ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 5105
Гр.София, 07.11.2025г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.1981 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. К. срещу решение №.187/24.02.25 по г. д.№.2193/24 на ОС Варна, с което, след частична отмяна на реш.№.2426/26.06.24 по г. д.№.10701/23 на РС Варна, родителските права по отношение на малолетното дете Т., родено на ... ... ... , са предоставени на майката Т. Н.; определен е режим на лични контакти с бащата В. К. както следва: бащата ще взема и връща детето в дома на майката, респективно в учебното заведение: всяка четна седмица (седмиците се броят от началото на съответната година) за времето от петък след приключване на учебните занятия (или след 18ч., когато няма такива) до неделя в 17ч.; 2/ всяка четна година на рождения ден на детето /05.01/ след приключване на учебните занятия (или след 18ч., когато няма такива) до 10ч. на следващия ден, всяка нечетна година – 2 часа, съобразно учебната му ангажираност; 3/ на рождения ден на бащата /25.06/ - след учебните занятия (или след 10ч., когато няма такива) до 10ч. на следващия ден; всяко лято два пъти по 15 дни /общо 30 дни/ в периода от 01.07 до 31.08, когато майката не ползва годишен отпуск, като конкретните периоди следва да бъдат определени по съгласие между родителите; за целта не по-късно от 31.05. майката следва да представи график на бащата кога е заявила за ползване годишния си отпуск през лятото, а той трябва да посочи не по-късно от 10.06. през кои периоди ще ползва летния РЛО; 5/ всяка нечетна година за Коледните празници от 10ч. на 24.12 до 18ч. на 27.12; същото право има бащата и всяка четна година на Новогодишните празници от 10ч. на 31.12 до 18ч. на 01.01; 6/ всяка четна година за Великденските празници от 10ч. на Велика събота до 18ч. на Светли понеделник; основният режим по т. 1 се прилага, когато не се прилагат останалите режими; на рождения ден на майката /11.10/ определените режими също не се прилагат; бащата е осъден да плати 2100лв. месечна издръжка за минал период - м. 03-м. 08.23.
Ответната страна Т. А. Н. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима с изключение на частта за заплащане на издръжка за минало време. Последната претенция, предвид изричната разпоредба на чл. 280 ал. 3 т. 2 вр. с чл. 59 ал. 2 СК, е недопустима – доколкото съгласно чл. 280 ал. 3 т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка с изключение на въпросите по чл. 59 ал. 2 СК /местоживеене на децата, упражняване на родителски права, режим на лични отношения, текуща издръжка/, а отделно от това и с оглед нейния размер /2700лв.-под минималния праг от 5000лв. съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК/. Предвид изложеното въззивното решение в тази му част не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща същата, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства /в това число писмени, гласни, експертизи, социални доклади/, и е изходил от принципните постановки, че при решаване на въпроса кому да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените ненавършили пълнолетие деца следва да се преценят всички обстоятелства, взети в съвкупност, с оглед техните интереси; под “интереси на децата” /както е разяснено в ППВС №.1/74г., чиито указания запазват силата си и при действащия СК от 2009г./ следва да се разбират всестранните им интереси по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин; обстоятелствата, които са от значение при решаването на този въпрос, са от най-разнообразно естество – възпитателски качества на родителите; грижи и отношение на родителите към децата, като под грижи за децата се имат предвид личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот; изброените обстоятелства не са изчерпателно посочени, но са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето, по смисъла на § 1 т. 5 ДР на Закона за закрила на детето. Намерил е, че и майката, и бащата имат добри родителски качества и желаят да се грижат за детето си; и двамата до настоящия момент са полагали добри грижи за него, разполагат с материални възможности да го отглеждат, осигурили са нормални условия за живот на детето на мястото, където живеят /и двамата не разполагат със собствено жилище и живеят в апартаменти, собственост на родителите им, но в тях има добри битови условия за отглеждане на дъщеря им – легло, гардероб, бюро, играчки/, могат да обезпечат нуждите му - да закупуват дрехи, лекарства, храна, учебни материали и всичко необходимо за правилното му отглеждане и възпитание; бащата може да разчита на помощта на своите родители, а майката-на изградения приятелски кръг около нея, доколкото родителите иМ живеят в Русия и не може да разчита на пряка помощ от тях, но те иМ помагат финансово; и при двамата родители детето има изграден приятелски кръг; и с двамата посещава различни места за развлечение и социално общуване – кино, детски площадки, зоологически градини и други според интересите; майката и детето имат общи занимания и се забавляват заедно, Т. има близка връзка с нея /което се установява от изготвените социални доклади, заключението на приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза и ангажираните гласни доказателства/, чувства се спокойно в нейната компания, тя успява да я успокои и според детето е най-милият иМ човек в семейството. Отчетено е, че въпреки данните по делото за период на повишена консумация на алкохол от майката, към момента на изготвяне на експертизата и от проведените клинико-лабораторни изследвания не се показват нарушения; няма данни и за минало или настоящо психично заболяване, като доколкото в съдебно заседание експертът посочва, че майката е по-буйна, експанзивна, екстровертна, обича да общува с хора, това й поведение е по-скоро резултат от темпераментова характеристика.
От друга страна детето има ясно заявена нужда от присъствието и на двамата родители, но докато майката е възприемана като емоционална и грижовна, бащата е фигурата, която внася повече баланс; Т. има критично отношение към някои негови навици /пушенето и физическото дисциплиниране на кучето му/, но като цяло в представите на детето фигурата на бащата е разпознаваема и положително приета за член на нейното семейство като доверен възрастен и авторитет /във визията на майката, изградена у детето, не се съдържа критичност, като това се отразява най-точно в дадената от детето характеристика, че майката е „най-милият човек“/. В общуването между майката и детето се наблюдава обич и емоционална привързаност, като представата за нея у детето е положителна и влиянието иМ-позитивно. Дъщерята на страните я припознава като значим родител, от който получава обич, грижа и подкрепа. Прието е, че констатацията на вещите лица, че детето не желае да се разделя с майка си при общуването с непознати лица, води до извод за съществуващата у него нужда от пряк, непосредствен и постоянен контакт с майката, която е олицетворение на защита, опора, сигурност и спокойствие. Следва да се съобрази и, че детето е от женски пол, на седем години и предстои период на съзряване и полова идентификация. Предвид съществуващата силна емоционална връзка между детето и майката, както и описаните обективни обстоятелства, съдът е намерил, че не е в интерес на малолетната да бъде откъсвана от прекия и непосредствен контакт с майка й. При тези обстоятелства, съобразявайки заключението на вещите лица, изготвените социални доклади, свидетелските показания и всички предвидени в цитираното ППВС и чл. 59 ал. 4 СК критерии, въззивната инстанция е намерила, че висшият интерес на детето налага упражняването на родителските права по отношение на него да бъдат предоставени на неговата майка
Във връзка с режима на лични контакти с бащата е прието, че между него и дъщеря му съществува емоционална връзка, която безспорно е в интерес на детето да бъде съхранена, като се осигурено активно присъствие и на двамата родители в живота му. Същевременно обаче следва да бъдат съобразени и останалите обективни фактори, които влияят при изпълнение режима на лични отношения-различните населени места, в които живеят родителите /които, макар и да не са на далечно разстояние, препятстват детето свободно да може да се придвижва от дома на единия родител до другия/, постъпването на Т. в първи клас в настоящата година, обстоятелството, че преимуществено ще трябва да прекарва по-голямата част от времето си в [населено място], където се предполага, че ще бъде записана в учебно заведение /доколкото родителските права са предоставени на майката/, че там ще бъдат евентуално и извънкласните й активности, кръгът от съученици, с които ще контактува, занимални и т. н. Освен това, независимо че са осигурени добри условия за отглеждане в домовете и на двамата родители, за изграждане на учебни навици, концентрацията, осигуряване на необходимо време след училище за почивка, за физическо и емоционално състояние няма да бъде добре детето ежедневно да пътува между В. и Д.. То има нужда от определен режим на занимания-учебни и извънкласни, режим на почивка, режим при контакта с родители и приятели, от помощ и контрол от родитгеля, който полага преките и непосредствени грижи за него. Това не би било реалистично и постижимо, ако детето има два работни къта, половината от седмицата прекарва в различна среда, където следва да пренася учебници и учебни пособия, както и да бъде подпомагано и контролирано от бащата, а не от майката. Подходите и на двамата родители при оказване на помощ и контрол върху учебния процес, както и изискванията им към детето, са различни, поради което и за крехката и неукрепнала детска психика би било натоварващо да се справя и с това предизвикателство на фона на нововменените му училищни задължения. Затова е намерено, че режим, при който детето да прекарва половината седмица с единия родител, а останалата част с другия /или едно седмица при единия, а следващата при другия/ не е в интерес на детето. От друга страна, като се съобрази съществуващата между детето и бащата емоционална връзка, следва да бъде определен разширен режим на лични отношения, описан по-горе.
Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК във връзка с въпроса относно задължението на съдилищата да извършат задълбочена и обективна преценка на всички събрани доказателства, като мотивирано изложат причините, поради които възприемат едни доказателства и отхвърлят други /ППВС 1/74, ППВС 1/85, ТР 1/01, ТР 1/13/, и чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Задължен ли е въззивният съд да изслуша двамата родители по реда на чл. 59 от СК?“; 2.“Задъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства и доводи, касаещи отглеждането на детето през изминалите 15м. в режим на споделено родителство, преди да постанови ограничителен РЛО?“; 3.“Представлява ли съществено процесуално нарушение отказът на въззивния съд на назначи допълнителни експертизи или да изслуша страните при решаването на делото?“; 4.“Каква е правната стойност на факта, че детето е отглеждано по равно и безпроблемно и от двамата родители в продължение на над 15м. при определяне на родителските права?“; 5.“Длъжен ли съдът да мотивира защо прекратява ефективен и доказано функциониращ режим при липса на доказателства за вреди върху детето?“; 6.“Нарушава ли се принципът на равнопоставеност на родителите и интересът на детето, ако родител с доказани възпитателски качества и активна грижа бъде ограничен само до 4 дни месечно контакт без обоснован мотив?“; 7.“Представлява ли очевидна неправилност решение, прието без обсъждане на доказана агресия, злоупотреба с алкохол, съдебно удостоверение за телесна повреда и недоказани твърдения на майката по ЗЗДН?“; 8.“Допустимо ли е съдът да предостави родителските права на родителя с установени дефицити в родителстването, а не на родителя без дефицити?“; 9. „Допустимо ли е съдът да пренебрегне факта, че по време на съвместното отглеждане при седмичен режим детето не е отсъствало без причина от градина и е живяло в емоционална стабилност и при двамата родители?“; 10. „Как следва да се тълкуват доказателствата за отчуждаване на детето от единия родител и злоупотреба с право по ЗЗДН при преценка на родителския капацитет?“; 11. „Представлява ли решението на ВОС в частта за ограничения режим на лични отношения на бащата с детето постановен съдебен акт във вреда на детето?“.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му относно упражняването на родителските права не са налице.
Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; въззивната инстанция е длъжна да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция; въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните; при спор относно упражняването на родителски права съдът трябва да съобрази фактите, относими към възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага, като от значение са не отделните, а съвкупността от релевантните за случая обстоятелства. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Подробно е обсъдила събраните доказателства - в това число писмени, гласни, експертизи, социални доклади, съобразила е както тези, които сочат на положителни, така и онези, които насочват към евентуални отрицателни черти на родителите и слабости в тяхното положение. В крайна сметка, обаче, обсъждайки релевантните обстоятелства в съвкупност, съпоставяйки двамата родители по горепосочените критерии и настоящото тяхно и на дъщеря им положение, съобразявайки комплексната експертиза, създадената емоционална връзка, състояние и чувство за сигурност на детето, е преценила, че с оглед особеностите на конкретния случай, в това число възрастта и пола на детето, привързаността и отношението му към всеки от родителите, и неговия най-добър интерес, родителските права следва да бъдат възложени за упражняване на майката. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По въпроса за изслушването на родителите е налице формирана практика на ВКС. Съгласно същата при дела, при които разрешава спорове относно местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права и мерките, при които това става, както и режимът на лични отношения, съдът е длъжен да изслуша родителите без да има право да преценява дали това е необходимо или не; изискването е въведено за да може съдът да добие лични впечатления от родителите, да прецени след непосредствен контакт мотивацията им да поемат грижите по отглеждането и възпитаването на децата и да формира обосновано становище за родителския им капацитет; ако първоинстанционният съд е пропуснал да изпълни това си задължение, пропускът следва да бъде отстранен от въззивния съд; в противен случай актът му по същество би се явил постановен в нарушение на съществено процесуално правило, обуславящо отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане, при което това нарушение да бъде отстранено /реш.№.21/30.01.14 по г. д.№.5451/13, IV ГО, реш.№.21/5.02.16 по г. д.№.3657/15, III ГО, реш.№.274/7.05.24 по г. д.№. 2323/23, IVГО, и др./. Видно от изложеното, задължително изслушване следва да се извърши от първоинстанционния съд, като за въззивния такова задължение възниква само ако първоинстанционният не е изслушал родителите. В случая първата инстанция ги е изслушала; поради това и не е било задължително да бъдат изслушвани и от въззива, в чието открито съдебно заседание те са присъствали лично. Процедирането на окръжния съд е съобразено с наличната практика, тя не се нуждае от промяна или осъвременяване и съответно не е налице соченото основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Останалите въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпроси №.2, №.4, №.9, №.11 са конкретни и фактически, останалите са общотеоретични и необсъждани от въззивната инстанция, Предвид изложеното те не съставляват годно общо основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл. 280 ал. 1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.
По отношение на въззивното решение в частта му относно режима на контакти на детето с неупражняващия родителските права баща касационно обжалване следва да се допусне предвид задължението на съда на следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на 25лв. държавна такса и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. К. срещу решение №.187/24.02.25 по г. д.№.2193/24 на ОС Варна, в частта му, с която е потвърдено реш.№.2426/26.06.24 по г. д.№.10701/23 на РС Варна за осъждане на В.К. да плати 2100лв. издръжка за минал период - м. 03-м. 08.23г., като недопустима.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.187/24.02.25 по г. д.№.2193/24 на ОС Варна, в частта, с която е потвърдено реш.№.2426/ 26.06.24 по г. д.№.10701/23 на РС Варна в частта му за предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете Т. за упражняване на майката Т. Н..
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.187/24.02.25 по г. д.№.2193/24 на ОС Варна, в частта, с която, след отмяна на реш.№.2426/ 26.06.24 по г. д.№.10701/23 на РС Варна, е определен режим на контакти на бащата В. К. с детето Т. К..
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер 25лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението в частта за оставяне без разглеждане на жалбата подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му; в останалата му част то е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: