ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3132

[населено място], 07.11.2025 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. А. Н. Т. Костадинова

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. ч. т.д. № 2129 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „В. Г. ООД (в несъстоятелност) срещу определение № 123 от 14.07.2025г. по в. ч.т. д. № 111/2025г. на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение № 317 от 09.04.2025г. по т. д. № 332/2024г. на Окръжен съд – Бургас за прекратяване на производството по делото.

Предмет на делото са били искове на „В. Г. ООД (в несъстоятелност) по чл. 694, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ за установяване несъществуването на вземания на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, кредитор в производството по несъстоятелност. Според изложеното в исковата молба за вземанията са били издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 64188/2014г. на Софийски районен съд и по ч. гр. д. № 1418/2018г. на Районен съд – Благоевград. От състава на Окръжен съд – Бургас е било прието, че с изтичането на срока по чл. 414 от ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 от ГПК на заповедта за изпълнение възраженията на длъжник, че вземанията не съществуват, могат да бъдат заявени само в специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 от ГПК. Поради това с разпореждане № 351 от 04.03.2025г. на „В. Г. ООД (в несъстоятелност) е била дадена възможност в едноседмичен срок да отстрани нередовностите на исковата молба по чл. 129, ал. 2 от ГПК, съответно да установи допустимост на производството (чл. 130 от ГПК), като изложи конкретни обстоятелства относно извършени погашения на задълженията в какъвто смисъл е имало най-общи твърдения в исковата молба. Разпореждането е съдържало и предупреждение, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната. С дадената възможност първоинстанционният съд е съобразил указанията на Апелативен съд – Бургас в определение № 36 от 27.02.2025г. по в. ч.т. д. № 33/2025г., съгласно които при възраженията на „В. Г. ООД (в несъстоятелност) за междувременно извършени плащания, е трябвало да му бъде дадена възможност да уточни каква счита, че е структурата на задълженията към „ЕОС Матрикс“ ЕООД след отчитане на извършени погасявания в хода на изпълнителното дело, образувано въз основа на издадените изпълнителни листове.

Разпореждане № 351 от 04.03.2025г. по т. д. № 332/2024г. е било връчено на „В. Г. ООД (в несъстоятелност) на адреса на управление на дружеството на 25.03.2025г. чрез М. И. Р.. За това лице по делото е било представено изрично писмено пълномощно от управителя Д. И. Д. да получава от името на дружеството всякаква кореспонденция, колетни пратки, препоръчани писма, покани, призовки. Срокът за изпълнение на указанията от 04.03.2025г. е изтекъл на 01.04.2025г., но уточнения от страната не са постъпили.

На 03.04.2025г. от името на несъстоятелното дружество, чрез управителя Д. И. Д., е постъпило заявление, че за съдебен адресат по делото се сочи адвокат К. К. К., на когото да се връчват съобщенията и призовките по делото. Със заявление от 08.04.2025г. М. И. Р. е върнал получените на 25.03.2025г. книжа по съображения, че не е бил надлежно упълномощен да ги получава, а и не е успял да ги връчи. От несъстоятелното дружество не е било искано продължаването на срок за изпълнение на указанията (чл. 63 от ГПК).

С определение № 317 от 09.04.2025г. исковата молба на „В. Г. ООД (в несъстоятелност) е била върната и производството по т. д. № 332/2024г. е било прекратено.

Съобщението е било връчено на дружеството – ищец на 12.05.2025г. чрез адвокат Комарски. Не е било искано възстановяване на срок за изпълнение на указанията от 04.03.20205г. (чл. 64 от ГПК), а е била подадена частна жалба с оплаквания, че определение № 317 от 09.04.2025г. е незаконосъобразно.

С определение № 123 от 14.07.2025г. по образуваното в. ч.т. д. № 111/2025г., съставът на Апелативен съд – Бургас е приел, че са били налице предпоставките за връщане на исковата молба на „В. Г. ООД (в несъстоятелност) поради неизпълнение на дадените указания в срока, изтекъл на 01.04.2025г. Според въззивния съд е било налице редовно връчване на съобщението за оставяне на делото без движение (на упълномощено лице). Посочването на съдебен адресат от страна на ищеца е било след 01.04.2025г.

С частната си касационна жалба касаторът сочи, че въззивният съд не е съобразил, че на 03.04.2025г. с изрично изявление е бил посочен съдебен адресат – адвокат Комарски, а на 08.04.20205г. е постъпило заявлението на Марият И. Р.. При тези обстоятелства не бил могло да се приеме, че дружеството е било редовно уведомено за разпореждането, с което исковата молба е била оставена без движение.

В приложено изложение „В. Г. ООД (в несъстоятелност) повтаря оплакванията си, като излага, че определението на Апелативен съд – Бургас е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Липсват формулирани правни въпроси.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, констатира следното:

Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение.

От касатора не е поставен правен въпрос. В представеното от него изложение такъв въпрос липсва. Изложени са единствено оплаквания срещу законосъобразността на определението на Апелативен съд - Бургас, идентични с тези в касационната жалба. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на определението на Апелативен съд - София, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. По-конкретно липсва вероятност въззивното определение да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, изр. 3 от ГПК с оглед оплакванията на касатора за нарушение на процесуалния закон.

Очевидната неправилност е самостоятелно основание за достъп до касационен контрол, за което касационният съд следи служебно като израз на обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване, във връзка с изчерпателно посочените основания за касационно обжалване и отмяна по чл. 281, т. 3 от ГПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

В практиката си, най-общо, Върховният касационен съд определя очевидната неправилност като неправилност, която може да бъде изведена от мотивите на обжалвания акт, при пороци, при които са накърнени основните принципи на гражданския процес, така че не е постигната основната цел на правораздаването - да е справедливо, при което и касационната жалба трябва да бъде селектирана и разгледана.

При неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила трябва да има нарушение на посочените в чл. 5 - чл. 13 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 121 от Конституцията принципи и изисквания към правораздаването като справедливо, приемано в практиката на Върховния касационен съд като пълна липса на мотиви относно приет или отречен като осъществил се факт, отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, незачитане на правила относно подсъдността и др.

По делото касаторът прави оплаквания за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че разпореждане № 351 от 04.03.2025г. по т. д. № 332/2024г., с което исковата му молба е оставена без движение с указания, е редовно връчено, но липсва вероятност въззивното определение да е очевидно неправилно на такова основание - поради допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения. Дори да се приемат за осъществени твърдените от касатора обстоятелства (прекратяване на представителната власт на М. И. Р. за получаване на книжа от името на дружеството към момента на връчване на разпореждането (25.03.2025г.) и упълномощаването на процесуален представител по пълномощие (адвокат), който да представлява дружеството в производството), се касае за основание по чл. 64 от ГПК, обосноваващо искане за възстановяване на срок, каквото искане от касатора не е било направено.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Бургас.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 123 от 14.07.2025г. по в. ч.т. д. № 111/2025г. на Апелативен съд – Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.