следвало да го мотивира така за изпълнение на задължението, че не той да се приспособява към нуждите от алкохол на ищцата, а да се

опита да я отдели от алкохолната й зависимост, да потърси за нея специализирана помощ или да предприеме други подходящи мерки.Предвид доводите на ответника като въззивен жалбоподател е изтъкнато, че няма данни прехвърлителката неоснователно да е отказала да приеме издръжка и грижи в натура от ответника, да не е оказала необходимото съдействие, така, че да е изпаднала в забава.

Но дори тогава длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, каквато в случая също не е поискана.

В касационната жалба, съдържаща оплаквания по чл. 281 т. 3 ГПК, се съдържа и изложение на основания за допускане до касационно обжалване.Изтъква се основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.Според касатора въззивното решение е в противоречие с практика на ВКС в решение №20/2015г по гр. д №1853/2014г на 4-то г. о на ВКС, според което парична престация не може да замести уговорена натурална такава, съдържанието на насрещната престация се определя по съгласие и не може да се натрапва; при неизправност на длъжника кредиторът има право да поиска трансформация на задължението от натура в парично, а не длъжника, в която насока се изтъква решение №1014/1999г по гр. д №550/1999г 2-ро г. о на ВКС.Съгласно установена практика на ВКС, задължението трябва да бъде изпълнявано точно по вид, обем и качество .

Без да е формулиран правния въпрос, касаторът счита въззивното решение за несъобразено с изтъкваната практика на ВКС като сочи твърденията на ищцата, дадени в съдебно заседание че „всичко си има и от нищо не се нуждае” които твърдения е следвало съдът да приравни на възпрепятстване на престацията на длъжника по договора, но съдът е приел, че нямало данни прехвърлителката да е отказала да приеме издръжка и грижи.

На следващо място се сочи задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, като в следващия раздел на изложението защитата на касатора прави анализ на доказателствата по свое виждане и в обосновка на тезата, че алеаторният договор е бил изпълнен в уговорения обем – на прехвърлителя са били осигурени грижи и издръжка съобразно нейните нужди и възможностите да се справя сама – така и в съдебната практика: реш№217/2011г по гр. д №999/2010г ,3-то г. о, реш. № 382/2016г по гр. д 02056/2015г , 4-то г. о и др С предявяването на иска по 87, ал. 3 ЗЗД кредиторът е поставен в забава, има възможност да поиска от съда да определи срок за изпълнение, което не е сторено от ищцата

Постъпил е отговор от Т. И. Т.,чрез адв Й. К. от АК Разград, в който се отспорват съображенията за допускане до касационно обжалване. Въпрос не е коректно формулиран, а доколкото може да бъде въприет в смисъл дали паричната престация може да замести натуралната, няма противоречие на решението с практиката на ВКС. Претендира се възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА

След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е не налице основание за допускане на касационно обжалване .

Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1 ГПК) и допълнителни (т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК ) основания за допускане на касационното обжалване, различни от касационните основания по чл. 281 от ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС при действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ указаното значение, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото .

В изложението на касатора не е формулиран правен въпрос и съгласно тълкувателните разяснения, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, след като в случая не са налице и основанията в чл. 280, ал. 2 ГПК, които основания Върховен касационен съд съобразява при засилено служебно начало. Не се твърди, нито се констатира и очевидна неправилност на решението.

Същевременно не са налице и предпоставки Върховен касационен съд да уточни в рамките на своите правомощия тезите на касатора като правен въпрос. Липсва необходимата яснота и конкретност, предвид приетите за установени факти по делото и доколкото сочените от защитата решения от практика на ВКС , разглеждаща предявен от прехвърлителя иск за разваляне на алеаторен договор поради неизпълнение, засягат различни предпоставки, при които задължението за полагане на грижи в натура може да се погаси, или задължението по алеаторния договор за даване на издръжка да се трансформира в парично, когато е налице „забава на кредитора” и отказ от съдействие да се приемат грижи в натура. В настоящия случай не е имало твърдения за подобни факти, съответно и решението на въззивния съд не е основано на такива факти. Не става ясно защо защитата постулира, че ищцата е следвало да представи доказателства /писмени и устни/ от които да е видно, че е налице непълно или непостоянно изпълнение.Също така, при изследването на спорния и релевантен факт изпълнявал ли е приобретателя задълженията си по договора, за което именно е провеждано и доказване, не е разглеждан въпрос да не се натрапват грижи, каквито прехвърлителката при конкретния алеаторен договор не е искала и очаквала, или е отклонила .

За пълнота следва да се изтъкне, че касаторът не може да настоява за протипвоположни на направените от въззивния съд изводи по фактите, които да се въприемат при касационното обжалване /Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. д №1/2009 на ОСГТК / Като сочи изявление на ищцата при обясненията й лично пред съда че „всичко си има и от нищо не се нуждае” , касаторът основава доводите си на игнорирано от съда значение на тези думи.В протокола от проведеното на 25.06.2025г открито съдебно заседание, отразяващ обясненията на ищцата, липсва посоченото изказване, или други думи на ищцата в сочения от касатора смисъл.Допълване или поправка на този протокол страните не са поискали .

Следва да се определи и присъди възнаграждение за адв. Й. К. от АК Разград, поела защитата на ищцата безплатно /чл. 38, ал. 1 т. 2 , вр чл. 38, ал. 2 ЗА/ посочените В Наредба №1/09.07.2004г минимални размери на адвокатските възнаграждение не са обвързващи, при определяне на възнаграждение съдът съобразява фактическата и правна сложност на делото, която характерно при този вид дела е над средната, съобразява се и вложеният от адвоката труд при осъществената защита Защита в случая е осъществена с отговор на касационна жалба, предвид на което възнаграждението следва да се определи на 420 евро .

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение №158 от 15.10.2025г по гр. дело № 408/2025г. на Окръжен съд - Разград

Осъжда П. Н. Т. [ЕГН] да заплати на адв Й. Ц. К. от АК Разград сумата 420 евро адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за настоящето производство.

Определението е окончателно

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .