ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3166

гр. София, 11.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1710 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Й. А., чрез назначения за особен представител адвокат А. И. А. срещу решение №202 от 27.02.2025 г. по в. гр. д.№2053/2023 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №175 от 28.04.2023 г. по гр. дело №243/2021 г. на ОС Кюстендил, с което А. Й. А. е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата от 68 849.40 лв., представляваща регресно вземане, произтичащо от възстановяване на Нидерландското бюро на автомобилните застрахователи (НБАЗ), чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) обезщетение за претърпени имуществени вреди от дружеството „ВОХТЕН БЕХЕЕР“ БВ, Н., в резултат на причинено на 17.12.2013 г. ПТП, настъпило на територията на Н. по вина на А. Й. А. при управление на МПС „М.“, без действаща задължителна застраховка „ГО“, ведно със законната лихва от 09.06.2021 г.

В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, тъй като ищецът не е процесуалноправно легитимиран да предявява регресни права срещу ответника, с когото не е бил в правоотношения, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и поради необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа, че решението е вероятно недопустимо, евентуално очевидно неправилно.

Ответникът по касационната жалба Гаранционен фонд заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на направените пред ВКС разноски.

Срещу решение №202 от 27.02.2025 г. по в. гр. д.№2053/2023 г....